Петте най-объркващи филма в историята на киното

5) Дървото на живота, от 2011г. на ТЕРЪНС МАЛИК

В едно отношение, филмът е праволинейна история на рода на семейство О’Брайън, до моментът в който, семейните сцени не прекъсват и не се връщаме към сътворението на вселената, произхода на живота, динозаврите….Малко по-късно отиваме в бъдещето,където слънцето избухва в супер нова и унищожава животът на земята. Междувременно имаме поднесени сцени, като сън, за смъртта и прераждането, на забавен кадър. Сигурни сме, че тук някъде се крие цялостен и съдържателен филм, но голяма част от публиката така и не го откриха. Имайте предвид, че дори Бил Полънд, президентът на Ривър Роуд Ентъртеймънт (продуцентската компания, финансирала филма), го определи преди време, като „откачен“!

4) Матрицата: Революции – 2003г., на по онова време все още братята Уашовски

Всички ще се съгласят, че след брилянтния първи филм от поредицата, Матрицата загуби голяма част от ара си в продълженията. В същност краят на филма е истински пъзел. В крайна сметка Нео умира ли след битката му с Агент Смит? Или става едно с Матрицата?Наистина ли свършва войната на хората с машините? За какво в същност си говорят Оракулът и Архитекта във финалният им диалог? Толкова много въпроси и толкова малко отговори. Може би Нео все пак трябваше да вземе синьото хапче.

3) МЕМЕНТО, 200ог., на Кристофър Нолън

Може би малцина от вас помнят, но имаше Кристофър Нолън и преди поредицата му за Батман. През 2000г., той поднесе един от най-озадачаващите филми в историята на киното със заглавие „Мементо“. В главните роли гледахме Гай Пиърс и Кари Ан-Мос .

Филмът проследява историята на Леонард Шелби, мъж който се опитва да издири и залови мъжът изнасилил и убил съпругата му. Проблемът е, че той страда от форма на амнезия, която не му позволява да задържа скорошни спомени в съзнанието си. Това е страхотен механизъм за задвижване на историята, но прави много труден, дори невъзможен за следене целия филм. И за да влошим още повече нещата, филмът е разказан от финала към началото.

В последствие „Мементо“ бе издаден и на ДВД с опцията да пуснеш сцените в правилната последователност, но да си признаем честно, това така и не ни помогна особено.

2) Дони Дарко , 2001г., на Ричърд Кели

Всички обичат „Дони Дарко“. И ние не по-малко. Но практически ви трябва научна степен в теоретичната физика,за да осъзнаете всичко, което се случва в тази култова класика.

За всеобщо щастие през 2004г. излезе режисьорската версия, която направи изпълненото с обрати пътуване във времето далеч по лесно за следене. Но объркването от зашеметяващия финал на филма, продължава да ни терзае, вече цяло десетилетие по-късно.

1) „2001: Космическа одисея“, 1968г., на Стенли Кубрик

Днес адаптацията на Кубрик по световния бестселър на Артър Кларк е признат за вечна класика. Но неговите наситени пейзажи, дълги сцени без диалог и изключително бавно развитие на действието, го правят до голяма степен нетърпим за някои.

Нека не забравяме и финалът на филма, където астронавта Дейв Боуман преминава през един кошмарен калейдоскоп от цветове и в последствие се превръща в гигантско  космическо бебе, наричано „ЗВЕЗДНОТО ДЕТЕ“!

А вие кои филми бихте добавили тук?!