„Одисей“ или падението на Кристофър Нолън- мнението на CINEBOOM

Време е да започнем да говорим истината. Да наричаме нещата с истинските им имена. Да говорим за това, което масовата култура, медии и брандовете ни принуждават да не казваме, за да живеем в балона и да сме част от многото. Когато някой се проваля трябва да го изричаме на глас. Когато нещо не струва трябва да сочим недъзите му. Когато някой голям върви в грешна посока не трябва да го жалим, защото е голям. Не! Защото ние не сме малки! Критиката е силна, когато си позволява да сочи с пръст и онези, които са много по-силни и могъщи от нея.

Бавно но сигурно Кристофър Нолън върви по стъпките на М. Найт Шаямалан. Твърде много съм писал за втория. Твърде много съм сочил грешката наречена „Шесто чувство“ и изключението, наречено „На парчета“. Всичко останало освен тези два филма бе истинското му лице. Един неможач, който наложи името си за да връща хората в кино салоните да гледат ужаси, да ги е страх и да чакат финалния обрат. И всеки негов следващ филм бе всичко друго, но не и това. И всеки негов следващ филм разочароваше повече и повече.

Най-вероятно след края на този материал ще бъда заклеймен и изгорен на клада, защото е кощунство да наричаш носителя на Оскар Кристофър Нолън така, както аз ще го наричам до края на този материал. Но се изисква истинска сила да си позволиш да го направиш и да не те е страх да споделиш твоето мнение пред очите на хилядите читатели на CINEBOOM. Защото те заслужават да чуят и една истинска, аргументирана гледна точка, различна от масовата.

Кристофър Нолън имаше зрелищно начало на своята кариера. „Мементо“ остава една от най-оригиналните идеи, която бе толкова брилянтно и болезнено реализирана, че 25г. по-късно продължава да е светъл спомен за всеки, който го е гледал. „Черният рицар“ остава крайъгълен камък на филмите по комикси, а изпълнението на Хийт Леджър остана в аналите на световната история завинаги. Но дали всъщност именно то не превърна филма в това, което беше и всъщност извън него, толкова добър ли бе „Черният рицар“? След него имахме още една гениална идея, наречена „Генезис“, която бе толкова брилянтно оркестрирана и реализирана, че преобърна представите на своите съвременници за сънищата и възможностите на човешкия ум. От там насетне Кристофър Нолън има в най-добрия случай… добра идея. И до там.

„Батман: В началото“ беше един добър филм. „Престиж“ беше един посредствен филм. „Интерстелър“ бе една брилянтна идея, която остана неразбрана от 2/3 от човечеството и бе реализирана така, че да не достигне потенциала си. „Дюнкерк“ бе може би най-слабия филм в цялата му кариера и ако попитам 10 човека на улицата какво мислят за него, може би дори няма да помнят, че е филм на Нолън. „Тенет“ бе поредната брилянтна идея, която беше зле реализирана и 2/3 от човечеството не я разбра. „Опенхаймер“ бе такъв завой в творчеството му, че хората, които го харесаха, нямат реален отговор защо го харесаха. Защото спечели Оскар и защото е Кристофър Нолън. Усещате ли обаче, как при рекламата на следващите му филми, най-голямата реклама за името на режисьора остава „Черният рицар“, който вече е на почти 20г., а останалите му филми са едно стойностно резюме? Нещо не е наред…

След Оскарите на „Опенхаймер“ зачакахме „Одисей“ и Юли 2026г. И е време да стане страшно…

„Одисей“ е може би най-слабия филм от цялата кариера на Нолън. Това е филм, който е по-слаб дори от „Престиж“. В него имаме пореден епичен проблем и той е звездния актьорски ансамбъл, който си пречи.

Том Холанд е обречен да бъде новия Даниел Радклиф. Каквито и неистови усилия да правят и той и мениджърите му, това хлапе е обречено да бъде Спайдър-мен. Всяка негова различна роля изисква магия, за да не виждаш Питър Паркър в нея, да не го търсиш и да го приемеш в ролята на новия му герой. „Одисей“ е поредния такъв филм, в който това не сработва за момчето. Драматичните му заложби и лицеизраза са нещо, върху което ще му се наложи да работи с години, след като скъса връзките с човека-паяк.

Ан-Хатъуей се появи във втория си блокбастър тази година, в който играе главна роля и в който сценария изисква от нея да го изнесе на плещите ти (не много след това се появи и „Краят на Оук Стрийт“, който изискваше от нея същото и тя отново постигна същото). Неистовите усилия на актрисата, изключителното и раздаване и драматизъм са достойни за уважение. Те обаче се бият с безумността на сценария и героинята и, която не е единствения фокус на тази история. Тази героиня е много значима в историята на Одисей, но тя не е единствената, както филмът се опитва да ни я представи! Не е раменете, които държат всичко на повърхността. Тук, Нолън решава, че това ще е нейната задача. Най-силната опора на това е екранната и химия с Мат Деймън (нейния Одисей), която… тотално отсъства. Сходна химия има между нея и Тиранозавъра в следващия и филм.

Прекрасната Чарлийз Терън играе ролята на терапевт! Каква химия, какъв добър живот, какво щастие , какви пет евро за Одисей. Героинята и сценария и са толкова сбъркани, толкова, че я превръщат в психотерапевт на героя, който … трябва да го разтовари и изповядва.

Саманта Мортън има най-тежката роля от всички- да се провали с гръм и трясък и да остави зрителя втрещен с въпросите- какво беше това? Каква бе ролята и? Какво донесе това на общата история? Защо я видяхме? Прасета, убийства, гадости, странности, героиня, която нормален човек не може да разбере коя е и каква е. Филмът не може и не трябва да очаква зрителите да знаят историята и да познават героите. Ако 100% от тях са такива, той губи онези, които ще се сблъскат с Одисей за първи път и ще го потърсят първо на екран преди на хартия. Отгоре на това прехвърлянето от истории в истории, от срещи в срещи без ясна връзка, без кохерентна цел и без линеарна сюжетна нишка, превръщат случващото се на екран в огромен бълвоч от неща, част от които сме гледали през 2004г. в „Троя“ с Брад Пит и там сме харесали много повече.

Какъв беше тоя кон потънал на брега и килнат на едната страна? Троянския кон е най-разпознаваемия елемент от Троянската война и неговата визия, неговата цел, неговата конструкция са пределно ясни в главата включително на онези, които НЕ ПОЗНАВАТ историята. Дори вирусите в наши дни се казват Trojan Horse. Дори децата знаят, какво е това. Версията на Нолън е нещо друго….

Във филма няма нито един герои, за който да ти пука. Нито един. Включително Одисей, включително неговата съпруга. Звездния актьорски състав така си пречи и така се надиграва, че реално не позволява на никой от тях да блесне или направи крачка напред пред останалите. Най-силни възможности за това получава Деймън и той не се възползва от тях нито веднъж.

Носителят на Оскар е изключително разпознаваемо лице. Все пак от 1997г., когато печели Оскар за оригинален сценарий заедно с приятеля си Бен Афлек, лицето му е във фокуса на мейнстрийм медиите вече близо 3 десетилетия. Всички знаем, как изглежда Деймън, колко остарял, побелял и надебелял е. Неговата визия тук граничи с нуждите на моделите на Abrecrombie and Fitch от ранните 2000г. Боядисана коса и брада, опънато лице, напомпани мускули, абсолютно обезкосмено тяло. Има стандарти, които Нолън не посмява да прекрачи.

Няма как да не обърна внимание на една ключова сцена. Ключова със своето безумие. Одисей е изхвърлен от морето на брега. Морето го е съблякло гол до кръста. Така той се буди на брега. Горнището му е съблечено, но панталоните му седят. Сцената изисква Деймън да е гол и да покаже страхотната си форма по всички канони на Холивуд. Да се изправи, камерата да го заснеме от всякъде и да покаже епичността и мащаба на сценографията с неговото голо тяло във фокуса. До него, морето е изхвърлило и сгънало горната му дреха. Точно до него. Той трябва да се наведе , да си я вземе и да тръгне към слънцето, за да получим перфектния кадър отзад на голия мъж, показвайки суровата сила и красота на мъжкото тяло.  няма нищо по-хубаво от това. Но цялата сцена е учебник от клишета, който едно тренирано око ще го заболи да гледа….

Екшън епизодите в „Одисей“ не носят нищо ново. Сценографията във филма е красива, но киното е давало далеч по-красиви и мащабни сцени от тези тук. Включително ако щеш през 2001г. във „Задругата на пръстена“. Визуалните ефекти в голямата си част отново са практически ефекти, както и при „Опенхаймер“. И те са нищо особено. Включително сцената с циклопа, който е частично направен по каноните на стоп кадър анимацията от едно време. И носейки цялата красота на тази остаряла техника, Нолън успява да я провали вкарвайки съвременни, компютърно генерирани образи и щуротии. В крайна сметка дори в тази сцена той се проваля.

„Одисей“ е един огромен бъркоч от много желание, много пари, много силна литературна основа и изключително слабо изпълнение. Кристофър Нолън вече неведнъж е показвал, че може да има гениални идеи, може да има добра основа и да ги изпълни от слабо до прилично. Това обаче не превръща филмите му в задължително шедьоври, защото зрителя е тъп и не ги е разбрал. Защото това, трябва да се хареса и онова е направено много добре и тази актриса, че участва в 6 блокбастъра тая година, трябва да сме благодарни че я виждаме и тук. Да, визирам Зендая, която през 2026г. в общи линии няма блокбастър, в който да не е в главната роля а далеч не сме видели всички. „Спайдър-мен“ мина но тепърва предстои да я видим в „Дюн“ 3, а вече я гледахме в „Драмата“ и „Еуфория“ сезон 3. Когато започнеш едно лице да го виждаш навсякъде и да го познаваш толкова добре, то спира да бъде актриса. Става ти приятелка, която участва в новия филм и знаейки поведението и, знаейки какъв geek е в същност екранната и роля е нещо друго. Тя е нейно УСИЛИЕ.

„Одисей“ е може би най-голямото разочарование създадено от Кристофър Нолън, което съм гледал някога. Отивайки на IMAX прожекцията бях приготвил голямата кошница за всички щуротии, които видях в трейлъра. Изнесох я от залата не просто празна. Изнесох я продънена и през нея ми бе изтекло уважението и разбирането към този режисьор, който след този му филма нареждам под номер 2 в Холивуд. Това е втория най-калпав блокбастър режисьор, след Шаямалан.

Нямам търпение да прочета в коментарите долу, къде всъщност е истината за филма!