На фестивала за кино и литература „Cinelibri“, за когото сме ви писали, се прожектираха страхотни филми, няма спор. Филми, които доказват, че връзката между киното и литературата е неразривна, защото, каквото е и мотото на фестивала, литературата осмисля живота, но киното го омагьосва.
От един филм обаче се възхитих най-много. Гледах го за втори път, тъй като първия път мина през мен като бърз влак малка гара и не можах да го осмисля. Както се вика – за някои неща просто им е нужно време, за да отлежат, че вече да може да ги оцениш.
Годината е 1966 г. На никому известният млад и амбициозен чешки режисьор Иржи Менцел се наема да екранзира романа „Строго охранявани влакове” на един от превърналите се приживе в класици чешки писатели Бохумил Храбал. Задачата е трудна като се има на предвид, че почти никой не е искал да се заеме с филмирането на романа. Менцел е поел риск, който е бил оправдан – филмът печели „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм. Менцел заедно с Милош Форман са от най-ярките режисьори от т.нар. Чехословашка Нова Вълна. Това не е било първото сътрудничество между Менцел и Храбал. След успеха на „Строго охранявани влакове” чешкият писател не се доверява на никой друг режисьор да адаптира книгите му освен Иржи Менцел. Последват филмите „Чучулиги на конец”, „Postřižiny” и „Обслужвал съм английския крал”. 
И така стигаме до 2006 г. Повече от десет години Менцел не е бил сядал на режисьорския стол. „Обслужвал съм английски крал” се е явил като негов повторен дебют в киното. Бохумил Храбал е един от класическите чешки автори, но въпреки това е малко познат в България. В Чехия е четен наравно с Хашек и Кундера, но у нас сериозно изостава от тях. На български все пак са издадени най – известните му произведения – „Уроци по танци за възрастни и напреднали”, „Строго охранявани влакове”, „Обслужвал съм английския крал”.
Да вземем конкретно „Обслужвал съм английския крал.” На българския книжен пазар се появява през 2012 г., с превода на Васил Самоковлиев. Чел съм романа. Стилистиката му е много свойствена. Написана е в първо лице. Разказвачът е старият Ян Дите. Храбал използва дълги изречения, често достигащи до страница – две. Всяко едно изречение представлява определено събитие, споходило Дите. Той направлява разказа, така все, че сме седнали на маса и си пийваме. Езикът на Храбал е „нелитературен”. Докато четох книгата у мен възникна асоциацията с мащабния роман на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време”, написан точно както протичат мислите в главата. При Храбал е точно обратното – написан е точно както излизат думите от устата ни. Т.е Пруст е създал роман – образец за потока на съзнанието, докато Храбал – роман-образец за спонтанната говорима реч. Това не бива да плаши читателите, тъй като романът въпреки сложната си стилистика е лек и напълно разбираем за четене. Романът е написан през 1971 г., но е цензуриран и е издаден едва през 1989 г., когато и залеза на социализма в Европа.
Централната роля във филма е заета от Ян Дите (Иван Бърнев). Той е келнер, с амбициозни планове за бъдещето си – целта му е да стане милионер и да си отвори хотел. Менцел е решил да използва паралелен монтаж, като едновременно да представи историята на младия Ян Дите до образуването на Чехословашката социалистическа република и на стария Дите (Олдрич Кайзер), току що излязъл от затвора и решил да се установи до Чехословашко-немската граница. Именно той е и разказвачът във филма. Издигането на Ян Дите от келнер до хотелиер започва в градче близо до чешко-немската граница. Точно там амбициозният младеж познава за пръв път удоволствията на охолния живот. Тогава се случват и първите му сексуални преживявания. Скоро след това той получава служба в луксозен хотел край Прага, където среща каймака на чешкото общество от 30-те години. Екстравагантният начин на живот на неговите членове само подхранва амбициите му и той скоро започва работа в елегантен нов хотел в центъра на Прага. Сред гостите на хотела е и императорът на Абисиния, който дори възнаграждава, макар и незаслужено, Ян с медал за заслугите му.
Започва Втората световна война. Чехословакия е окупирана от немците. Именно в тези възлови събития си проличава тази очарователна социална неангажираност на Ян Дите. Ян Дите да отиде и да се бие на фронта? Абсурд – за това и дума не може да става Напротив – от него блика странен хедонизъм, който не може да бъде унищожи дори от най – смразяващото събитие в света през XX век – Втората световна война. За разлика от своите сънародници, Дите свободно общува и обслужва немците, окупирали страната му. Влюбва се в младата активистка от Судетска Германия учителката по фицкултура Лиза (Джулия Йенч), и се жени за нея. Ян внезапно се оказва на погрешната страна. Лека – полека бива забравен от чехите и унижаван от немците. Дори и от жена му, която изпитва повече любов към Хитлер, отколкото към него. За едно обаче съм сигурен – въпреки че притежава качества, неприсъщи на положителен герой, героят няма как да не ни стане симпатичен.
Във всеки един епизод, във всяка една сцена на „Обслужвал съм английския крал” си личи откровения флирт на Менцел към зрителя. Лентата съдържа всичко, което един киноман би искал да види.
Да започнем с актьорската игра. В ролите са цяло съзвездие от чешкото кино – Олдрих Кайзер, Мариан Лобуда, Мартин Хуба, Рудолф Хрушински др. Участва и звездата на немското кино – Джулия Йенч. Естествено, като българи, наша гордост е и участието на Иван Бърнев в ролята на младия Ян Дите. Менцел толкова добре направлява актьорите, че те напълно се вписват в образа, който трябва да изградят. Те са истински „марионетки” на режисьора. Критиките на чешките киноведи към Менцел са най- вече за избора му за Иван Бърнев. Те обаче са неоснавателни – Бърнев прави може би най – добрата роля в кариерата си. От чист шовинизъм не е бил номиниран за най – добър актьор на чешките награди „Златен лъв”, еквивалент на американските „Оскар“. Номиниран е бил Олдрих Кайзер, който играе ролята на стария Ян Дите, който и има два пъти по – малко екранно време от Бърнев. Естествено, тъй като филмът е чешки, по време на постпродукцията гласът на Бърнев е озвучен от чешки актьор, но въпреки това самата харизма, която Бърнев предава към образа на Ян Дите е достатъчна. 
Докато гледах „Обслужвал съм английския крал” у мен неизменно изскачаха асоциации към нямото кино, защото във филма на Менцел има повече действие, отколкото диалог. Задкадровият глас във филма дори заема ролята на обяснителните надписи между сцените в един ням филм. Менцел си позволява да снима сцена, която е като изрязана от старите комедийни филми от немия период на киното. Менцел разчита изключително много на жестовата и мимическа експресивност на актьорите. Именно това ме кара да мисля, че той има доверие повече към експресивните достойнства на изображението, на монтажа и на театралността, отколкото на една наративност, което е и обичайното средство за разказване в днешното кино. Именно заради това и музиката е най-честият спътник на актьорите.
„Обслужвал съм английския крал” изобилства от гегове, характеризиращи се със своята свежест и виталност, филма така е раздробен. Някои сцени биха могли да се определят като скечове. Работата на оператора Яромир Шофр (оператор и на „Строго охранявани влакове”) е много „сексапилна” и „хитроумна” и заснема много умело сцените. Именно така филмът придобива специфичен кинематографичен стил, който „казва” не чрез диалога на актьорите (който е и оскъден), а чрез самото редуване на сцените.
Едно от безбройните достойнства на филма е, че Менцел запазва виталността на първоизточника – романа на Бохумил Храбал. Придържа се стриктно към него, с леки именения (в романа на Дите и на Лиза се ражда син, във филма тази част е отсечена) запазва основните сюжетни нишки, герои, ситуации и ценности, т.е вечния спор между книгата и филма може да го прескочим – филмът адекватно екранизира романа. И за финал да обобщя – „Обслужвал съм английския крал” ще задоволи всеки един зрителски каприз, но най – вече тези киномани, които изпитват афинитет към доброто старо нямо кино. Но съм убеден, че филмът ще бъде една истинска наслада за окото на всеки един кинолюбител.
