Колко много мразя филми, които критиката се опитва да ме накара да харесам. Като този. За него се изговори твърде много, твърде ласкави думи и твърде настойчиво се твърдеше, че това е най-доброто изпълнение в живота на Кейт Бланшет.
„Тар“ е новият филм на Тод Фийлд, който през 2006г. режисира оскаровия „Малки деца“ с Кейт Уинслет. В главната роля тук е носителката на Оскар (и всичко останало_- Кейт Бланшет, в определено една от най-силните роли в кариерата и. НЕ СМЯТАМ обаче, че това е най-силната роля в кариерата и.
Това е историята на диригентът Лидия Тар. Тя не е базирана на действителна личност, а е напълно измислена героиня. Лидия Тар е чудовище. Притежавайки власт от позицията, на която се намира, тя обсебва всичко и всички около нея, злоупотребява и буквално малтретира обкръжението си. В даден момент действията и започват да имат последствия за самата нея и бавно, но сигурно достигаме до един финал, за който критиката твърди нещо различно от онова, което филмът показва.
„Тар“ стъпва твърде много на класическата музика, дирижирането и оркестрация. И докато „Черният лебед“ с Натали Портман прави нещо сходно с балетът, там нещата бяха далеч по-достъпни и далеч по смилаеми. Тук не е така. Тук режисьорът затъва в оркестрацията до степен, че да отблъсне зрителя с неговото неразбиране на материята. Смело мога да кажа, че имам много общо с класическата музика, оркестрите и дирижирането, но похватите тук бяха толкова тясно профилирани, толкова професионални , че далеч излизаха извън рамките на седмото изкуство. Хората обаче са дошли да гледат филм. Нали така?
Филмът създава едно ужасяващо усещане в една толкова фина материя, толкова трудна брънка, като жените-диригенти. Те са толкова малко, а успешните сред тях са още по-малко. И ако навреш в очите на масовия зрител една жена-диригент, овластена и показана по-този начин…вредиш на цялата гилдия. Изпълнението на Кейт Бланшет е страхотно, но то успява да внуши идеята, че жените- диригенти е възможно да приличат много на мъжете-политици. Да бъдат чудовища и да злоупотребяват с властта си.
Лидия Тар разбира се е лесбийка, за да бъдем актуални със съвременните цели на кино-индустрията, а именно равенство и светлина върху различните. Пусната коса, дръпната назад, черен костюм , дирижиране-танцуване на моменти… много е работила. Много! И е създала толкова богат, детайлен и силен образ, че е надскочила много от предходните си постижения. Но не е успяла да надскочи изпълнението си в „Керъл“. Не е успяла да надскочи изпълнението си във „Властелинът на пръстените“. Това е поредното и зрелищно превъплъщение, което е не по-силно от много нейни други.
Филмът затъва в убийствено дълги диалози. Разговорите са толкова продължителни, толкова трудни и буквално измъчващи зрителя, че на много места се хващах, как отмествам поглед от екрана, гледам телефона си или просто блуждая, за да дойде момента, в който нещо ще се случи и те ще спрат да си говорят.
Сценографията е добра, сцените с оркестрите и дирижирането са изключителни. Но във филмът няма нищо. В неговия финал няма нищо. Това, което се случва на екран е нейното падение. Тя достига до най-ниското стъпало и едва ли не дирижира оркестър за музика за видео игра в някаква бедна държава. Това, което според критиката се случва е, че тя полудява и третото действие на филма се случва в главата и. Което и да е от двете- то не сработва и забива последния пирон в ковчега на вече потъналия филм.
„Тар“ е едно заглавие с много потенциал, напомпано с много претенции, страхотно изиграно и майсторски режисирано. В крайна сметка усещането от филма е ужасно горчиво, а цялото преживяване на тези доста над 2 часа екранно време е наистина мъчително.
„Тар“ е едно заглавие, което не заслужава вниманието, което светът му отдава. Ролята на Кейт Бланшет е добра, но не по-добра от която и да било в кариерата и. Отгоре на всичко, именно ролята и е най-доброто нещо в този реално слаб филм.
„Тар“ няма насрочена премиерна дата за България и слава богу. Филмът би бил истински провал сред родните зрители, а онези, които все пак ще го гледат (като мен) подлъгани от многото шум около Кейт Бланшет, ще останат дълбоко разочаровани.