Симона Стоева – писателката, която рисува с мечти и разтопи сърцата на хиляди български читатели в звездния небосвод на романтичните си истории – се завръща с третия си изящен роман „Под негово влияние“.

Сред слънчогледовите му страници почитателите на „Всички ние сме мечти“ и „Никога достатъчни. След края на завинаги“ ще попаднат в клопката на най-умелия разказвач – Негово Величество Сърцето.

„Под негово влияние“ затваря в бутилка целувката на солените морски вълни, тръпчивия вкус на тъгата и сладкия нектар на неочакваната любов, която може да изцели най-дълбоките рани, но и да ги нанесе.

            Хей, Сири, пусни „Cruel Summer“ на Тейлър Суифт… 

            Нощта след последния изпит по медицина на Андриана е пропита с електричество. След толкова години труд и постоянно учене „доктор Блонди”, както състудентите ѝ я наричат, най-после може да свали маската на пълната отличничка и да си позволи да живее.

            Андриана си обещава, че тази нощ ще бъде началото на едно лято, в което ще си подари пълна свобода на чувствата. Подтикната от лудешко предизвикателство, тя случайно се оказва в колата на Явор. Напук на всички вероятности, пъстрите му ириси се разливат в синевата на нейните. А изгубен списък с желания дава началото на история стара, колкото света.

            А и Я. Едно момче и едно момиче, които съществуват истински само когато са един до друг. А между тях стои цяла азбука от емоции, страст и копнежи.

            Тя е неговата най-голяма зависимост. Той е опасността, която душата ѝ отчаяно желае. Двамата са неподходящи, токсични, невъзможни… Ала лятната игра помежду им бързо разтапя ледените стени, заслонили сърцата им.

Нима съществува човек, който би имал глупостта да избяга от най-щастливите си летни дни? Дори когато вълните неизбежно го придърпват надолу към дъното…

            Напоена със слънце и носталгия – като слънчогледи в кошницата на велосипед, „Под негово влияние“ е красива и помитаща история, която примамливо нашепва: „ела, ела с мен по прашните пътища на младостта“.

            Познатата деликатност на Симона Стоева се примесва с нов, по-мрачен и дълбок нюанс на прозата ѝ, който прави рентгенова снимка на най-тайните и студени кътчета на човешката душа.

            А лятото… лятото е безмълвен художник на онази връхлитаща любов, която е болка и спасение. Солен спомен с вкус на слънце, който завинаги остава гравиран в камерите на сърцето.

Из „Под негово влияние“ на Симона Стоева 

ПЪРВА ГЛАВА

29 май 2019 г.

Шестимата ѝ колеги се бяха струпали на угово­реното място на площад „Севастопол“. Докато при­ближаваше неправилната елипса, която бяха оформили, Андриана бързо се ориентира, че последна се присъединява към купона. Бе повече от ясно, че ако се беше забавила още минута, никой нямаше да я чака. Все пак старателно бе изградила тази пред­става за себе си по време на шестгодишното си обу­чение в този град: колежката, която нямаше нужда от представяне, първа на лекции и отсъстваща на всяко социално събитие след тях.

Андриана стисна по-здраво ремъците на малка­та си раничка и взе с подскок останалите крачки до компанията си. Още дори не беше поздравила, когато я посрещна вълна от подсвирквания. Стоящите от двете ѝ страни Зара и Лети я задърпаха към себе си, а дългата, слабичка ръка на Деян се разшава по главата ѝ, разрошвайки перфектно изправената ѝ коса.

– Не може да бъде, доктор Блонди! – провикна се Кристиян и огромните му кафяви очи заплашиха да изхвръкнат от кухините си. – Току-що залагахме кога пак ще се срещнем, предвид че вече нямаме ни­какви, повтарям – ни-как-ви – ангажименти към уни­верситета.

– Всъщност някои от нас бяха категорични, че ще се веснеш направо на абсолвентския бал – цъкна през

зъби Витан и отмести поглед от Андриана, сякаш го болеше да я гледа. – Поотнесохме се със залозите. Явно така ни се пада, когато позволяваме спестяванията ни да зависят от рисковете.

– О, Витане, ще ме разплачеш. – Пролет като че ли наистина щеше да се разплаче и тъжната ѝ физионо­мия беше по-достоверна от умолителната на Витан. Тя посегна към страничния джоб на дънковите му пан­талонки и се разтършува за портфейла му. – И не гово­ри в множествено число!

– Съгласна! Ние бяхме убедени, че няма да пропуснеш играта на годината, Ади – притисна я по-плътно до себе си Зара и докато Пролет вадеше собственически петдесетачка, протегна свободната си длан в очаква­не на останалите залози.

– Не е честно! Сигурен съм, че това е част от пък- ления ви план да ни оберете! – включи се в протеста Деян и стовари десетте си лева в ръката на Зара. Лев­четата, които Део подхвърли, звъннаха отгоре и след миг се скриха под двайсетачката на Кристиян.

Светлозара грабна парите на момчетата и ги прибра в квадратния джоб на дънковото яке на Андриана. Новобогаташката затанцува дяволито с рамене и звънливият ѝ смях се присъедини към този на прия­телките ѝ.

– Де да бях присъствала на останалите ви сбирки – отнесе се Андриана и помилва доволно джоба си. – Ня­кой да ми припомни защо ги пропусках?

– Ха, защото си зубрачката на випуска, а ние прос­то сме под нивото ти – захапа я Витан и кръстоса ръцете пред гърдите си досущ като обидена съуче­ничка. Вдясно от нея Лети скри смеха си в рамото на Ади.

– Скъпи, ти по презумпция си под нивото на почти всички – каза със съчувствие Зара, а Витан я изгледа още по-обидено.

– Скъпа, филърите ли правят устата ти по-заяд­лива?

– Правят я доста неща, които можеш само да си мечтаеш да опиташ. – Зара присви насреща му изкуси­телно гримираните си в тъмносиньо очи с точната доза увереност, че да хване Витан неподготвен. Той стегна челюст. В момента мислите му се простира­ха доста по-далеч от предложението, което му беше отправила.

Отстрани изглеждаше така, сякаш двамата може­ха да се убият с поглед, и Андриана бързо влезе в роля­та на щит помежду им.

– Разбирам, че отсъствието ми е било по-чакано от присъствието ми, но при свършен факт мога да ком­пенсирам само по един начин – вирна брадичка тя и привлече шест чифта очи върху себе си. – Знам, че се разбрахме победителят в играта да не печели нищо реално…

– Решение, което пак дойде от вас, богородици – из­мрънка Витан.

– Богородица е една – изстреля Зара с такава бър­зина, сякаш подсъзнанието ѝ беше чакало на нисък старт той да се обади пак. – Боже, като те слушам какъв идиот си, не ми се мисли какъв лекар ще станеш.

– Точно теб ли трябва да впечатлявам, кифло? – озъби ѝ се Витан, но преди Зара да успее да го нареди отново, Андриана застана по-близко до приятелка­та си.

– Та, както казвах. Предлагам победителят да взе­ме залозите – намеси се тя и се потупа по джоба. – И за да е по-честно, момичетата също ще се включим в тях.

– От пети курс мечтая да бръкна в това джобче, Блонди – проговори Кристиян и момичетата просле­диха с неудобство слисването, с което огледа декол­тето на Ади.

Пролет го цапна по врата.

– Ей, ама какво ти става тази вечер!

– Да, човек – присъедини се Део. – Мислех, че ти се иска от първи курс.

– Ще ви пръсна! – надъха се Витан.

– Само през трупа ми! – Зара прие заканата лично.

– Не ме карай да се увличам в играта – повдигна вежди Витан и извади седем малки листчета от джо­ба на панталоните си. – Хайде, теглете предизвика­телствата!

Подканата му изстреля нови импулси у седмина­та и те се нахвърлиха като обезумели върху ръцете му. Нямаше съмнение, че състезанието беше започна­ло още тук преди старта на играта. Щом го осъзна, Андриана насочи вниманието си към физическите си реакции. Сама се учуди. Отдавна не ѝ се беше случвало. Да се наблюдава с вцепеняващо очакване, в готовност да бръкне с ръка в себе си и да направи интервенция на процесите. В нея, в душата ми, поправи се, усещайки как кортизолът се събужда в леговището си около втори поясен прешлен. Инстинктивно постави ръце на кръста си, сякаш искаше да възпре изливането на хормона в тялото си.

Бий се. Бягай. Замръзни. Бий се. Бягай. Замръзни.

Сърцето ѝ забумтя в този непостоянен ритъм.

– Ох, как обичам тоя коктейл от хормони, брат! – възкликна Део, когато грабна своята бележка.

Андриана го изгледа объркано – как можеше усеща­нията, които плашеха нея, да предизвикват неприлич­но удоволствие у приятеля ѝ?

– Шот от хормони трябва да е! По-ударна метафора обяснява синтеза, който сега се случва в нас – поправи го Пролет, докато разгръщаше хартийката със свои­те правила. Думите ѝ разсеяха Андриана от внезап­ната тревога. Едната ѝ ръка фриволно се насочи към гръдния кош на Лети, сякаш държеше да напипа дока­зателство, че случващото се на всички не е по-различ­но от случващото се в нея.

– Андриана, днес си доста тактилна – отбеляза Кристиян и я стрелна с поглед изпод листчето си. – Мога ли да ти бъда полезен с нещо?

– Да бе, верно. Първо опипваш своите гърди, сега тези на Пролет. Да не си се приготвила за друга игра? – ухили се Витан и Светлозара простена от погнуса. – Имам предвид, че така де, останаха само две листчета. Моето, твоето. Твоето, моето. Мога да допиша някое друго условие, което да отговаря на желанието ти за експериментиране.

– О, вас просто ви е яд, че можем да си позволим да се докосваме напълно естествено, без да изглежда стран­но за която и да е от нас – изсумтя Пролет и шляпна Андриана по дупето. – Ниво на интимност, до което никога няма да еволюирате.

– Лети, ако задържите още малко темата, дори аз ще скоча в нея – призна шашардисано Деян и смутени­ят вид на най-целомъдрения им приятел накара Анд­риана да прихне. – И без това последното ми предизви­кателство гласи: Изпроси си караница с някого на публич­но място. Кой ги мисли тия неща?!

– Студентският съвет. И защо ги четеш предвари­телно? – възмути се Зара и трескаво се зачете в своя списък.

– Е, Ади, кое ще бъде? – попита я Витан и започна да редува хартийките пред очите ѝ. – Най-доброто е запазено за накрая.

– Ти избери – насърчи го Андриана. – Не бих искала отново да се почувстваш ощетен.

– Правилно решение! – гръмна възторжено Витан и тя не можа да прецени кое направи по-бързо – да ѝ подаде нейните предизвикателства или да разтвори своите. В следващия миг вече крещеше: – Чакай, чакай! Това не означава ли, че всъщност ми отнемаш право­то на избор и за мен пак остава последното?

– Ако искаш, да ги сменим? – попита невинно Анд­риана.

– Ти вече се будалкаш с мен! – изнерви се Витан и припряно се зачете в бележката си, сякаш щяха да му я откраднат, ако се забавеше. – Да! ДА! Целуни някой непознат – възкликна той и перна листчето. – Ето го доказателството, че енергията ми винаги привлича онова, което си е мое!

– Ама еуфорията ти е разбираема! – вметна саркас­тично Зара. – Всеки би се вълнувал за първата си це­лувка.

Пролет и Андриана така прихнаха, че пак се приближиха по-близко една до друга, отколкото момчета­та бяха свикнали. Само вниманието на Витан не беше върху тях.

– Я да видим какво те плаши, скъпа! – заяде се той и изтръгна листчето от ръцете ѝ. – Обещай на човек в неравностойно положение, че можеш да му съдействаш при нужда. Участвай в уличен танц на центъра. Купи десерт на непознат/а в ресторант…

– Не може да ги четеш всички! – извика Зара и за­подскача, за да си го вземе обратно. Деян, който беше най-високият в групата, протегна ръка и ѝ помог­на. Кръвожадният поглед на Витан нямаше никакъв ефект върху него. – Ха!

– Не знам на какво се радваш, предвид че си обречена – провокира я Витан и се наклони към нея. – За да изпълниш което и да е от предизвикателствата, ти трябва сърце.

– Не знам как си минал анатомията, щом си мислиш, че има хора без сърца – подразни го тя и не отс­тъпи нито крачка назад.

– Ти си единствен случай в световен мащаб. – Той се надвеси над нея и Андриана се почуди как може тела­та им да са толкова близо, но всъщност изобщо да не се докосват. – Експеримент на два крака!

– Хайде, губим ценно време! – Този път ги прекъс­на Део. – Забравихте ли, че имаме десет неособено леки предизвикателства, които трябва да изпълним до полунощ? На мен ми се падна нощно къпане по гол задник! – възмути се. – И някой определено трябваше да преосмисли доказателствата. Та аз няма кого да накарам да ме снима дибидюс и мокър!

– Можеш да си направиш селфи? – предложи Пролет.

– Е, едва ли ще успея да събера всичко в една сним­ка… – оплака се Део и останалите избухнаха в смях.

През следващите секунди, изтекли между няколко подхилвания и възклицания, всеки един от тях разгле­да десетте предизвикателства, на които му пред­стоеше да се отдаде. Безразсъдни. Щури. Непоследова­телни. Такива, каквито им беше забранено да бъдат по време на шестгодишното си обучение в специалност „Медицина“ в университета.

Днес в дванайсет на обяд, когато Андриана бе излязла от кабинета след последния си държавен изпит по акушерство и гинекология, беше изпитала непознато облекчение. Сякаш някой ѝ бе дал позволение да ампу­тира тревогите и притесненията си. На тяхно мяс­то тя бе посадила обещание към себе си, че това ще бъде лятото, през което ще си позволи да живее.

Да чувства.

– Тоест, да обобщим – извиси най-накрая глас Анд­риана и изведнъж зазвуча точно такава, каквато бяха свикнали да я чуват в лекциите по кардиология. Не­възмутима. Упорита. Уверена. Да се преструва на друга, беше едновременно най-разрушаващото и най-освобожда­ващото ѝ поведение. – Имаме четири часа да изпълним десетте предизвикателства. Движим се единствено в централната част на града и не предприемаме ни­какви животозастрашаващи или свободозастрашава­щи действия. Без значение колко ни изкушават да го направим – натърти конкретно заради Витан и Зара, които в момента намираха връзките на еднаквите си гуменки за доста по-интересни. – Правим снимка за доказателство за всяко изпълнено предизвикател­ство. И в полунощ точно на това място определяме кой е победителят и кой ще вземе всичко.

– И кой ще остане без нищо – разгорещи се Кристи­ян и побутна Пролет и Део, които стояха от двете му страни.

Преди някой да успее да каже Старт, Витан вече беше хукнал да изпълнява предизвикателствата си. Светлозара, Пролет, Деян, Део и Кристиян го послед­ваха в този ред и се пръснаха в хаотични посоки.

Андриана все се беше чудила защо има дума за игра, при положение че винаги я изместваше друга. Превръ­щаше се в състезание. Нещо, което те бяха свикнали да правят още от първата им среща в лекцията по ана­томия преди цели шест години.

Андриана последна разгъна листчето си. Разходи поглед между редовете. Задачата най-долу в списъка прикова вниманието ѝ.

Качи се в първия автомобил, който видиш.

Хормоните плиснаха в нея.

Бий се. Бягай. Замръзни. Бий се. Бягай. Замръзни.

Все същият познат ритъм.

Само че този път щеше да подходи с любопитство.

Причу ѝ се: Бягай за щастието си.