Нов самостоятелен роман от Елин Хилдебранд „Опасни слухове” сблъсква приятелството с любовта и утехата на сигурността с разрушителната сила на мълвата.
„Опасни слухове”, нов самостоятелен роман на бестселъровата авторка Елин Хилдебранд („Перфектната двойка”, „Зима в рая”, „Каквото се случи в рая…”), излиза на български език. Нестандартната палитра на Хилдебранд съчетава романтиката на тропическия рай с опасните интриги в бляскавия свят на най-богатите, където всеки има тайни, в името на които е готов да стигне до крайности.
Мадлин и Грейс са най-добри приятелки и обект на завистта на всички обитатели на тропическия остров Нантъкет. И двете имат съвършени бракове, отдадени съпрузи, очарователни деца, несломимо приятелство. Но това лято нещо се е променило. А ако жителите на Нантъкет обичат нещо повече от коктейли на плажа, то това са безпощадните слухове, които никога не спят.
Мълви се, че Мадлин – успешна писателка – е в хватката на писателски блокаж. Докато сметките на масата растат, на младата жена се налага да пристъпи към отчаяни мерки.
Мълви се, че Грейс е заета да превръща задния двор на имението в истинско райско кътче на Земята. Но може би вижда у красивия архитект, когото е наела, нещо повече от талантлив работник.
Мълви се, че съпругът на Грейс напоследък изпитва затруднения в кариерата си на успешен брокер. И е започнал интересен страничен проект, който може би е ключът към големите пари. А може би е път към истинско опустошение.
Но кой може да каже коя мълва е вярна? Кой може да каже кои са истинските имена на героите в новия ръкопис на Мадлин, очевидно вдъхновен от реалния живот? И кой знае до какво ще доведе всичко това?
Едно е сигурно – понякога истината е по-страшна и от слуховете.
Автор на над 25 романа, Елин Хилдебранд се прочува с уникалния си стил, бленда между класически романс и криминална интрига. За пейзаж на историите си тя избира тропическия остров Нантъкет, където сивотата на ежедневието сякаш не съществува. Но под разкошния живот на богатите му обитатели клокочат тайни и страсти, които не са чужди никому. Дали бляскавият хайлайф прави залозите по-високи? Или героите са готови на всичко, за да защитят репутацията и живота си от пагубната сила на мълвата.
Из Елин Хилдебранд
АПРИЛ
МАДЛИН
Първите две обаждания бяха от Марло, секретаря на Анджи, но третото дойде от самата Анджи и Мадлин го остави да иде директно на гласовата поща.
Беше ѝ известно какво щеше да каже Анджи, защото Марло изложи ситуацията пределно ясно: трябваше им синопсис на новия роман до петък, най-късно до понеделник. Бизнесът им залагаше на крайни срокове.
Докато слушаше съобщението от Анджи, Мадлин държеше телефона на няколко сантиметра от ухото си, като че разстоянието би смекчило удара.
Новият роман. В петък. Най-късно в понеделник. Както съм убедена, че си наясно, Мадлин.
Мадлин седеше до кухненския плот с празен бележник пред себе си. Предишният ѝ роман – „Островландия“, се беше излял в ума ѝ като студен плодов сироп от стъклена бутилка. Напредваше бавно – ред по ред, абзац по абзац, – но посоката на сюжета ѝ бе ясна от самото начало. „Островландия“ представляваше антиутопична приказка за Нантъкет след четиристотин години в бъдещето; поради глобалното затопляне островът беше погълнат от Атлантическия океан. Всички бяха обречени с изключение на главните герои тийнейджъри, вторите братовчеди Джак и Даян (безспорно кръстени на любимата песен на Мадлин от детството), които оцеляха в гумена лодка до края на романа.
Мадлин приписваше вдъхновението си за тази творба на седемте месеца, прекарани в грижи за свекъра ѝ, Големия Т, преди той да почине. Ракът на простатата беше довел до метастази в мозъка и после в черния дроб и макар ситуацията да я беше смазала духом, оказа се от полза за въображението ѝ. Преобладаващите ѝ мисли бяха свързани с болести, разложение на тела, разложение на целия човешки род. После прочете в „Ню Йоркър“ интригуваща статия за глобалното затопляне (за което списание се беше абонирала на деветнайсетгодишна възраст с цел да се самоусъвършенства). В статията се посочваше, че ако човешкият род не промени екстремния си консуматорски подход, острови като Нантъкет и Мартас Винярд, както и бариерни острови като Външните плитчини ще бъдат погълнати след по-малко от четири века.
„Островландия“ беше откъсване от автобиографичните мотиви в предишните ѝ два романа – „Лежерният бряг“ и „Хотел „Спрингфорд“. Получи топло посрещане от издателството и беше възвеличана като „голяма“ книга. Агентът на Маги, Ред Драйфъс, уговори отлична сделка, аванс от шестцифрена сума в ниския порядък за две книги. Това бе тъй неочаквано и вълнуващо развитие на нещата, че къдравата руса коса на Мадлин едва не се подпали.
Сега обаче по-голяма част от аванса беше отишла в инвестиции при Еди, а Мадлин вече беше уловена на въдицата и ѝ се налагаше да представи поне идея за следващ роман. От нея се очакваше да състави резюме от сто думи, което да отиде при търговските представители.
Но Мадлин не разполагаше дори с това.
Беше блокирала.
Бученето на ван за доставки и тупването на пакет на предната ѝ веранда я изтръгнаха от тревожните мисли. Изскочи бързо навън с надеждата да открие кутия, съдържаща идея за отличен нов роман, но вместо това беше възнаградена с училищни снимки на сина ѝ Брик.
Еха, прелест.
Мадлин седна на стъпалото на верандата, въпреки че беше студено и не си бе метнала палто. Беше хипнотизирана от съчетаването в портретната снимка на малкото момче, което Брик беше някога – с гъста руса коса и дълбока трапчинка на дясната буза, – и мъжа, в който се преобразяваше. Приличаше на Тревър и Големия Т, но имаше сините очи на Мадлин и нейната усмивка (която разкриваше една идея прекалено много венци според самокритичната ѝ оценка). Отнесе снимките вътре, извади от писалището всички училищни фотографии на Брик, от детската градина до гимназията, и ги нареди на килима.
Хубаво момче, заключи наум. Отчаяно беше искала още едно дете, но след три спонтанни аборта се отказа.
Почуди се дали Грейс беше получила снимките на близначките и дали преминаваше през съвсем същия ритуал в къщата си на Уауинет Роуд. Хвана телефона си, а през главата ѝ пробяга само мимолетна мисъл за съкрушителното съобщение от Анджи, и позвъни на Грейс.
Нямаше отговор на домашния телефон. Сигурно беше навън при кокошките. Или пък в градината. А може да имаше мигрена. Някога Мадлин отбелязваше мигрените на Грейс на специален календар, докато Тревър не откри въпросния календар, при което изтъкна пред Мадлин, че продуктивността ѝ в писането страда тъкмо защото си позволява да се тревожи за неща от сорта на мигрените на Грейс. Мадлин изхвърли календара.
Дали да не звънне на мобилния телефон на Грейс? Грейс никога не го вдигаше; проверяваше съобщенията си на всеки две или три седмици. Мадлин би имала повече късмет, ако ѝ пратеше писмо по пощата.
Затвори, без да оставя съобщение, и после събра снимките на Брик. Беше официално: не можеше да свърши нищо в тази къща. Миялната я викаше: изпразни ме! Прането в сушилнята зовеше: сгъни ме! Кухненските плотове я приканваха: обърши ни! Вечно имаше нещо – звънваше домашният телефон, пристигаше камионът да прибере боклука, вечерята чакаше да бъде планирана, също така да се напазарува и сготви. Абсолютно всяка вечер! Брик имаше нужда да бъде откаран или прибран отнякъде; колата трябваше да бъде закарана на преглед, да се сортират отпадъците за рециклиране, да се следи балансът на чековата книжка, да се платят сметките. Другите майки често коментираха каква щастливка е Мадлин, задето има възможност да „работи от къщи“. Но да работиш у дома означаваше да се подлагаш на безспирна битка между професионалните и къщните задачи.
В петък. Най-късно в понеделник.
Външната врата се отвори и затвори и Мадлин дочу подсвиркването на мелодия от „Мери Попинс“. Толкова ли беше станал часът? Тревър, мъжът на Мадлин, се появи със симпатичната си пилотска фуражка на главата, извивайки трели. Явно се имаше за образ и подобие на Дик Ван Дайк.
– Здравей – каза и пое Мадлин в обятията си, а тя притисна лице в ризата и полиестерната вратовръзка от униформата на авиокомпанията. Тревър беше пилот за „Скаут Еърлайнс“, която осъществяваше полети от Нантъкет до Хаянис, Бостън и Провидънс. – Как беше денят ти?
Мадлин се разплака. Не можеше да повярва, че вече е пет часът. Как е бил денят ѝ ли? Какъв ден? Нейният ден се беше изпарил. Разполагаше налице с едно нищо.
– Блокирала съм – обяви. – Нямам и смътна идея, а вече ми припари под краката.
– Казвам ти – подвхвана той. – Просто трябва да…
Тя поклати глава, за да го накара да замълчи. Знаеше за какво се кани да я убеждава – да напише продължение на „Островландия“. Беше напълно логично решение на проблема, но в сърцето си Мадлин намираше, че това е половинчато измъкване. Беше завършила „Островландия“, като главните герои бяха спасени и устремени към неизвестно бъдеще; според нея това беше точният финал. Ако напишеше продължение, то щеше да е само защото не успяваше да излезе с нови персонажи и нов сюжет.
Но тя наистина не можеше да излезе с нови персонажи и нов сюжет.
Така че може би Тревър имаше право. Продължение. Би ли съумяла да отмени свършека на света?
Обърса очи и вдигна лицето си за целувка.
– Какво има за вечеря? – поиска да узнае Тревър.
– Пица? – предложи тя. – Тайландска кухня?
Лицето му помръкна. Не беше написала нищо, но също така не беше напазарувала, за да сготви нещо домашно. Как би могла да обясни, че да се мъчи да изрови от съзнанието си идея за какво да пише, поглъщаше дори повече време от самото писане?
– Съжалявам – промълви.
Той я целуна по челото.
– Всичко е наред – отвърна. – Да си поръчаме пица от „При Софи Т.“. Някой ще докара ли Брик от тренировка?
– Да – потвърди Мадлин. – Калгари.
Тревър разхлаби вратовръзката си и извади бира от хладилника.
– Познай кой беше на първия ми полет тази сутрин.
– Кой? – поинтересува се Мадлин.
– Бентън Коу – отвърна Тревър.
– Наистина ли? – ахна Мадлин.
Бентън Коу беше собственик на „Коу Дизайнс“, най-престижната фирма за ландшафтна архитектура на острова. Той беше човекът, който превръщаше имота от дванайсет декара на Грейс в най-ослепителната градина на остров Нантъкет, че и в Масачузетс.
Бентън Коу се беше върнал.
Е, това би обяснило защо Грейс не вдигна телефона.
