„Пленници на географията“

„Една от най-добрите геополитически книги, които можете да си представите.“

– Николас Лезард, Ивнинг Стандарт

Всички лидери са ограничени от географията. Решенията им зависят от планини, реки, морета и бетон. За да следвате световните събития, наистина трябва да разбирате хората, идеите и движенията, но ако не познавате географията, никога няма да видите цялата картина.

Ако сте се питали защо Путин е толкова обсебен от Крим, защо САЩ са били предопределени да станат световна свръхсила или защо китайската мощ продължава да се разраства, тук ще намерите отговорите на тези въпроси.

„Пленници на географията“ разглежда миналото, настоящето и бъдещето, за да хвърли светлина върху един от основните фактори, определящи световната история. Време е да върнем думата „гео“ в геополитиката.

„Свеж и оригинален поглед към геополитиката зад днешните външнополитически предизвикателства.“

– Андрю Нийл

„Проницателен анализ на начина, по който географията формира решенията на световните лидери.“

– Гидиън Рахман

За автора:

Тим Маршъл е водещ специалист по международни отношения. Бил е дипломатически редактор в „Скай Нюз“, а преди това е работил за Би Би Си и радио Ел Би Си. Предавал е от четиресет държави и е отразявал конфликти в Либия, Хърватия, Босна, Македония, Косово, Афганистан, Ирак, Ливан, Сирия и Израел. Автор е на шест книги, в това число бестселърите на в. „Сънди Таймс“ „Силата на географията“ и „Разделени“.

***

ЕДНА ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ КНИГИ ВЕЧЕ В ПРЕВОД

И НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Тима Маршъл, журналист, дипломатически редактор в „Скай Нюз“ и специалист по международни отношения, отразява новини от над 40 държави по света и конфликти от горещи точки като Либия, Хърватия, Босна, Македония, Косово, Афганистан, Ирак, Ливан, Сирия и Израел. Вече е познат на българската публика с книгата си „Силата на географията“, която излезе от печат преди една година. По този повод и с коментар за войната между Русия и Украйна авторът участва ексклузивно в предаването „120 минути“ по bTV. До днес книгата е продадена в над 2 млн. екземпляра.

Макар геополитиката да е трудна, немасова, специфична тема в днешния свят, книгата стана популярна и сред българската публика. Преди броени дни излезе от печат и първата книга на Тим Маршъл – „Пленници на географията.  Десет карти, разкриващи всичко, което трябва да знаете за световната политика“ с логото на издателство Книгомания. Преводът и на това издание е на Герасим Й. Славов, а редактор е журналистът Георги Милков.

„Настъпват някои фундаментални промени, които имат съществено значение за нашето бъдеще и това на децата ни, без значение къде живеем. Икономическите, обществените и демографските изменения, които са свързани с бързата технологична промяна, оказват глобални въздействия, отличаващи нашата епоха от тази преди нас. Може би затова толкова често говорим за „изключителна несигурност“ и затова „геополитическите“ коментари са се превърнали в бързоразвиваща се индустрия.

Тим Маршъл е извънредно добре подготвен, в личен и професионален план, да допринесе за този дебат.“ – пише в предговора към „Пленници на географията“ Сър Джон Скарлет, директор на Тайната разузнавателна служба (МИ6), 2004–2009.

„Пленници на географията“ разглежда миналото, настоящето и бъдещето на регионите Русия, Китай, САЩ, Западна Европа, Африка, Близкия изток, Индия и Пакистан, Корея и Япония, Латинска Америка и Арктика, за да хвърли светлина върху един от основните фактори, определящи световната история. „Време е да върнем думата „гео“ в геополитиката“, призовава Маршъл. Всички лидери са ограничени от географията. Решенията им зависят от планини, реки, морета и бетон. За да следвате световните събития, наистина трябва да разбирате хората, идеите и движенията, но ако не познавате географията, никога няма да видите цялата картина.

За допълнителна информация на какво е посветена „Пленници на географията“ ви предоставяме предговора на самия Тим Маршал.

Откъс от „Пленници на географията“ – Тим Маршал

Владимир Путин твърди, че е религиозен човек, голям последовател на руската православна църква. Ако наистина е така, сигурно всяка вечер преди лягане си казва молитвата и пита Бог: „Защо не си сложил планини в Украйна?“.

Ако Бог беше направил планини в Украйна, тогава огромната земна шир, която представлява Северноевропейската равнина, нямаше да е толкова привлекателна територия за постоянни нападения над Русия. В сегашния ѝ вид обаче Путин няма избор – той трябва най-малкото да направи опит да контролира равнините на запад.

Така е с всички народи, малки или големи. Водачите им стават пленници на географията, което ограничава възможностите им и оставя много по-малко място за маневриране, отколкото предполагате. Така е било с Атинската империя, с персийците, с вавилонците и преди тях.

Отнася се за всеки вожд, кой то търси възвишение, за да защити племето си.

Земята, на която живеем, винаги ни е формирала.

Формирала е войните, властта, политиката и общественото развитие на народите, които днес населяват почти цялото земно кълбо. Технологията може да е преодоляла разстоянията помежду ни в психическото и физическото пространство, но лесно забравяме, че земята, на която живеем, работим и отглеждаме децата си, е от огромно значение, а изборът на онези, които ръководят седемте и половина милиарда жители на планетата, в известна степен винаги ще зависи от реките, планините, пустините, езерата и моретата, ограничаващи всички нас, както е било винаги.

Общо взето, нито един географски фактор не е по-съществен от останалите. Планините не са по-важни от пустините, нито пък реките – от джунглите. В различните части на света различни географски особености са сред преобладаващите фактори, определящи какво могат и какво не могат да правят хората.

В широкия смисъл геополитиката разглежда начините, по които международните отношения могат да бъдат разбрани посредством географските фактори. Не само физическият ландшафт – естествените планински прегради или мрежите от речни връзки например, – но и климатът, демографията, културните региони и достъпът до природни ресурси. Подобни фактори оказват съществено влияние върху множество различни аспекти на нашата цивилизация, от политическата и военната стратегия до общественото развитие на хората, в това число езика, търговията и религията.

Тези физически дадености, обуславящи националната и международната политика, често се пренебрегват както в историографията, така и в съвременните анализи на световните отношения. Географията категорично е фундаментална част от въпросите „защо“ и „как“. Може да не е най-определящият фактор, но със сигурност е най-пренебрегваният. Да вземем например Китай и Индия – две огромни държави с многоброй но население и много дълга граница помежду си, които нямат много общо нито в политическо, нито в културно отношение. Не би било изненадващо тези два гиганта да са воювали няколко пъти помежду си, но всъщност, с изключение на една битка през 1962 г., продължила само месец, това не се е случвало. Защо? Защото между тях се намира най-високата планинска верига в света и е практически невъзможно големи военни колони да се придвижат през или над Хималаите. Разбира се, с напредъка на технологиите се появяват начини за преодоляване на това препятствие, но физическата преграда продължава да възпира, затова двете държави насочват външната си политика към други региони, докато продължават да се държат внимателно под око.

Отделни лидери, идеи, технологията и други фактори също играят роля във формирането на събитията, но тя е временна. Всяко следващо поколение отново ще се изправя пред физическото препятствие, което представляват Хиндукуш и Хималаите, пред предизвикателствата на дъждовния сезон и пред затрудненията, причинени от ограничения достъп до природни ресурси или източници на препитание.

Тази тема ме заинтригува за първи път, когато отразявах войните на Балканите през деветдесетте години на миналия век. Отблизо наблюдавах лидерите на различни народи, били те сърби, хървати или босненци, които умишлено напомняха на „племената“ си древните разделения, а също и отколешните подозрения в един регион, проникнат от различия. След като веднъж хората са разделени, не е трудно да бъдат противопоставени едни на други.

Отличен пример е река Ибър в Косово. Османското владичество над Сърбия е затвърдено след битката при Косово поле през 1389 г., провела се близо до мястото, на което Ибър тече през град Митровица. През следващите векове сръбското население започва да се оттегля отвъд реката, докато албанските мюсюлмани постепенно слизат от планинския регион Малесия в Косово, където към средата на XVIII век вече са мнозинство.

Бързо прескачаме в ХХ век, където все още откриваме отчетливо етническо и религиозно разделение, приблизително маркирано от реката. След това, през 1999 г., под въздушните удари на НАТО и наземните на Армията за освобождение на Косово, югославските (сръбските) сили се оттеглят на другия бряг на реката, бързо последвани от по-голямата част от останалото сръбско население. Реката се превръща във фактическа граница на признатата от някои страни независима косовска държава.

Митровица е мястото, на което спират напредващите сухопътни сили на НАТО. През трите месеца на войната се чуват прикрити заплахи, че НАТО възнамерява да завземе цяла Сърбия. В действителност ограниченията на географията и политиката показват, че лидерите на НАТО никога не са имали подобна възможност. Унгария ясно заявява, че няма да позволи нахлуване от територията си, тъй като се бои от ответни мерки срещу 350 000 етнически унгарци в северна Сърбия. Алтернативата е инвазия от юг, която би стигнала до Ибър два пъти по-бързо, но пък тогава НАТО ще се изправи пред планините.

По това време работех със сръбски екип в Белград и попитах колегите си какво би станало, ако дойде НАТО.

„Ще оставим камерите, Тим, и ще грабнем оръжията“, отговориха те. Това бяха либерални хора, добри мои приятели, които не подкрепяха правителството си, но Въпреки това извадиха картите и ми показаха къде сърбите ще защитават територията си в планините и къде ще бъдат спрени силите на НАТО. Успокоителен беше този урок по география, който показа защо възможностите на Алианса са по-ограничени, отколкото опитва да ги представи брюкселската пиар машина.

Дадох си сметка колко важен е физическият ландшафт за работата на един репортер на Балканите и това се оказа много полезно през следващите години. През 2001-ва например, няколко седмици след 11 септември, станах свидетел как климатът, дори с всички съвременни технологии, все още диктува военните възможности и на най-могъщите армии в света. Намирах се в северен Афганистан, след като прекосих със сал реката по границата с Таджикистан, за да се свържа със силите на Северния съюз, които воюваха с талибаните.

Американските изтребители и бомбардировачи вече летяха над нас, нанасяйки удари по позициите на талибаните и „Ал-Кайда“ сред студените, прашни равнини и хълмове на изток от Мазари Шариф, за да проправят пътя за настъпление към Кабул. След няколко седмици стана очевидно, че Северният съюз се подготвя за придвижване на юг. Тогава обаче светът промени цвета си.

Връхлетя най-свирепата пясъчна буря, на която съм бил свидетел, оцветявайки всичко в жълтеникавокафяво.

Дори въздухът около нас доби същия оттенък, сгъстен от песъчинките. В продължение на трийсет и шест часа единственото нещо, което се движеше, беше пясъкът. В разгара на бурята видимостта беше едва няколко метра и единственото ясно нещо беше, че настъплението ще трябва да изчака времето.

Сателитната технология на американците – върхово постижение на науката – беше безпомощна, заслепена от климата на тези диви земи. Всички, от президента Буш през обединените началник-щабове до сухопътните сили на Северния съюз, трябваше да чакат. След това заваля и пясъкът, полепнал навсякъде, се превърна в кал.

Дъждът биеше толкова силно, че колибите от печена глина, в които живеехме, изглеждаха, сякаш се топят. Отново беше ясно, че придвижването на юг трябваше да изчака, докато географията не каже последната си дума.

Нейните правила, добре известни на Ханибал, Сун Дзъ и Александър Велики, все още бяха валидни и за съвременните лидери.

По-неотдавна, през 2012 г., получих още един геостратегически урок – докато в Сирия се разгаряше същинска гражданска война, стоях на едно възвишение над долината южно от град Хама и гледах как едно селце гори в далечината. Сирийските ми приятели посочиха много по-голямото село на около два километра, откъдето според тях било извършено нападението. След това ми обясниха, че ако едната страна прогони от долината достатъчно хора от противниковия лагер, тогава тя ще може да се присъедини към земята, през която минава единствената магистрала в държавата, което на свой ред би се оказало полезно за привличането на съседни територии и създаването на минидържавица, ако някой ден Сирия не успее да се обедини отново. Ако преди виждах само горящо селце, сега вече си давах сметка за стратегическото му значение и разбирах как политическите реалности се формират от най-основните физически дадености.

Геополитиката засяга всички държави, независимо дали по време на война, както в описаните случаи, или в мир. Във всеки регион, за който се сетите, ще се намерят такива примери. На тези страници не мога да изследвам всички – Канада, Австралия и Индонезия са сред страните, които се споменават мимоходом, макар че цяла книга може да се посвети само на Австралия и на начините, по които нейната география е формирала отношенията ѝ с други части на света, както във физическо, така и в културно отношение. Вместо това реших да се съсредоточа върху силите и регионите, които най-добре илюстрират главните въпроси в книгата, спирайки се върху геополитическото наследство (формирането на нации), най-неотложните ситуации, пред които сме изправени днес (продължаващите проблеми в Украйна, нарастващото влияние на Китай), и гледайки към бъдещето (увеличаващата се конкуренция в района на Арктика).

Виждаме влиянието на Арктика върху Русия и как леденият ѝ климат ограничава възможността на Русия да бъде истинска световна сила. В Китай виждаме как мощта е ограничена от липсата на глобален флот, както и скоростта, с която страната се опитва да промени това положение. Главата за САЩ илюстрира как проницателните решения да разширят територията си в ключови региони са позволили на страната да постигне днешната си роля на свръхсила с излаз на два океана. Европа демонстрира ползата от равнинни земи и плавателни реки за свързването на регионите и изграждането на култура, която дава тласък на съвременния свят, докато Африка е отличен пример за ефекта на изолацията.

Главата за Близкия изток показва защо чертаенето на линии по картата без оглед на топографията и – също толкова важно – географските култури в дадена област е рецепта за проблем, който ще продължаваме да наблюдаваме и през този век. Същата тема се очертава и в главите за Африка и Индия/Пакистан. Колониалните сили прокарвали изкуствени граници на хартия, напълно пренебрегвайки физическите дадености на региона. Днес се правят ожесточени опити за преначертаването им, които ще продължат няколко години, след което картата на националните държави ще изглежда по различен начин.

Съвсем различни примери от Косово или Сирия са Япония и Корея, най-вече защото са до голяма степен хомогенни в етническо отношение. Само че те са изправени преди други затруднения – Япония е островна нация, лишена от природни ресурси, докато разделението на двете Кореи все още е нерешен проблем. Междувременно Латинска Америка е аномалия. Най-отдалечените ѝ южни краища са толкова откъснати от околния свят, че това затруднява глобалната търговия, а вътрешната ѝ география възпрепятства създаването на успешен икономически блок като Европейския съюз.

Накрая стигаме до едно от най-необитаемите места на земята – Арктика. През по-голямата част от Историята хората не са ѝ обръщали внимание, но през ХХ век там открихме енергия, а през ХХI век дипломацията ще определи кой притежава – и продава – този ресурс.

Възприемането на географията като решаващ фактор в хода на човешката история може да се тълкува като мироглед, лишен от перспектива, поради което не се харесва в някои интелектуални кръгове. Той предполага, че природата е по-могъща от човека, а ние можем да определяме собствената си съдба само донякъде. Други фактори обаче също оказват очевидно влияние върху събитията. Всеки разумен човек ще види, че съвременните технологии днес огъват железните правила на географията. Намерили са пътища над, под или през някои от препятствията. Сега американски бомбардировач може да прелети цялото разстояние от Мисури до Мосул, без по пътя да му е необходима бетонна писта за презареждане. Заедно с бойните им групи кораби и самолетоносачи, които в известна степен са самодостатъчни, това означава, че вече изобщо не им трябва съюзник или колония, за да разпрострат глобалното си влияние по света. Разбира се, ако все пак разполагат с военновъздушна база на остров Диего Гарсия или постоянен достъп до пристанището на Бахрейн, това увеличава възможностите им, но не е толкова жизненоважно.

Ето как превъзходството във въздуха променя правилата, същото прави и интернет, макар и по друг начин. Географията обаче, а също и историята как народите са се установили в рамките на тази география, са от много съществено значение, ако искаме да разберем днешния свят и нашето бъдеще.

Конфликтът в Ирак и Сирия се корени в колониалните сили, пренебрегвали правилата на географията, докато китайската окупация на Тибет се дължи именно на тези правила. Те диктуват глобалната външна политика на Америка и дори технологичният гений и могъществото на последната останала свръхсила могат само да омекотят правилата, наложени от природата или от Бог.

Какви са тези правила? Ще започнем от едно място, на което властта трудно се защитава, затова владетелите там от векове са компенсирали със стремеж навън. Това е земята без планини на запад – Русия.

Още от Тим Маршъл:

Популярни публикации, свързани с Тим Маршъл:

Участие на Тим Маршъл в предаването „120 минути“ в bTV

https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/tim-marshal-pred-btv-rusija-prodava-nezavisimostta-si-za-kitajska-valuta.htmlТИМ МАРШЪЛ ПРЕДСТАВЯ КОИ 10 РЕГИОНА ЩЕ ФОРМИРАТ СВЕТОВНАТА ПОЛИТИКА

https://knigomania.bg/blog/tim-marshal-predstavia-koi-10-regiona-shte-formirat-svetovnata-politika