„Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“ е уникална книга, която описва истински случай на човек, който се е самоизлекувал от тежката болест. Излиза на пазара с логото на „Милениум“.
През 2005 г. Свен Бьотхер – 40 годишен германски журналист, писател, сценарист и продуцент на тв сериали, се разболява от множествена склероза, която се смята за нелечима. Главата му, като на всеки „начинаещ“, е пълна с въпроси, на които лекарите отговарят уклончиво, а често дори ги игнорират или арогантно ги обявяват за напълно безсмислени и излишни. Бьотхер решава да използва краткото време, което му остава, както може да се предположи, за да опише за трите си дъщери „всичко, което ще им е нужно да знаят, за да живеят и оцеляват“. Така се появява книгата му „Квинтесенции“. Скоро след излизането си тя се превръща в бестселър.
„Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: Въпрос на личен избор“ може да се нарече пътепис. Необикновен пътепис. За единствения път, който ти остава, ако всички са те отписали – и лекари, и колеги, и близки. Болен си и диагнозата е множествена склероза. Лекарите и фармацевтите твърдят, че болестта е нелечима. Звучи като присъда. И всички пациенти, които я приемат и се примирят с нея, се превръщат в полуживи доказателства на това твърдение.
Свен Бьотхер не я приема, не се примирирява. След мъчителен период, в който болестта се развива стремително бързо, той прави своя избор и поема риска да тръгне по път, коренно различен от този, който очертава официалната медицина. Заради невръстните си дъщери, заради жената до себе си и страстното си желание да продължи да живее. И тръгва по неутъпкани пътеки – към новия си Аз. Едва след като поема нещата в свои ръце и сам се захваща с проучване на болестта, в тунела се показва светлинка. Авторът сам търси информация, проучва и изпробва различни неща. Открива алтернативи извън официалната медицина и стига до убеждението, че собственото му тяло не му е враг, а партньор, че организмът му е прекрасно функциониращ механизъм, който просто се е пообъркал и е решил, че трябва да се бори като унищожава вещества, които му принадлежат и са му нужни.
Това не е опит за бягство, а задължителна и съвсем прагматична част от строга терапия. Автотерапия. По свой избор и под собствен контрол. С цел – да видиш къде грешиш и да поправиш грешките. Да разчистиш всичкия насъбран боклук – в тялото и в душата, и наоколо. И после да промениш мястото, на което живееш; начина, по който живееш; да прегледаш кръга от познати и близки; да изхвърлиш всички и всичко, което те руши; да потърсиш и запазиш само онова, което ти е нужно и ти помага. „Да се разкажеш наново.“ Свен Бьотхер помага на тялото си да възвърне жизнено важния си баланс чрез здравословно хранене, йога, стрелба с лък, уроци по китара, упражнения за напрягане и отпускане на мускулите. И смелостта му е възнаградена – днес той няма пристъпи, продължава да живее и работи в напълно нормален ритъм.
Бьотхер е майстор на думите и книгата е написана увлекателно, провокативно, духовито и модерно. Разказът му на места е и сух – когато става въпрос за конкретни действия, диети, спорт, хранителни добавки, за анатомия, химия, биология, психология. Нищо не е пропуснал. Всичко е обосновано научно и практически, базирано на близо двеста цитирани изследвания, книги, научни трудове. Със съдействието на лекари, учени, специалисти, болни, оздравели, съмишленици и противници. „Множествена склероза…“ е написана с искреност, която не щади нито автора, нито болестта, нито трудностите по пътя обратно към здравето и живота. А това е сериозна причина човек да повярва, че може би не всичко, но много неща са възможни. И че винаги има път.
По удивителен начин авторът разказва и показва точно как е извършил „рестарта“ на организма си, предлагайки както научно обоснованата информация за множествената склероза, така и дълбоко емоционалната си мотивация за побеждаване на болестта със собствени сили.
От 2010-а, както сам казва, Свен Бьотхер е „най-често здрав“. И доказва това с много свършена работа – с последния му засега роман „Пророчество“ (Prophezeiung, 2011), с излязлото наскоро „упътване за употреба на живота“ със заглавие „Цялата истина“ (Die ganze Wahrheit, 2016), в съавторство с Матиас Брьокерс, както и със сценариите за няколко серии от обичания тв крими-сериал „Последното ченге“ (Der letzte Bulle).
„Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“ е четиво за болни и здрави до доказване на противното. Каквито сме всички ние. И дава надежда. А надеждата, казва Свен Бьотхер, никога не е измамна.
Книгата влиза в остър спор с онези лекари, които не знаят какво правят и с фармацевтичната промишленост, чийто интерес не е това, да лекува, както свидетелства авторът.
„Няма да описвам никакво чудо, а само процеса на самолечение. Не до пълно излекуване, в смисъл „той отново е на 17 и се готви да спечели Открития шампионат на Франция по тенис“, а лечение в рамките на възможното. Но това, което е възможно, всъщност никак не е малко и е прекрасно.“
Интервю със Свен Бьотхер:
Кажете „Не, благодаря!“ на отровите на Биг фарма
Уникална книга за това как e възможно човек да се излекува сам от смятаната за нелечима болест множествена склероза, излиза на пазара с логото на издателство „Милениум“. „Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“ на Свен Бьотхер е изповед за пътя, по който върви към безпомощността и смъртта един обречен, и наръчник за връщане обратно. Безценно четиво не само за страдащите от тази болест, но и за хората, живеещи с много други тежки заболявания, както и за здравите – защото книгата описва и начин на мислене и подход, който може да бъде универсален.
През 2005 г. Свен Бьотхер – 40-годишен журналист, писател и тв продуцент, се разболява от множествена склероза. Състоянието му е толкова тежко, че не може вече да пише, да ходи, дори храненето му е затруднено. Даже родната му майка го успокоява, като му казва еднозначно: „скоро ще се избавиш!“. Но той има три дъщери, заради които не се предава и мобилизира последните си сили. Отхвърля терапията, предписана му от официалната медицина, и започва да търси свой път за изцеление. Прави си редица изследвания, спира вредните храни и се отърсва от психическото натоварване, опитва многобройни здравословни храни, добавки, спортове и терапии за стимулиране на мозъка и мускулите. В резултат – днес авторът разполага с ясна, точна и научнообоснована система за оздравяване, която споделя в книгата си увлекателно и бодро. От 2010 г. насам Свен Бьотхер се чувства здрав, работи активно и се грижи за децата си. Книгата влиза в остър спор с лекарите и с фармацевтичната промишленост, чийто интерес не е да лекува.
Ние потърсихме автора за интервю по електронната поща, чиято пълна версия е публикувана и в самата книга:
– Господин Бьотхер, лечима ли е множествената склероза?
– Някои видове МС – да. Други биха могли поне да се стабилизират.
- Колко хора с множествена склероза, които са успели, ако не да победят, то поне да държат под контрол болестта си, познавате лично?
– Много лично познавам трима. Доста лично, чрез електронна поща и по телефона – около трийсет. Но около 20% от диагностицираните никога не се връщат при невролога си, спират да се занимават с болестта и едва ли би им хрумнало да ми пишат. Трудно е да се открият оздравелите, не защото ги няма, а защото не се интересуват вече от болестта.
– Случаи като вашия често биват наричани „медицинско чудо“. Има ли такова при вас и в какво се състои то?
– Това, че наистина отново станах много по-здрав, не е никакво чудо. Имах късмет,че успях да открия факторите, които бяха съсипали здравето ми, и че можах да окажа влияние върху тях.
– Кой беше повратният момент по пътя ви към оздравяването?
– След три много тежки години в края на 2008-а бях с парализирани ръце, съсипан финансово, без каквито и да било изгледи за оздравяване и за помощ отнякъде, без надежда за „парче хляб“. Свършен бях напълно. В този момент нямах какво повече да губя. За промяната ми бяха нужни няколко месеца, после много дълго спазвах абсолютно стриктно и режима, и диетата.
- Какъв процент от специалистите, с които сте разговаряли ви разбираха и бяха на ваша страна?
– Говорих с много лекари и с учени, но никой от тях не би мотивирал открито пациентите си с множествена склероза да започнат терапия по свой избор. Това за всеки специалист би означавало да влезе в открит конфликт с официалната система и би се отразило зле на кариерата му.
– Как реагира вашият личен невролог на книгата ви?
– С желязно мълчание. Имаше и невролози, които ми писаха, при това мило. Само трябваше да им обещая да не оповестявам публично подкрепата им.
– Могат ли хора с други заболявания, смятани за нелечими, като рак например, да поемат по нов път, вдъхновени от„Множествена склероза…“?
– Надявам се, че и много здрави хора има какво да научат от книгата. А болните могат да се научат как да приемат болестта си и как да живеят с нея, да погледнат на процеса на „лечение“ по нов – и то позитивен! – начин. Не съм открил „метод на лечение“ в смисъл на някакво „чудотворно средство“. Множествената склероза е мултифакторен дисбаланс и всеки сам за себе си трябва да открие кой и какво е нарушило равновесието му. Всеки сам трябва да се заеме с лечението си.
– Кое би могло да накара нас, здравите, да променим начина си на живот така, че да запазим здравето си?
– Нашето собствено желание да останем възможно най-дълго време здрави и живи. Респектът към нашето тяло и дух, които ясно ни показват как да се отнасяме към тях. Само дето ние не ги чуваме, понеже химиците, работещи в хранително-вкусовата промишленост, непрекъснато измислят всевъзможни гениални и вредни нещица, на чийто вкус е ужасно трудно да се устои.
– Имате ли надежда, лечението, което препоръчвате, може да се приеме официално?
– Със сигурност някои неща ще се променят драматично през следващите години и това далеч не се отнася само за системата на здравеопазването. В процеса на тези промени ще се наложи да се учим отново да мислим и действаме и сами.
– Какво е вашето послание към близките на болните от множествена склероза?
– По онова време, когато ми поставиха диагнозата, някои приятели и приятелки на жена ми Катя ѝ бяха казали: „Аз не бих могъл!“ (разбирайте – да остане да живее с болен от множествена склероза). На нея това ѝ прозвучало абсурдно и с учудване отговорила: „Та аз го обичам.“ Следователно да продължиш да обичаш е доста добра идея и гарантирано е най-вярната. А ако са ви изоставили веднага след поставянето на диагнозата, значи няма причина да страдате за избягалия – той много преди това е престанал да ви обича. Е, има ли причина да искате да продължавате да живеете заедно с подобно лице?! J
– Вие сте много смел човек – дръзвате открито да разобличите официалната медицина и фармацевтичната промишленост. Не се ли страхувате?
– Когато веднъж си изгубил всичко – и здраве, и средства – понятието „страх“ става относително. За себе си вече не се страхувам, от време на време ме е страх за децата и последното няма как да се промени. А една книга без никакъв проблем може просто да се премълчи, така няма причина авторът ѝ да не бъде оставен да си живее.
– Кой е по-страшният враг: ние ли – сами на себе си, или законът на парите, който ръководи света и ни продава отровите като храна?
– Пазарният мит руши основите на нашето съществуване и на здравето ни. Скоро ще се наложи системата да бъде сменена, от нас или от децата ни. Все още е възможно да кажем: „Не, благодаря“ на предлаганите ни от хранителната и фармацевтичната индустрия (Биг фарма) отрови и да запазим здравето си, или да си го върнем.
– Вашето послание към българските ви читатели, към болните от множествена склероза у нас?
– Преди всичко – повече увереност в себе си. Има много видове МС, с които човек може да живее дълго, при това като здрав. Но дори някой да е уцелил вариант, който налага много ограничения, множествената склероза не е краят на всичко. Всеки ден живот е прекрасен дар.
Анелия Узунова
