Падингтън / Paddington (02.01.2015г.)

Премиера в България: 02.01.2015г.
Световна премиера: 25.12.2014г.
Жанр: Комедия
Продължителност: 95 минути
Формат: 2D
Сценарист: Пол Кинг, Майкъл Бонд
Режисьор: Пол Кинг
В ролите: Хю Боневил, Никол Кидман, Тим Дауни, Самюел Джослин, Джули Уолтърс, Джим Броудбент, Сали Хокинс, Питър Капалди, Бен Уишоу
Разпространител: Александра Филмс / Dimension Films

Еднo младo перуанскo мечe със страст към всички английско, пътува до Лондон в търсене на дом. Изгубено и самотно на гара Падингтън, мечето започва да осъзнава, че живота в града не е това, което си го е представяло… докато не се среща с любезното семейство Браун, което прочита етикета около врата му „Моля, погрижете се за тази мечка! Благодарим ви!“ и временно го приютява. Изглежда, че късметът на мечето се е променил, но точно тогава привлича вниманието на музеен препаратор …

[tabs title=““ active=0 event=“click“]
[tab title=“Трейлъри“]
[/tab]
[tab title=“Галерия“]

[/tab]
[tab title=“Новини“]Новини за филма тук
[/tab]
[tab title=“Още за филма“]

ПАДИНГТЪН разказва за комичните премеждия на перуанско мече, което пристига в Лондон, за да си намери дом. Когато се оказва само и изгубено на гара Падингтън, то започва да се притеснява, че градският живот не е това, което си е мислело. Докато не среща семейството Браун, които прочитат закачената на врата му саморъчно написана бележка („Моля, грижете се за това мече. Благодаря ви.“), и му предлагат чай, име и покрив над главата му. Изглежда, че късметът на Падингтън се е променил, но само докато една от най-редките породи мечки не попада в полезрението на зловеща музейна препараторка, която има стари сметки за уреждане…

ПАДИНГТЪН е екранизация по най-продаваната и обичана из целия свят поредица за децата на британския писател Майкъл Бонд, по оригиналния сценарий на режисьорът на филма Пол Кинг. Продуцент е Дейвид Хейман, а изпълнителен продуцент от Роузи Алисън, Джефри Клифърд и Александра Фъргюсън.

Начело на актьорския състав на ПАДИНГТЪН са Хю Боневил в ролята на патриарха на семейството г-н Браун и Сали Хокинс като милата и със свободен дух г-жа Браун. Също така участват Никол Кидман като Милисънт, зловеща препараторка, която  е хвърлила око на Радингтън, Джим Броудбент като г-н Грубер, собственик на антиквариат и мъдър наставник, Джули Уолтърс като г-жа Бърд, ексцентричната икономка на семейство Браун и Питър Капалди като г-н Къри, своенравният и наблюдателен съсед. На български език мечето Падингтън озвучен от гласа на Рафи Бохосян.

Творческият екип, съзадал филма включва носителката на награда Оскар за костюми – дизайнерката Линди Хеминг, операторът Ерик Уилсън, художника Гари Уилямсън и британската комания за визуални ефекти Framestore. Музиката е композирана от Ник Урата, монтажист на лената е Марк Еверсън.

 

Мече на име Падингтън

ПАДИНГТЪН от 21-ви век

Мечето Падингтън за първи път е представено на децата през 1958 г. в книгата на Майкъл Бонд Мечето Падингтън и последвалата поредица с негови приключения, продадени в над 35 милиона копия и преведени на 40 езика. Странното поведение на малкото мече от Перу, чийто перфектни маниери и добри намерения често водят до комични премеждия и моменти на пълен хаос, покорява сърцата на читателите и историите са признати като модерна детска класика из целия свят.

Донякъде е изненадващо, че отнема толкова дълго време Падингтън , да се появи в киното. След няколко превъплъщения на малкия екран – включително пожъналия голям успех 56-сериен британски телевизионен сериал от 1975 г., проектиран и режисиран от Ийвър Ууд от FilmFair с Майкъл Хордърн в ролята на разказвач – този конкретен ПАДИНГТЪН отбелязва първото съгласие на автора Майкъл Бонд любимите му герои да бъдат показани на киноекран.

Разбира се, както Дейвид Хейман (продуцент на всички 8 филми за Хари Потър) обяснява, това са истории, които се отнасят за съвременния свят и са готови да бъдат споделени: „Когато преразгледах историите на мечето Падингтън  – от времето, когато бях 9 годишен – бях поразен от това, колко са забавни. Те ме разсмяха, но също така ме развълнуваха. По същество ПАДИНГТЪН е една универсална история – за търсещ дом аутсайдер – в когото всеки от нас може да открие себе си.“

Изпълнителният продуцент Роузи Алисън, която провокира идеята за появата на Падингтън в киното, има собствено виждане за посланията на оригиналните истории към публиката в 21 век: „Подобно на Давид и аз бях чела историите на мечето Падингтън като дете и винаги съм харесвала идеята за Лондон – „големия град“ – и тази учтива, поздравяваща със шапката си англоговореща мечка, която се разхожда, пътува в метрото, с автобуси … този нереален аспект винаги ме е радвал като дете и решихме, че е назрял моментът да го представим  като модерен филм и за новото поколение.“

Тогава идва ред на задачата за намиране на подходящия режисьор, който да вдъхне живот на Падингтън. Дейвид Хейман казва: „Винаги съм бил почитател на работата на Пол Кинг: усета му към комедийното, яркото му въображение и подходът му към актьорите. Гледах първия му филм BUNNY AND THE BULL и бях поразен от една сцена, в която декорите по същество бяха рисунки в стила на телевизионния сериал на Айвър Ууд за мечето Падингтън. Срещнахме се с Пол и открих, че той не само много харесва Падингтън, но и познава историите и различните телевизионни сериали по-добре от мен! Тези първи разговори бяха толкова вълнуващи и вдъхновяващи. Така той се присъедини към нас за разработването на проекта.“

Хейман продължава: „Пол Кинг е един от най-вълнуващите таланти на Великобритания през последните години. Прилича на Падингтън по толкова много неща – чаровен е, любезен, принципен, сърдечен, има усет към чудесата и също така е с доста голямо коремче.“

Моля грижете се за това мече. Благодаря ви

Пренасянето на национално богатство от страниците към екрана

Сценаристът Пол Кинг обяснява как той е адаптирал историите на Падингтън за игрален филм: „Подобно на повечето хора от моето поколение, аз имам много приятни спомени от Падингтън като дете. Израснал съм с анимациите на FilmFair и съм отделил достойно място в спалнята ми за плюшеното мече. Но докато не преразгледах историите като възрастен, не се бях запитвал защо този конкретен образ толкова ме е очаровал. Не може да се каже, че има недостиг на говорещи животни в детската литература, но малцина имат трайната притегателна сила на Падингтън. За мен това се крие в бележката на врата му: „Моля се грижете се за това мече. Благодаря ви „. Въпреки спокойствието и увереността на тази малка мечка, написаните думи подсказват, че всъщност той е уязвим и има нужда от помощ в новият плашещ свят.

Всеки от нас се е чувствал аутсайдер в някакъв момент от живота. Не е нужно да си един от евакуираните по време на бомбандировките, които са вдъхновили образа на изгубена душа, седяща на перона с етикет около врата, или да си избегнал опасността като приятеля на Падингтън г-н Грубер, или да си пресякъл океана като имигрант с кораба Уиндръш и да си се установил в Нотинг Хил, както е станало с хиляди хора по времето, когато Майкъл Бонд пише първите истории. Трябва само да сте имали първи учебен ден в ново училище или да сте прекарали една нощ далеч от дома, за да усетите съпричастност към малкото мече, само и изгубено – и за мен е това причината то да покори сърцата на поколения читатели.

И двамата с Майкъл Бонд бяхме категорични, че историята във филма не трябва да намесва разказите от книгите, които са познати на мнозина. Всички познати сцени от появата му в първата книга са там, от железопътната гара, където Падингтън не носи нищо друго освен шапка и етикет през предизвикалото безпорядък посещение в чайната, пагубната му първата среща с банята до пътуването в метрото. И макар във филма да срещаме Падингтън по-рано отколкото в първата книга, оставаме верни на тона на историята на Майкъл Бонд.

Петата глава на Мечето Падингтън започва с думите „Падингтън скоро се установи и стана част от едно семейство…“ и тук почувствах, че има място за по-дълъг разказ. След този момент историите за Падингтън са много по-кратки самостоятелни и усетих празнота в неизследвания преход на Падингтън от нещастен аутсайдер до член на един от семейство. Това е идеалното място да се вмъкне филмов разказ, който да разкрие какво прави Падингтън толкова специален герой.

Подобно на Оливър Туист, и Падингтън пристига в Лондон като сирак в търсене на дом. Но докато на Оливър това отнема дълго време, за да намери г-н Браунлоу, Падънгтън се сблъсква почти веднага със семейство Браун. Въпреки това да имаш покрив над главата си и да се чувстваш като у дома, са две много различни неща, и това е пътуването, в което се впуска нашият филм.

Обратната страна на историята на Падингтън е, разбира се, преходът на фамилията Браун от забелязването на мечето да приемането му за част от семейството. Когато за първи път се срещнахме с Майкъл Бонд, аз го попитах за г-н и г-жа Браун и той ми каза, че образите им са били вдъхновени от собствените му родители. Попитах го каква би била реакцията им, ако видят едно малко мърляво мече и той каза: „Майка ми щеше да поиска да го изкъпе, а баща ми щеше да се тревожи за документите му.“

Почувствах тези противоречиви нагласи като чудесен източник на драмата, и нежеланието на Хенри да се занимава с мърлявото мече ми напомня на един от любимите ми филми, Хлапето. Малкият скитник първоначално не е склонен да бъде баща и първата му реакция е да се отърве от детето. Подобно на него и нашият г-н Браун смята, че Падингтън не е тяхна отговорност. Той е много щастлив да пусне малкото мече да спи в кофата за боклук, ако е необходимо. Той не е лош човек – просто иска семейството му и дома да са в безопасност. Този защитен инстинкт е изместил добрите му маниери към непознати. На края на Хлапето Малкия скитник е готов да направи всичко за осиновеното си дете, и преследването на покрива в края на филма е повече от сърцераздирателен. Почерпих вдъхновение от това и се замислих, че г-н Браун също може да предприеме пътуване, което да промени отношението му към Падингтън, и да направи филма много по-богат“.

Падингтън отпътува

Кастингът на емблематичните герои

След като прочитат сценария на Пол Кинг, продуцентската и дистрибуторска компания StudioCanal се заема да финансира проекта, и започва сериозната част – кастинга. Актьорите от ПАДИНГТЪН са съзвездие от най-добрите таланти в момента в сферата на киното, телевизията и театъра. Всеки един от актьорите са разпознаваеми за публиката от много емблематични герои за няколко поколения.

Хю Боневил (г-н Браун) вероятно е най-популярен с ролята си на Робърт Кроули, граф на Грантъм, от спечелилия многобройни награди телевизионен сериал Имението Даунтън. Идеята да влезе в ролята на баща за пореден път в ПАДИНГТЪН привлича Боневил от няколко аспекта. „Спомням си, че първо ми четяха книгите, след това вече сам си ги четях и се влюбих в тях. Падингтън е част от британската култура, той е част от нашата ДНК. Аз прочетох сценария и видях до каква голяма степен това ДНК се е запазило, въпреки че действието е преместено в съвременния свят. Усеща се вкусът на оригиналните книги, които толкова красиво и умело са уловени в сценария на Пол. Освен това има и голяма доза хумор, която преминава през цялата история – невинна, шумна клоунада, както и остроумна духовитост. Тези неща ще резонират във всички зрители, независимо дали идват да видят историята за първи път, или не.“

Като един от първите актьори, които се присъединяват към продукцията и човек, който е наясно с любовта на публиката към изходния материал, Хю чувства изключително силна нужда да отдаде дължимото на историята на Бонд – но всякакви първоначални опасения много бързо са забравени: „В рамките на около пет секунди от срещата с Пол и Дейвид, аз бях въвлечен в продукцията. Останах поразен от това колко дълбоко Пол разбира Падингтън. Самият той е Падингтън! Той е толкова невинен, с широко отворени очи и точно толкова възхитителен, колкото нашия космат приятел!“

В ролята на г-жа Браун е прекрасната Сали Хокинс, която наскоро бе номинирана за Оскар за ролята си в Син жасмин на Уди Алън, и с лекота улавя благия характер и неспособността да устои на вик за помощ на героинята си. Тя първа се втурва да помогне на малкото мече на перона на гара Падингтън, а нейното семейството е свикнало да следва нейните добронамерени действия, независимо от последствията. Роузи Алисън споделя за кастинга на Сали: „Това, което най-много харесахме у Сали е, че нейното присъствие на сцената е много земно и реално. Тя разговаря с мечето така красиво, сякаш то е живо, дишащо създание. Щом й повярваме на нея, ние вярваме и в Падингтън.“

Пол казва: „Да работя с Хю и Сали е истинска радост. Освен изключителни изпълнители, те двамата са и талантливи автори. За някой като мен, с опит в импровизираната комедия, е изключително успокояващо да зная, че чрез диалога им можем да вдъхнем живот на героите. Тяхната актьорска игра е основополагаща на филма: комична, но трогателна; реална и истинска в един свят, където говорещите животни да добре дошли. Това е един деликатен баланс и те го осъществиха по прекрасен начин.“

Може би мечтата на всяко дете е да се участва във филм и дебютантите Маделин Харис и Самюел Джослин са избрани за ролите на вечно препиращите се за нещо брат и сестра Джуди и Джонатан Браун, и с лекота се справят със задачата си. По време на дълга зимна снимачна сесия из и около Лондон, често дори през нощта, Мади и Сам демонстрират по-голяма издръжливостта дори от своите опитни колеги звезди. Силната връзка помежду им и забавлението, което очевидно изпитват от работата си, блика и от екрана.

Боневил е не спира да хваля невръстните си колеги: „Мади и Сам притежават фантастична енергия и невероятен фокус. Не само за мен, но и за всеки член на екипа бе истинско удоволствие да работим с тях.“

Що се отнася до изиграването на едно от най-известните фамилии в историята на британската литература, Боневил добавя: „Позволихме си лукса да имаме три седмици репетиция, през които Пол бе решил, че трябва не само да избистрим точно сценария, но и да поработим върху героите и да изследваме взаимоотношенията в семейство Браун, което бе безценно. Това рядко се случва. Много се забавлявахме, разиграхме сцените, изграждахме силна семейна динамика, която се надявам си проличава на екрана във всички нюанси на семейния живот.“

Домакинството на семейство Браун се върти от ексцентричната госпожа Бърд, в ролята Джули Уолтърс. Тя е техен далечен роднина и води домакинството с твърда ръка. Г-жа Бърд е строга, но и състрадателна, когато трябва да бъде! С богат житейски опит зад гърба си, тя не отдава голямо значение на ходещото говорещо мече, което преминава прага от Уиндзор Гардън 32, обръщайки всичко в живота им с главата надолу.

Джули признава, че изключително много й допада идеята да работи по още един филм, който е насочен изцяло към младите зрители – и към младите по душа. Присъствието на Дейвид Хейман и в тази адаптация дали действа успокояващо за Джули? „Беше прекрасно Дейвид Хейман да ме покани да участвам, защото прекарах такова прекрасно време по време на снимките на Хари Потър. За мен е истинска тръпка да работя с него отново, а освен всичко останало, той е и много хубаво момче!“

Заедно с г-н Грубер, изигран от британския актьор Джим Броудбент (друг познайник от Хари Потър) и любопитния съсед г-н Къри (Питър Капалди), персонажите от семейство Браун и самият Падингтън са познати на поколения деца, израснали с тези истории. Но Падингтън в 21 век изисква злодей, който да предизвика младежка публика. На сцената се появява Милисънт – злата препараторка.

Кинг обяснява: „Както Оливър Туист трябва да оцелее с Фейгин и Бил Сайкс, преди да успее да намери спокойствие при г-н Браунлоу, така исках и и изпитание за Падингтън, някой, който да не отговори на „Моля, грижете се за това мече.“ Помислих си , че за една млада мечка най-големият враг не е този, който не го иска в къщата си или на улицата си, а онзи, който счита, че има само едно място в Лондон за него – Природонаучния музей.“

Никол Кидман, която се превъплъщава в злата Милисънт разказва: „Израснала съм четейки Падингтън и винаги ми е харесвало мечето и начинът, по който той трябва да оцелее с помощта на чара си.“ Никол признава обаче, че с приемането на ролята идват и усложненията: „Трябваше да кажа дъщерите си, че няма да играя ролята на майката на мечето Падингтън, а жената, която нали се сещате… иска да го разпори, което просто ужасно! Но толкова ми хареса сценария, че не устоях на изкушението. Както и на възможността да участвам в нещо, което може да изгледаме заедно с децата ми и да се насладим заедно.“

С готов актьорски състав, няколкото седмици интензивни репетиции започват през септември 2013 г. в Елстрий Студиос. От самото начало най-голямото желание на всички участници е представят Падингтън на големия екран за цяло ново поколение, оставайки верни на прекрасния свят на Бонд.

 

 

Ражда се мече

Зад кулисите на филма

Мечето Падингтън е незабавно разпознаваем персонаж с износената си червена шапка, синьо палто и чудата усмивка – и този толкова популярен вид е запазен от създателите на филма. Роузи Алисън потвърждава: „Оригиналните илюстрации от края на 1950 г. на Пеги Фортнъм със сигурност са основното ни вдъхновение. Искахме да съчетаем тези красиви рисунки с препратки към истински мечета. След това нашите прекрасни екипи във Фреймстор с въображение и със симпатия успяха да преодолеят пропастта между двете. Но до крайната цел стигнахме след много рисунки и концепции!“

Пол Кинг продължава: „Падингтън на Пеги Фортнъм изглежда много повече като истински мече от по-новите версии и, според мен е още по-симпатично. Муцунката на нейния Падингтън много повече е на мечка, той е по-слабичък (от по-нови версии) и по-скоро ми прилича на живо мече отколкото на плюшено – в действителност, на леко мърляв калпазанин“.

Както Пол си признава, историята за Оливър Туист оказва силно влияние при разработването на сценария и тази отправна точка продължава да бъде визуално вдъхновение за цялостния облик на мечката.

Процесът на „създаване“ на Падингтън е, както може да се очаква, се основава изключително на сътрудничеството. Това компютърно генерирано и изцяло анимирано мече, трябва  да се пресели в реалния свят, заедно с истински хора и места, за което са нужни визията и уменията на много хора. Режисьорът, продуцентите, екипът от 500 аниматори, отделът по визуални ефекти, както и на по-„традиционни“ отдели за костюмите, декорите и осветлението – всички играят значителна роля в привеждането на мечето във вид, подходящ за истинския свят.

Всеки детайл от начина, по който Падингтън изглежда, говори и се движи, е от първостепенно значение, за да успее публиката да се ангажира с образа. Анди Кайнд (ръководител на визуалните и CG ефекти) и Пабло Грило (режисьор аниматор), заедно с огромния екип във Framestore са създалите на фантастични герои като като домашното духче Доби и хипогрифите от поредицата Хари Потър. Но Анди счита, че работата по Падингтън е по-голямо предизвикателство от всичко, което досега е правил. „Проектирането на изцяло компютърно генериран герой винаги е труден – Падингтън е такъв, и е много физически характер, той активно си взаимодейства с „реалния свят“. Изключително важно е да подплътим неговата достоверност – да го направим както трябва, до най-малкия детайли – как вятъра разрошва козината му, или как коремчето му се поклаща докато върви – всичко е от решаващо значение.“

Естествено, голяма част от елементите са нови, модерни и безкрайно „истински“, защото това е Падингтън от 21-ви век, но той е останал верен на въображението на Бонд, както и на ранните рисунки на Фортнъм. Режисьор аниматорът Пабло Грило и неговият екип във Framestore откриват простотата на оригиналния стил на Падингтън – износената шапка и синьото брезентово палто – която им е от голяма помощ при изграждането на героя.

Включването на дизайнерката на костюми и носителка на Оскар Линди Хеминг също е ключово за продукцията, особено след като тя има план как да се представи този толкова популярен и познат герой. Линди споделя: „От самото начало подходих към Падингтън, сякаш мечето е истински герой, защото той, разбира се е. И като всеки известен герой, той идва с явни искания и известно напрежение да изглежда по определен начин. Но трябва да кажа, че същите въпроси се пораждат и когато става дума за всеки друг герой – например, как се е сдобил с тази шапка? Колко добре му стои, удобна ли му е? Дали понякога я държи в ръка, докато ходи?“

Интересно е решението на създателите на филма, които решават не се обуят Падингтън във високи гумени ботуши – може би един от най-разпознаваемите и емблематични елементи от външния вид на мечето. Ботушите действително са въведени, защото позволяват на плюшените мечета Падингтън да стоят прави на краката си! Трябва да отбележим обаче, че сандвича с мармалад, който задължително трябва да е наблизо за спешни случаи твърдо си остава под шапката му.

Намерението е в ПАДИНГТЪН класическият хумор и добрите обноски, които дефинират този перуански герой за толкова много читатели, да бъдат напълно осъзнати и от новото поколение. Както Хейман иска да посочи: „Това е съвременна история, изградена с помощта на най-съвременна технология. И ние създаваме наш собствен Падингтън, но той категорично запазва духа на оригинала“.

Историята в основата на филма няма възраст. Роузи Алисън посочва: „Падингтън е действително бежанец от най-чист вид и Пол е изтъкал от най-различни нишки историята на един имигрант. Така че ние до голяма степен изобразяваме Лондон като един толерантен град, където хората са добре дошли, могат да бъдат различни, но все пак да се впишат в него. Това е едно пътешествие с Падингтън, това е история за състрадание, толерантност, съпричастност … и мечето Падингтън се вписва идеално в тази традиция за добронамереност към непознатите и разбиране и откритост към другите“. Може би Пол Кинг най-добре обобщава посланието на филма, където семейство приема в дома си един чужденец, който  обръща живота им нагоре с краката, но след това всичко се променят към по-добро: „Лошо е за тяхната канализация, но е добро за душите им – това е нашето мото!“

И какво си мисли Майкъл Бонд в този дебют на големия екран на малкото си мече? „През последните години животът на хората по света се ускори, но Падингтън продължава да прави всичко със своя собствена скорост и хората изпитват завист от това – те обичат оптимизма му и се наслаждават на собствената му особена логика. Падингтън е важна част от нашето семейство вече почти шейсет години, и макар да е напълно способен да се грижи за себе си, той си остава малка мечка в един голям свят… С огромно вълнение очаквам реакцията на зрителите, и се надявам всеки от тях приеме Падингтън в дома си и в сърцето си! „

*********

[/tab]
[tab title=“Рецензии“] Скоро
[/tab][/tabs]