Нашият рецензент ЕВГЕНИЯ МИТОВА от гр. Благоевград, споделя мнение за най-новият кино шедьовър на Педро Алмодовар и Антонио Бандерас „КОЖАТА В КОЯТО ЖИВЕЯ“! Разпространява PRO FILMS!
Какво чувстваме, когато не знаем кои сме? Лицето, кожата, в която сме е нашият карнавален костюм, под който винаги живеят повече от една личност. Да си позволиш лукса да бъдеш нещо различно, да скъсаш с миналото и да забравиш илюзията, че богатството, даровете и несправедливо получената власт могат да ти помогнат да избягаш от живота си – истинския и потискащ живот, където човекът е роб на съдбата си и дребна марионетка.
Осемнадесетият филм на легендарния испански режисьор Педро Алмодовар за първи път е официално представен на тазгодишното издание на фестивала в Кан. Със своя скандален и необичаен сюжет, лентата е създадена по романа „Тарантула“ на френския писател Тиери Жонке. Определян от критиците като мултижанров, смела смесица от черна комедия, ужаси и научна фантастика, аз бих го определила като психологическа драма и изключително жестока приказка. Антонио Бандерас триумфално се завръща в проект на гениалния испански режисьор, 20 години след „Ела, завържи ме!“ – поставил начало на кариерата му в света на киното.
В неговия характерен ексцентричен стил и с типичните си изразни средства, Алмодовар наслагва много теми – за половата идентичност, семейните тайни, общоприетия морал. Като поднася на зрителите серия от ужасяващи картини, режисьорът оставя у него чувство на постоянно неприятно безпокойство, а финалът е меко казано изненадващ.
Антонио Бандерас играе ролята на брилянтен пластичен хирург – психопат, д-р Роберт Ледгард, който след преживяна лична трагедия е обсебен от жажда за мъст и от идеята за човешко съвършенство. Той разработва кожа, устойчива на всякакви наранявания и нарушавайки всички морални и законови норми, изпробва новото си изобретение върху красива млада жена (Елена Аная в ролята на Вера), която държи в плен в продължение на няколко години. По повод своята роля и сюжета на филма, Бандерас наскоро разкрива, че би искал да прекара поне седмица в кожата на жена, за да усети как се чувства противоположният пол.
На ръба между д-р Франкенщайн и Пигмалион, персонажът му е поставен пред фаустовския морален казус има ли право да разполага както си иска с „живата плът”, или е длъжен да отстъпи пред стремежа й да се превърне в пълноценен човек, като й дари свободата? Но динамичното развитие на действието не му оставя време за разрешаване на подобни дилеми.
Творчеството като единствен възможен процес на реакция срещу липсата на свобода е другият важен аспект на „Кожата, в която живея”, защото благодарение на писането и рисуването (макар и върху стени), Вера (траверсия на Винсенте) оцелява.
Рядко главният персонаж във филмите на Алмодовар е мъж, при това хетеросексуален. Но темите за хомосексуализма и транссексуалността намират начини за изява и тук. Няма как обсебеният от тях режисьор да избяга от себе си и това си проличава за пореден път в най-новия му филм. Доказателство за това е финалната сцена, която както подобава на Армодовар отново съдържа мистериозно разкритие.
Във филма публиката ще се наслади на песните на Конча Буика, която участва и като епизодичен персонаж.
Историята е разказана чрез старателно премислени обрати в сюжета, които разкриват все по-тревожна информация. През цялото време типичният дързък хумор на Алмодовар ни кара да се чудим дали да се смеем, или да припадаме.
Но най-добре да спра до тук с подробностите, защото рискувам да ви разваля преживяването. А то определено си заслужава. На мен ми въздейства толкова силно, че на излизане от киносалона буквално ми се виеше свят (не се шегувам).
Каква е границата между престъпление и недоразумение, докъде може да се простре едно отмъщение, колко точно
лесно е да бъде унижено едно човешко същество, доколко можем да се променяме външно, преди да престанем да бъдем себе си, каква е силата на огледалото… и някакви такива разбъркани мисли, от които направо ме побиват тръпки.
Може би за почитателите на Педро Алмодовар „Кожата, в която живея” ще изглежда твърде монотонен сравнявайки го с предишните му творби, но това е филма му, който по най-странния начин, ни дава точно описание на човешката природа, предразсъдъците ни, вината, неизбежните последици, сексуалността като критика и тема-табу, за обезличаването на обществото и лишаването от човешки права, за обратите на живота и смисъла на личностната борба. И несъмнено тласка към размисъл онези, които ще влязат в света му чрез магията на киното.
The Skin I Live In може да ви отврати или да ви очарова, но в никакъв случай няма да ви остави безразлични.
