Най-скоро присъединилият се член към екипът на CINEBUM, Петър Иванов, който живее в Сакраменто, щата Калифорния, САЩ, посети прожекция на „Вода за слонове“ и споделя с вас:
От Петър Иванов, Сакраменто,Kалифорния, САЩ
Историята проследява съдбата на Джейкъб Янковски, който след като родителите му биват убити в автомобилна катастрофа и го оставят без пукнат грош, е принуден да избяга и да се присъедини към циркът „Benzini Bros.“ В мигът в който садистичният му собственик Аугуст (носителят на Оскар Кристоф Валц) научава за ветеринарното минало на Джейкъб (забележете, героят на Патисън се казва ДЖЕЙКЪБ!!!), веднага го наема за да се грижи за животните. Но младежът е хвърлил око на звездата на манежа и съпруга на Аугуст, Марлена (носителката на Оскар Рийз Уидърспун). Циркът бавно но сигурно се изправя пред фалит и за да върне обратно хората под купола му, Аугуст купува слон на име Роузи…
Дори и да не сте чели бестселъра на Сара Груен, който е сред любимите ми четива, но ако поне знаете историята и защо жените така силно са я обикнали, пак е възможно да има шокирани от факта, колко бързо тя е адаптирана за голям екран. Резултатът е типичен магнит за зрители, в стил класически, холивудски, романтичен епос от доброто старо време, напомнящ ни на класики, като „Отнесени от вихъра“ дори!!! Като цяло съвременните филми от този род рядко са успешни, като най-скорошен пример можем да дадем „Австралия“ на Баз Лурман, който страдаше от пренаситена история и прекалено мелодраматизиране по образец на старите филми, на които се опитваше да прилича. Но има и такива модерни шедьоври, които съмяват да уловят това усещане и визия, така че да размечтаят зрителите си и да ги потопят в едно отдавна отминало, но ужасно красиво, романтично и …. а бе липсващо ни време. „Вода за слонове“ е точно от товзи втори тип!
Всичко започва със сцена на Хал Халбрук, който стои пред цирк в дъжда, очевидно изпълняващ ролята на възрастния Джейкъб (Робърт Патисън).
Той започва да разказва историята си на цирков служител, а ние я проследяваме в спомени… След преживяване на лична трагедия, стартът на Джейкъб като служител в цирка не е никак приятен. Собственикът на купола, Аугус, отказва да наема когото и да било нов, поради нарастващите финансови проблеми в бизнеса му… Но когато разбира за ветеринарното минало на Джейкъб… младежът си спечелва място в голямата шатра ! Съпругата на Аугус, Марлена е звездата на цирка, но когато главния кон в спектакъла и умира, съпругът и е принуден да купи слон, който Джейкъб (зебележете героя на Робърт Патисън се казва ДЖЕЙКЪБ!!!!) да дресира.
Някои от вас, може да се изненадат да видят името на Франсис Лорънс, като режисьор, не че миналите му филми от различни жанрове не са режисирани перфектно, но „Вода за слонове“ е като олимпийски скок в страни от тях! С реализма във филма, той се справя съвършенно, представяйки сцената на цирка като бекграунд за една чисто житейска драма, съумявайки да улови магията и романтизма, които вървят ръка за ръка с тази обстановка. Това определено НЕ Е история изискваща мащабна сценография и Франсис Лорънс не позволява на бюджетът му да бъде похабен, натъпквайки всяка сцена с лъскавина и безсмислен диалог.
За отправна точка, той има изключително силния сценарий на Ричард Лаграванс, чиято работа определено „принуждава“ актьорите да дадат най-добрите си изпълнения! Патисън дава изключителна индивидуалност на Джейкъб, правейки го лесен за обикване и увличайки зрителя по неговите възходи и падения. Ако трябва да съм честен, самата роля, му позволяв да покаже голям набор от емоции. Уидърспун няма кой знае какви тежки за изпълнение сцени, но успява тотално да разгърне потенциала си в акробатичните номера върху слона и в драматичните и моменти. Романсът между Джейкъб и Марлена е задържан на заден план за цял час, но това, което съумява да разграничи филма от стандартен конфликт, тип „любовен триъгълник, между Джейкъб, Марлена и Аугус, е пристигането на слона Роузи и това, което нейното присъствие внася във взаимоотношенията им!
Когато Роузи не събира очите на зрителите, по време на сцените в които е на екран, тази чест се пада на Кристоф Валц, чиито герой Аугус е събирателен образ на два персонажа от книгата. Подобно на ролята си в „Гадни Копилета“, Валц отново се преваплащава в злокобен садист, който се крие зад маската на спокойствието и едва ли не се показва, като състрадателен… Така и не става ясно от къде е този му акцент, нито самият герой. Когато психозата на Аугус ескалира, изпълнението на Валц съумява да изтръгне от зрителя СЪЧУВСТВИЕ към този тиранин и именно тогава, човек си дава сметка колко могъщо е в същност изпълнението на актьора.
Много от тези сцени са изпълнени за постигане на максимална мелодраматичност, но така и не оставаш с усещането, че която и да е от тях е използвана за пълнеж на историята. Дори някои от по-леките сцените, са използвани за засилване усещането за „семейна обстановка“ под купола на цирка. Но в самата си същност, този начин на представяне на историята нещата стават прекалено ясни в даден момент. Особено що се отнася до страничните герои и третото действие на филма, където действието започва да се случва ТОЧНО, както предполагаш. Но в крайна сметка ВСИЧКО това води до една изключително силна кулминация, която е по-силна от всичко останало в цялата продукция…
Като извод, бих могъл да спомена, че много малко филми в днешно време успяват да не са 100% различни от трейлъра си. „Вода за слонове“ съумява
да бъде класически холивудски, романтичен епос, различен от всичко което сме виждали през последните години. Фактът, че филмът се справя така добре във всички аспекти е изключително доказателство, колко силен е литературния първоизточник и какви професионалисти са екипът, стоящ зад реализацията му!
Филмът тръгна по екраните в САЩ на 22 Април!
