„Петдесет нюанса по-тъмно“ – рецензия от Димитър Кръстев

Нека да започна от там – бях чел първата книга. Гледах филма. Останах със смесени чувства. Книгата бе много добра. Филмът бе гледаем, но далеч от много добър. Тук реших да променя схемата. Въпреки че си купих книгата, устисках да не я прочета и да отида да гледам филма БЕЗ да зная как продължава историята. Изчетох всички негативни коментари и злостна критика за филма. Свалих подобаващо очакванията. Синопсиса успява да не издаде почти нищо, трейлъра е достатъчно деликатен… Спокойна неделна вечер, правилната компания, близкия кино-салон и….

На фона на цялата жлъч, която се изля върху филма, той се оказа истинска изненада. Това е един от най-романтичните филми, които съм гледал от много време насам. За разлика от първия филм, който претендираше да бъде изключително сериозен и еротичен, този не се взема на сериозно в нито един момент. Дори прословутите му секс сцени са заредени с толкова много хумор и шеги, че филмът успява да забавлява от сърце и същевременно да бъде секси, красив, изчервяващ, леко мръснишки и фундаментално… романтичен.

Изплашена от ексцентричните сексуални наклонности и мрачни тайни на Крисчън (Джейми Дорнан), Анастейжа (Дакота Джонсън) скъсва с него, за да започне нова кариера в американско издателство. Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той ѝ предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно. Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си. Решение, което може да вземе единствено сама…

„Петдесет нюанса по-тъмно“ е истински триумф за сетивата. Историята продължава леко, лежерно, неангажиращо и свежо. Това е филм за двама влюбени. Нищо повече. За двама влюбени, в един СЪВЪРШЕН свят, в който парите ОТСЪСТВАТ като пречка, а мъжът на мечтите ти е идеалния експонат- перфектна външност, милярдер, на 27г. и те обича ЛУДО и повече от всичко. Всяка девойка се поставя в роклята на Ана и желае да получи това съвършенство, което олицетворява Крисчън. С всичките му притурки, неговите кусури стават невидими, неговите несъвършенства, се превръщат в лесносмилаеми буци, а той самият в сбъднат блян.

Някак успях да не търся сценарий. Успях да се откъсна от идеята че съм мъж и гледам може би най-женския филм. Успях да преглътна предразсъдъци и да  проумея, че филмът е една мечта. Един блян. Фантазия. Идеалната любовна история с всичките и перипети. В нея преобладават прекрасните моменти. Истинската, чиста и неподправена любов. Погледи в очите. Струяща нежност. Желание. Копнеж. Трепет. Ана е Алиса в страната на чудесата. Тя открива. Ахва. Възклицава. Реагира. Тя е тази, която прохожда в света на Крисчън. Ние прохождаме с нея. Заедно откриваме красотите на изискания свят на Крисчън. Заедно реагираме на безразличното му отношение към парите (например към 24 хил. долара, които той изкарва на всеки 15 мин.). Заедно разкриваме тайните му – за миналото, за изгарянията, за границите по тялото му. На фона на всичко това- всички тези събития са представени внимателно, интелигенто, през очите на единия или другия от влюбените.

Сценографията е изключително красива. Изчакайте сцената с балът. На влизане в голямата зала ще ви паднат ченетата. Това е истинско пиршество на суетата. Полюлеи, маси отрупани с блюда, тежки покривки, изтънчени завеси, маски, тежки костюми- УАУ! Апартаментът на Крисчън, офисът на Ана, салонът за красота на мадам Робинсън – детайли, детайли, детайли, които радват окото и създават усещането за лукс и част от високото общество.

Филмът е напомпан с убийствен саундрак. Музиката е толкова добра, толкова зареждаща, че ще ви се завие свят. Успях да разпозная дори песента на Тейлър Суифт и Заин Малик, която върви при сцената с яхтата. Усещането е за свобода. Въздух. Вода. Море.

Това е ПРАВИЛНИЯ начин, за да бъдат интерпретирани ТЕЖКИТЕ секс – сцени, които сгромолясаха първия филм. Те бяха заредени с толкова положителни емоции, с толкова човешки елементи, сърдечен хумор и една искрена усмивка на лицето. Точно този хумор ги спасява и ги вади от блатото, в което потънаха с първия филм.

И – ДА! Истина е. Между Джейми Дорнан и Дакота Джонсън този път ИМА химия. Улавя се. Не е магнит. Не е притегателна сила. Но тя е точната, правилната, премерената, онази, която винаги сме си представяли, че съществува между Крисчън и Ана.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ в същност е един много по-светъл, по-точен и по-добър филм от първия. Задължително си го подарете. С или без половинката си, това е филм, който заслужавате да си подарите. На излизане от залата, имах усещането, че света се е променил и, че буквално стъпвам върху облачета. Толкова зареждащ, позитивен и истински е.

Филмът е вече в кино салоните в цялата страна. Разпространява Форум Филм България!