Премиера в България: 21.02.2014г.
Световна премиера: 07.02.2014г.
Жанр: Драма, Военен
Продължителност: 118 минути
Формат: 2D
Сценарист: Грант Хеслов, Джордж Клуни
Режисьор: Джордж Клуни
В ролите: Джордж Клуни, Мат Деймън, Кейт Бланшет, Бил Мъри, Джон Гудман, Хю Бонвил, Жан Дюжарден, Захари Бахаров и др.
Разпространител: Александра филмс / Columbia Pictures

Пазители на наследството е екшън-драма, базирана на истински събития, за най-големия лов на ценности в историята. Филмът се фокусира върху седем застаряващи и извън форма музейни директори, художници, архитекти, куратори и изкуствоведи, които отиват на фронтовите линии на Втората световна война, за да спасят световни художествени шедьоври от нацистките крадци и да ги върнат на законните им собственици. Как може тези хора да се надяват да успеят, след като всичко е скрито дълбоко зад вражеските линии? Пазителите на наследството се оказват в надпревара с времето, за да се избегнат разрушаването на десет вековна култура, и ще рискуват живота си, за да се защитят най-големите постижения на човечеството .

[tabs title=““ active=0 event=“click“]
[tab title=“Трейлъри“]

[/tab]
[tab title=“Галерия“]


[/tab]
[tab title=“Новини“]
Новини за филма тук [/tab]
[tab title=“Още за филма“]

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Пазители на наследството е екшън-драма, базирана на истински събития, за най-големия лов на ценности в историята. Филмът се  фокусира върху седем застаряващи и извън форма музейни директори, художници, архитекти, куратори и изкуствоведи, които отиват на фронтовите линии на Втората световна война, за да спасят световни художествени шедьоври от нацистките крадци и да ги върнат на законните им собственици. Как може тези хора да се надяват да успеят, след като всичко е скрито дълбоко зад вражеските линии? Пазителите на наследството се оказват в надпревара с времето, за да се избегнат разрушаването на десет вековна култура, и ще рискуват живота си, за да се защитят най-големите постижения на човечеството .

Fox 2000 Pictures и Columbia Pictures представят една продукция на Smokehouse, Пазители на наследството.  В главните роли Джордж Клуни, Мат Деймън, Бил Мъри, Джон Гудман, Жан Дюжарден, Боб Балабан, Хю Боневил и Кейт Бланшет. Режисьор е Джордж Клуни. Продуценти са Грант Хеслов и Джордж Клуни. Сценарий Джордж Клуни и Грант Хеслов, по книгата на Роберт М. Едсел с Брет Уитър. Изпълнителен продуцент е Барбара A. Хол. Оператор Федон Папамакъл, ASC. Дизайнер на продукцията е Джим Бисел. Монтажист е Стивън Мирионе, A.C.E. Дизайнер на костюмите е Луиз Фрогли. Музиката е на Александър Деспла.

ЗА ФИЛМА

       „Историята на Пазителите на наследството е позната на много малко хора, – казва Джордж Клуни, който се връща на режисьорския стол, за да разкаже историята на малка група художници, изкуствоведи, архитекти и музейни куратори, които ще поведат спасяването на десет вековна години цивилизация по време на Втората световна война в новия си филм, Пазители на наследствотo. – Художници, арт дилъри, архитекти – това са мъже, които са далеч над възрастта да бъдат призовани в армията. Те тръгват на това приключение, защото разбират, че културата може да бъде унищожена. Ако се провалят, това би означавало загуба на шест милиона произведения на изкуството. Те не могат да позволят това да се случи – и истината е, че се справят“.

       Идеята да направи филм за Втората световна война е изключително привлекателна за Клуни и неговият партньор в писането на сценария и в продукцията, Грант Хеслов. „Има известна романтика около филмите за войната – Голямото измъкване, Мръсната дузина, Оръдията на Наваронe, Мостът на река Куай, – казва Клуни. – В тези филми ще се влюбите в героите и актьорите толкова, колкото и в историята. Затова решихме, че Пазителите на наследството ни представя голям шанс да съберем интересни съвременни актьори на едно място за нашата версия на такъв вид филми. Това бе един весел и забавен начин да го направим“.

       Част от драмата във филма е, че всички главни герои са съвсем неподходящи да служат като войници по това време. „Във войните са се били 18 -годишните, – казва Клуни. – Като видите Джон Гудман, Боб Балабан и Джордж Клуни, разбирате, че тези момчета няма как да ги викнат на фронта.“ А Хеслов добавя: „Те се впускат в това, защото им е ясно, че са единствените хора, които биха могли да го направят.“

       „Не бяхме и помисляли, че това е военен филм, а по-скоро си го представяхме като филм за обир, – казва Клуни. – Разбрахме го първия ден, като стигнахме до снимачната площадка, и всички си сложиха униформите и каските.“

Клуни е бил вдъхновен да направи Пазители на наследството не само заради вълнуващото и драматично действие, но и защото този филм бележи рязък, решителен завой от скорошния му Маската на властта. „Бяхме много горди с този филм, но той е съвременен, много малък и доста циничен“,- казва Хеслов.

„През годините направихме някои цинични филми, но като цяло, не сме такива, – продължава Клуни. – Искахме да направим филм, който да не е циничен, филм, който да е ясен, старомоден, и да има позитивен развой.“

В търсене на материал, Хеслов споменава, че наскоро е чел книгата Пазители на наследството на Робърт Едсел и Брет Уитър, и представя идеята на Клуни. Ето един шанс да разкаже една оптимистична история с епични пропорции, истинска история с огромни залози.

„Живеех във Флоренция и се разхождах се по моста Понтевекио – единственият мост, който не е бил разрушен от нацистите, по време на тяхното отстъпление през 1944 г. – и се запитах, след като това беше най-големият военен конфликт в историята на човечеството… как са запазени всички тези културни съкровища, и кой ги е спасил? – споделя Едсел. – Исках да разбера кой.“

Отговорът е група учени от Отдела за паметници, изящни изкуства и архиви, която за първи път в живота си отива на фронтовата линия и се опитва да спаси съкровищата, които са заплашени от унищожение. „Културните паметници са били в опасност, – казва Клуни. – Случва се доста често. В Ирак например музеите не бяха защитени и видяхте как голяма част от тяхната култура се загуби заради военния конфликт“.

„До ден днешен хората все още се опитват да си върнат предметите на изкуството, които са заграбени от семействата им от нацистите“. – казва Хеслов, отбелязвайки, че съвсем наскоро, истинска съкровищница от плячкосано изкуство бе открита в апартамент в Мюнхен – 1500 творби на стойност 1,5 милиарда щатски долара, картини на Матис, Пикасо, Дикс и много други, които са били смятани за загубени.

„Мисля, че това идва да покаже, че това не е история, която приключва през 1945 г. – търсенето на изчезнало изкуство продължава и до днес. – продължава Хеслов. – Все още има хиляди произведения, които не са намерени. Има картини, окачени в домовете на хората или скрити зад стените на музеи. Можете ли да си представите, ако всички те са били унищожени? Това щеше да е катастрофа.“

„Тази история разкрива Втората световна война по начин, който ви дава още една  гледна точка. – казва Кейт Бланшет, която играе Клер Симон, жената, която държи ключа към тайното местоположение на хиляди безценни предмети на откраднато изкуство. „Тези мъже са били подтиквани от по-възвишен идеал. Толкова много от произведенията, които ние приемаме за даденост в най-големите музеи в света са били върнати от тази група хора. Това е почти невъзможна задача, изпълнена по един абсурден начин: цивилни хора отиват на фронтовите линии и молят генерали да спрат бомбардировките по определена църква или област, за да се спаси един прозорец, или скулптура или стенопис. Няма начин да не се чудиш как са били в състояние да спасят каквото и да е. Това е изключителен, безкористен подвиг в името на спасението на историята.“

Въпреки, че тези мъже са имали подкрепата на президента Рузвелт и генерал Айзенхауер, те са изправени пред личното предизвикателство да се впишат във военните среди. „Айзенхауер е бил много запален по идеята – той е искал да се увери, че ще има нещо, което да остане след края на войната – а войната е щяла да свърши много скоро, – казва Клуни. – Той е затвърдил това свое решение след като бомбардировки на съюзниците унищожават древно абатство, въпреки, че не е имало нужда за това. Било е важно не само да се защити изкуството от нацистите, но и от собствените сили, тъй като са натискали за бърз край на войната. Съюзниците взривяват всичко по пътя си, така че е трябвало някой да им обърне внимание, че векове  култура може да бъде унищожена. Не само от германците, но и от нас“.

Едсел казва, че много музейни директори в САЩ са имали опасения за произведенията на изкуството и културните съкровища, които биха могли да бъдат загубени по време на войната, но те са работили с различни цели – всеки директор със собствения си план – вместо в екип. Джордж Стаут, който по-късно ще се превърне в неофициален лидер на Пазителите на наследството, полага известни усилия, но скоро се отказа и решава, че никой няма да одобри идеята за един куп, изкуствоведи, архитекти и художници на средна възраст, които да тичат наоколо с войниците. Но Рузвелт одобрява идеята, и то съвсем навреме. „През август 1943 г. съюзниците почти унищожават Тайната вечеря по невнимание, – продължава Едсел. – Мисля, че това е задействало алармения звънец и ускорило придвижването на служители на Отдела за паметници в областта.“

Според Едсел повечето хора биха очаквали, че войниците няма да бъдат възприемчиви към това да им се казва какво може и не може да се взривява, но става точно обратното. „За голяма изненада откриваме това в писмата им до дома – в началото е имало само леко недоволство, което бързо дава място на въпросите на войниците – ‘Как се справяме? Спасихме ли някоя църква? Открихме ли някакви картини?‘ Военните започнали да действат доста ангажирано.“

Друг аспект от условията за това дело е надпреварата с времето. Докато съюзните сили напредват към Берлин, Хитлер не е бил склонен да приеме безусловна капитулация – ако той не може да притежава Германия, то и никой друг няма да я има. „Хитлер издава указа „Нерон“, – обяснява Клуни. – Той казва ‘Ако аз умра, да се унищожи всичко‘ – мостове, железопътни линии, комуникации. Този указ е решено е да се приложи и за трофеите от областта на изкуството. Всичко!“.

ЗА ГЕРОИТЕ

Клуни и Хеслов отбелязват, че макар филмът да е базиран на истинската история за Пазителите на наследството, те си позволяват някои волности с героите за драматични цели. Въпреки, че много от героите са вдъхновени от истинските участници, Клуни и Хеслов са измислили образите във филма. „За филма искахме някой от героите да бъдат с недостатъци – почувствахме, че това ще помогне на зрителите да са съпричастни с тях, докато разказваме  историята, – обяснява Клуни. „Не е много честно обаче да вземете истинското име на велик човек и след това да му дадете дефект, какъвто той не е имал в реалния живот, – добавя Хеслов. – Мисля, че нашите образи в крайна сметка изглеждат доста героично във филма. Ако нашият филм вдъхновява хората да направят свое тълкуване на събитията и решат, че истинските мъже са били дори по- героични – нямам нищо против.“

По-важното е, че дори героите да са измислени, тяхната история е истинска. „Добавихме няколко сцени, само за да помогнем за разказването на историята. Но нещата във филма, които са толкова смешни и странни, че си мислите, че няма как да не са измислица – всъщност са нещата, които наистина са се случили.“ – казва Клуни.

За филма Клуни и Хеслов успяват да привлекат група от невероятни актьори, включително Мат Деймън, Бил Мъри, Джон Гудман, Жан Дюжарден, Боб Балабан, Хю Боневил и Кейт Бланшет.

Някой би казал, че ще е трудно да се балансират толкова различни звезди в един филм – но според Клуни е точно обратното. „Всички тези хора обикновено участват в проекти, където трябва да сами да изнесат целия филм на плещите си. Тук се чувстват толкова комфортно в собствените си образи, че няма нужда да доминират във всички сцени, – казва той. – Всички участници бяха много щедри и готови да дойдат и да играят, защото се наслаждават един на друг.“

„Този ансамбъл е просто изключителен, – казва Мат Деймън. – Всеки ден идвах да работя с различни, забавни хора, на които се възхищавам и чиято работа следя внимателно. Казах на Джордж в началото: ‘Ще се наслаждавам на всеки миг, защото се получава страхотно.‘ Когато правя нещо с режисьор, на когото имам пълна вяра, с чудесен сценарий и първокласен актьорски състав , просто не се чувствам като на работа.“

Джордж Клуни оглавява актьорския състав в ролята на Франк Стоукс, водещ специалист в областта история на изкуството. „В началото на филма той работи в музея Фог- най-старият музей за изкуство в Харвард – в отдел реставрация, – обяснява Клуни. – Той веднъж вече е бил на война – Първата световна война – и е видял какво може да се случи, особено след като края на войната. Той е естествен лидер.“

Какво е да режисираш себе си в главната роля ? „Това е едно от нещата, които се учат в актьорското училище – ние го наричаме „устойчивост към режисурата“. Не обръщам внимание на нито една забележка, която си отправям.“ – шегува се Клуни.

Първообраза на героя на Клуни е специалистът по история на изкуството Джордж Стаут. „В реалния живот той е бил един много сръчен човек. Можел е да направи всичко – да поправя коли или радиостанции“. Ръководител на Отдела за съхранение на Фог, а по-късно и директор на музея на изкуствата Уорчестър и музея Изабела Стюарт Гарднър в Бостън, Стаут е бил на фронта по време на Вторта световна войната, за да помага за спасяване на културните съкровища в Кан, Маастрихт и Аахен, както и от нацистки художествени скривалища в Зиген , Хайлброн, Кьолн, Меркерс и Алтаузее.

Мат Деймън е в ролята на Джеймс Грейнджър, като актьорът отбелязва шестото си сътрудничество с Джордж Клуни, но това е първата му главна роля по режисурата на Клуни.

„Буквално не знаех нищо за тази история, затова бях много изненадан, като разбрах, че е истинска, – казва Деймън. – Наистина е страхотна история. Това е  най-вече филм за хора, които са готови да пожертват всичко, за да спасят най-доброто от нас, от човечеството. Тръгват за изкуството и се опитват да го спасят, да го запазят, да го защитят… Изкуството е душата на обществото, тя представлява най-добрите неща, които сме постигнали. Да се унищожи, е все едно да се заличи нещо незаменимо. Мисля, че Хитлер не само е заграбвал произведения на изкуството. Той е взимал душата на европейското общество, тяхната култура“.

Героят Джеймс Грейнджър е вдъхновен от Джеймс Роримър, който по-късно става директор на Метрополитън музей в Ню Йорк. Връзката на Грейнджър с Клер Симон (Кейт Бланшет) е вдъхновена от срещата на Роримър с Роуз Валан, служителка на галерията Же де Пом в Париж.

Във филма именно Клер Симон държи ключа към местонахождението на огромно количество плячкосано изкуство – и това място е част от информацията, която тя пази внимателно. „Тя си мисли: ‘Защо трябва да ви кажа къде е скрито? Вие просто ще го отмъкнете.‘ – казва Деймън. – Тя иска единствено да защити това съкровище. Грейнджър трябва да спечели доверието й и да я убеди, че като го държи в тайна, тя не защитава изкуството, а всъщност го застрашава. В крайна сметка тя осъзнава, че двамата са сродни души.“

Деймън също е доволен от шанса да работи с Клуни като режисьор. „Джордж режисира с камерата, нещо което много малко режисьори правят, – обяснява Деймън. – Няма безкрайно снимане на сцени, за да има материал за монтаж – той вече е взел решение как ще изглежда сцената, така че снима само необходимите откъси. Това помага на всички да се запазят фокусирани – всеки път, когато камерата снима, има голяма вероятност тези кадри да са в финалния филм“.

Бил Мъри е ентусиазиран да се присъедини към Пазители на наследството от момента, в които Джордж Клуни му разказва за проекта. „Беше около две години преди да започнат снимките и аз се съгласих. Казах „О, Боже, това звучи много добре. Много бих се радвал да участвам в този филм, – казва Мъри. – Наистина ми хареса историята за впускане по следите на откраднато изкуство през Втората световна война. Има си всичко. Прилича на екшън филм, но също така става дума за група добри момчета тръгнали в приключение в името на нещо красиво и прекрасно. Просто си казах, че ще е страхотно.“

Привличането на Мъри към проекта е приключение само по себе си.
„Знаехме, че Бил може да страхотно попадение, но също така и че е много трудно да го открие човек, – казва Хеслов. – Джордж имаше специален номер, на който трябва да се обадиш – можеш да оставиш съобщение и да чакаш … и Бил се обади веднага и каза, „Къде и кога ще имаш нужда от мен?“.

Когато официално предлага на Мъри ролята, Клуни му казва, че ще си партнира през по-голямата част от филма с Боб Балабан. „Джордж ни събра и ми каза: ‘Мислиш ли, че можеш да направиш живота на Балабан труден?‘ Помислих за секунда и отговорих: ‘О да, мисля, че мога да го направя‘ – спомня си Мъри. – Боб е страхотен комичен образ, голям мъж и е страхотно да работя с него.“

Мъри и Балабан са работили заедно редица филми – в Когато буря връхлети, В царството на пълнолунието, и предстоящия Гранд хотел Будапеща – но никога не са имали толкова общи сцени, както в Пазители на наследството. „Искахме двама души, които са пълни противоположности, да се дразнят един друг без да преиграват“, – казва Клуни.

„Очевидно е, че Бил носи много хумор, но прителжава и още по-силен емоционален компонент, – казва Хеслов. – Освен това той е по-едър от много от другите момчета и особено Боб Балабан изглежда до него смущаващо дребен. Само по усмивката му разбирате, че той е опасният човек в стаята.“

Мъри е в ролята на Ричард Кембъл – архитект. „Той е вербуван за групата, защото голяма част от спасяването и реконструкцията изисква разбиране за това как да се запазят сгради и паметници, – обяснява Мъри. – Понякога трябва да се предотврати унищожаване, а понякога трябва да се разбере как да се спаси нещо, което вече е било повредено. Затова се нуждаят от широка група специалисти.“

Мъри отбелязва, че е в днешно време може да отидеш когато си поискаш до Лувъра или Метрополитън Мюзеум и да приемеш за даденост, че техните най-ценени шедьоври са все още част от колекцията. Филмът улавя период, когато това не е било така. „Този филм ни показва как един свят на изкуството нямаше да е тук днес, ако не бяха тези хора, – казва той. – Нямаше да бъдете в състояние да видите картините в църкви или музеи – щяха да са изчезнали. Животът е кратък, изкуството е вечно. Хората са се борели за него по същия начин, както са се борили за свобода, за да позволят на изкуството да живее не само в музеите, но и в умовете и душите на хората, които го ценят.“

Образа на Мъри е вдъхновен от няколко реални пазители на наследството, включително архитект Робърт Поузи. Докато се води записан към Трета армия на генерал Патън по време на войната, Поузи открива солната мина в Алтаузее, където нацистите са скрили Олтарът от Гент, Мадоната от Брюж, Астрономът на Вермеер, и хиляди други произведения на изкуството. За приноса му Поузи е бил  удостоен с Почетния легион на Франция и на Ордена на Леополд от Белгия.

Джон Гудман казва, че неговият персонаж Уолтър Гарфийлд представлява хората, мъже и жени, които не са отишли на фронта, но ревностно са помагали на военните кампании с каквото могат от дома си. „Моят герой прави каквото може, – казва Гудман. – Той използва появилия се шанс да отиде и да помогне. И прави това от гняв и любов в опит да защити това, което би могъл.“

За самият Гудман възможността да се присъедини към филма е сбъдната мечта. „Винаги съм искал да направя филм за Втората световна война, който да разказва за група приятели и някаква мистерия – а тук имаме всичко това на едно място, – казва той. – Трябваше да облека униформа от Втората световна война и да нося каска и оръжие. Страхотно! Този филм е всичко, за което съм си мечтал от пет годишен.“

В Пазители на наследството Гудман се събира отново на снимачната площадка с  Жан Дюжарден. „Жан е невероятен талант, – казва Гудман. – Той е изключително забавен, изглежда страхотно и е много гъвкав и изразителен. С него се работи много лесно. От времето, когато заедно участвахме в „Артистът“, той е научил английски, което е чудесно, защото аз съм твърде мързелив, за да науча френски. Сега можем да общуваме.“

Другите приятели на Гудман от участващите актьори са Клуни и Хеслов. „С Джон работихме заедно в първия сезон на „Roseanne“, а след това и в „О, братко къде си“ и „Арго“ – движехме се в близки кръгове в продължение на години, – казва Клуни. – Единственият въпрос, който си задавах беше дали ще успее да издържи филм толкова наситен с екшън, понеже има проблеми с коляното. Той каза, че ще се справи и действително нещата се получиха повече от добре. Той направи това, което винаги прави – даде най-доброто от себе си“.

Персонажът на Джон Гудман е вдъхновен от пазителя на наследство в реалния живот – известният скулптор Уолкър Хенкок. Хенкок е роден в Сейнт Луис, също както и Гудман. „Странно е, че когато с майка ми взимахме автобуса до центъра на Сейнт Луис, за да отидем на пазар, минавахме покрай една от неговите скулптури – Мемеориал за войниците, – казва Гудман. – Това съвпадение ме свърза още по-силно с моя герой.“

Героят на  Гудман, Уолтър Гарфийлд е партньор с Жан Клод Клермонт, изигран от носителя на Оскар ® Жан Дюжарден.

„Гарфийлд и Клермонт не говорят много помежду си, – казва Дюжарден. – Нямат нужда от това – просто вършат мисия, която трябва да се изпълни. Имаме няколко много смешни сцени заедно, и благодарение на таланта на Джордж Клуни като режисьор, който успява да внесе определен тип ирония, сцените се получиха много добре.“

„Жан Клод Клермонт е френски евреин, търговец на картини в Марсилия, – обяснява Дюжарден. – Той успява да избяга и намира убежище в Лондон със семейството си. Нает е от американската армия заради познанията си в сферата на художественото изкуство. Не е войник, но за него е изключително важно да вземе участие във войната. И наистина е горд да бъде член на Пазителите.“

„Жан спечели Оскар® през същата година, когато аз бях отличен за „Потомците“ – отбелязва Клуни. – Затова исках да участва в Пазители на наследството и да го убия. Всъщност предложих да го убием още в първата сцена, но Грант реши, че трябва да изчакаме известно време, така че се наложи да чакам… Всъщност Жан е един от любимите ми хора, с които някога съм работил. Иска ми се да говорим езика на другия по-добре, защото тогава ще ни бъде още по-забавно заедно – той е невероятен човек и толкова талантлив. Дори и с езиковата бариера не губи своята идентичност.“

„Той е френският Джордж Клуни,“ – заключава Хеслов.

Актьорът от сериала „Имението Даунтън“  Хю Боневил е в ролята на Доналд Джефрис, мъж, който е направил грешки в живота си и търси втори шанс. „Когато героите се представят във филма, те се намират в своята естествена среда, така да се каже, – обяснява Боневил. – Доналд се намира в една кръчма. Така научаваме, че той не е бил особено постоянен и надежден, но героят  на Джордж му дава втори шанс отново да прегърне първата си любов – изкуството.“

 „Джефрис не е перфектен, – продължава Боневил. – Но с развитие на историята и вдъхновен от досега си с изкуството, което обича, той осъзнава къде е сбъркал. Когато най-накрая намира „Мадоната от Брюж“, той отделя малко време, за да напише писмо до баща си, в което изразява живота си и своите недостатъци. Именно зашеметяващата творба на Микеланджело го насърчава да търси опрощение от баща си за грешките, които е направил. Особено грешката да търси отговорите на дъното на бутилка.“

Боб Балабан е в ролята на Престън Савиц. „Савиц е интелектуалец, театрален импресарио и специалист по история на изкуството.“ – казва Балабан.

Хеслов добавя: „Той е конте. Савиц не е човек, който може да очакваш да откриеш на фронта. Всички момчета се чувстват като риба на сухо, но героя на Боб е кит на сухо. И постоянното съпоставянето с героя на Бил мисля, че е много смешно.“

„Джордж е много съсредоточен, много подготвен и много спокоен. Той знае какво иска, а умее да ти го каже защото е велик комуникатор, – казва Балабан. – Освен това има изключително чувство за хумор и обръща внимание на детайлите. Има страхотен вкус и и ни кара с удоволствие да идваме на работа сутринта. Какво повече може да искате от един режисьор?“

Престън Савиц е вдъхновен от Пазителя на наследства Линкълн Кирстейн, американски импресарио, ценител на изкуство, автор и една от основните фигури на културата в Ню Йорк.

Сценарият привлича Балабан към историята. Той придобива още по-голяма перспектива от книгата на Робърт Едсел и черпи вдъхновение и прозрение от друга книга, дадено му от Едсел – стихосбирка, написана от Кирстейн. „Тя е писана докато Кирстейн е бил в чужбина, – казва Балабан. – Ясно е, че е претоварен и неподготвен за войната. Неговата книга ми напомня, че въпреки факта, че повечето Пазители на наследството са твърде стари и до голяма степен неквалифицирани за огромната задача, с която са натоварени, за всеки от тях е голяма чест да бъде там. И те са напълно отдадени на мисията си.“

Последния Пазител във филма е Сам Епстейн, изигран от Димитри Леонидас. Деветнайсетгодишният  Епстейн е единственият истински войник в групата, който е нает заради способността му да кара автомобил и да говори немски.

„Моят герой е израснал в Германия, но родината му го отхвърля, защото е евреин, – казва Леонид. – Когато се срещаме със Сам, той е редник в армията и военните не знаят какво да правят с него. Знаят, че може да бъде полезен по някакъв начин заради немския му произход и Франк Стоукс е този които вижда истинската му стойност“.

Кейт Бланшет се присъединява към актьорския състав в ролята на Клер Симон, французойка, заемаща уникален пост в окупирана Франция. „Клер Симон е уредник на Жу де Пум – преди войната музей на изкуствата, но след това се е превърнал в нещо като склад за произведения на изкуството, ограбени от нацистите, – разказва Бланшет. – Но нейната истинска работа продължава през нощта, когато тя подробно записва произхода на творбите, кога и къде ще бъдат извозени. Тя е катализаторът за третото действие на филма – Пазителите знаят, че творбите ще изчезнат, но ​​не знаят къде отиват и се нуждаят от нейната информация“.

Бланшет казва, че наистина има нещо по-различно в начина, по който нацистите плячкосват изкуството. „Във всяка война има грабежи. Това което бе шокиращо за мен бе колко перфектно математически е изчислен и систематичен е начинът, по който нацистите започват тяхното плячкосване още през 1938 година.“

 Другият елемент, който прави нацисткия грабеж различен е т.нар указ „Нерон“. „Когато Хитлер осъзнава, че ще загуби войната, той нарежда всичко, което нацистите са натрупали да бъде унищожено. Той не иска да остави нищо в ръцете на победителите.“ – обяснява Бланшет.

„Персонажът на Мат – Грейнджър, трябва да спечели доверието на моята героиня. – продължава Бланшет. – Има разбираем страх от страна на французите, че ако творбите се предадат в ръцете на противниците на нацистите, те просто ще попаднат в частни колекции в Русия или в Съединените щати. От тази гледна точка не е от значение дали произведенията на изкуството ще бъдат откраднати от германците, руснаците или американците?“

 В крайна сметка Грейнджър и Симон се свързват по необичаен начин. „Мисля, че любовната история, която съществува между тях е за взаимната любов към изкуството и културата. – казва Бланшет. – И двамата са осъзнали до край значението на спасяването на тези вечни творби. Те вярват, че нито един човек не може наистина да притежава шедьовър. Той е на всички. Така че, аз мисля, че ги обединява най-вече благородната кауза.“

Героинята на Бланшет е вдъхновена от Роза Валан, смела французойка, която тайно и систематично проследява работата на нацистите, рискувайки живота си.  „Роза Валан е доброволец и след това управник на музея Же де Пом, който граничи с Лувъра. По време на войната там са складирани заграбените художествени колекции на еврейските семейства. – обяснява Бланшет. – Тя спасява огромен брой произведения на изкуството, които в противен случай биха били унищожени. И фактът, че работи самостоятелно говори за нейната извънредна храброст. Мисля, че тя успява да се справи с тази нелека задача най-вече защото е жена и никой не допуска, че е способна на такъв подвиг.“

***

„Пазители на наследството“ е заснет в Германия и Англия. Зад кулисите на филма Клуни и Хеслов събират творчески екип от професионалисти, с които са работили заедно и преди, включително операторът Федън Парамакъл, ASC („Потомците“ , „Маската на властта“), художника на продукция Джим Бисел (за когото това е четвъртият му филм с Клуни като режисьор), монтажиста Стивън Мирионе, ACE (който има единадесет съвместни филма с Клуни, включително всичките му пет игрални филма като режисьор) и дизайнер на костюми Луиз Фрогли (която е работила с Клуни във осем филма общо).

„Целият екип – монтажист, художник на продукцията, оператор, отговорник по звука, дизайнер на костюмите – всички те са едни и същи хора, филм след филм, защото им се доверяваме и обичаме да работим с тях. Това ни кара с радост да отиваме на работа. Защото се чувстваме като едно семейство“. – казва Клуни.

[/tab]
[tab title=“Рецензии“]
Скоро [/tab][/tabs]