Великият Тарантино…..
Да, ама не! Най- вероятно ще бъде хулен, плют, съден и анатемосан за това свое мнение, но въпреки всичко, ще го споделя.
„Омразната осморка“ е един сравнително посредствен, гледам и с НИЩО непредизвикващ ме да го определя, като СПЕЦИАЛЕН филм. Куентин Тарантино и култовият му статут в Холивуд и сред критика и публика, до ден днешен остават неясна константа за мен. Но това е една дълга и протяжна тема. Осмият му филм „Омразната осморка“ е неуспешен опит да въплъти в себе си това, което киното през годините е превъзмогнало като добро, успешно и гледаемо.
Историята:
Действието в „Омразната осморка” се развива в снежния щат Уайоминг, само две години след края на Гражданската война. Сюжетът се фокусира върху напрежението между няколко души, които след изненадващата поява на силна снежна буря се оказват в капан. Сред главните персонажи се открояват съперничещи си ловци на глави, дезертирал войник на Конфедерацията и жена-затворник.
Сниман на 70 милиметрова лента. Начални надписи от златните години на Холивуд, които НИКОЙ ама НИКОЙ не използва в 21- ви век. Герои с характери на персонажи от златните години на Холивуд и една сценография, развиваща се в две…. сцени. На път за „колибата“ и в “ колибата“. Трета сцена няма. Ок ще призная, че се изисква истинско майсторство да разкажеш филма си в рамките на няколко часа, в две сцени и с 8 човека актьорски състав. Буквално. Но нима това не е правил Ларс Фон Трир в своя ДОГВИЛ например, където нещата бяха далеч по „семпли“ и странни? Разделя своя филм на глави. Похват, използван в златните години на Холивуд, не носещ НИЩО на новия филм…. Нима не сме гледали това при „Нимфоманка“ на Ларс Фон Трир?
Първо действие на филма е изключително скучно. Разпиляно. Неспособно да прикове вниманието на зрителя. Героите се събират. Говорят си. Защо? Кой кой е? В стремежа си зрителя да улови нишка, която да задържи вниманието му, той се проваля и просто започва да ЧАКА нещо да се случи. И това нещо се случва в края на първо действие, когато героят на Самюел Джаксън стреля за първи път.
Второ действие е частта от филма, която успява да е интересна и да предизвиква любопитство- какво в същност се случва, защо се случва и кой кой е? Бавното разплитане на историята носи наслада и е причина да искаме да дочакаме края. С второ действие се очертава и цел на филма. Точка, към която той да се движи, което категорично отсъства в началото. Именно в тази част на филма, започва да прозира почерка на Тарантино, бруталния натурализъм и способност да втрещи и отврати зрителя. Дори това вече сме гледали в От Здрач до Зори ( където той отново бе сценарист).
Трето действие е големия обрат и разплитането на мистерията. Която до тогава, някак вече е спряла да ни касае чак толкова. Връщаме се в началото, преди старта на филма и виждаме втората гледна точка. Как се случват нещата до преди нашите герои да пристигнат в „Колибата“. Изключително използван и сравнително успешен похват, който отново не изненадва с оригиналност или изненада.
Финалът на филма е е типичен завършек за продукция на Тарантино. Всички знаем как свършват неговите филми. „Омразната осморка“ не прави изключение.
Въпреки всички минуси, Тарантино успява да улови красотата на природата. Силата на снега и епичните природни картини в началото на филма впечатляват. Малките детайли и стремежът му да ни потопи в епохата на уестърна прозират. Дилижансът, акцентите, поведението, револверите… Нещата са на мястото си, от всеки кадър лъха достоверност и истина- това е филм, сниман по всички канони на най-добрите години на американския уестърн. Колибата е изключително добре оркестрирана. Дървените купи за яхнията, кожите, столовете, камината, масите…. Спомени, спомени, спомени…..
След финала на филма, ако човек успее да се отдръпне в страни и да погледне видяното безпристрастно… филмът не успява. Той не носи нищо ново, той НЕ надгражда, НЕ изненадва и НЕ впечатлява. Един гледаем филм, типичен Тарантино стил и…. толкоз.
Дали да му дадете шанс…. ако е свършило всичко останало за гледане- защо не. Иначе…. не си давайте много зор!!!
