С логото на ИК Колибри излиза нов, пълен превод на „Звездни дневници“ от полския писател Станислав Лем, един от великите световни майстори на научната фантастика.

След „Соларис“, „Свят на ръба“ и „Дневник, намерен във вана“ „Колибри“ отбелязва стогодишнината от рождението на Станислав Лем и с блестящите му сатирични разкази Звездни дневници (превод: Лина Василева, Силвия Борисова, 528 стр., цена: 28 лв., художник на корицата: Люба Халева) заедно с „Из спомените на Ийон Тихи“, обикновено смятани за част от същия цикъл. Знаменитият космически пътешественик, капитан на далечно галактическо плаване, ловец на метеорити и комети, неуморим изследовател, открил осемдесет хиляди и три свята, Кавалер на ордените на галактиките и мъглявините разказва на читателите за своите пътешествия и споделя с тях спомените си от годините странстване по най-невъобразимите места във Вселената. Описвайки пътуванията на чудака Ийон Тихи през пространството и времето, Станислав Лем засяга, както във всичките си произведения, различни философски теми – за технологиите, за същността на човешкия интелект, за ограниченията, но и за величието на човешката природа, за мястото на човечеството в мамещите и опасни истински и виртуални космически светове. В същото време, в „Звездни дневници“ сатирата на Лем, който никога не се отказва от хумористичната трактовка на който и да е сюжет, достига своите върхове – от иронията и самоиронията, през присмеха и подигравката, до пълния абсурд на ситуации и характери, това произведение е може би най-забавният и най-необичайният плод на свръхчовешкото въображение на великия полски фантаст.

Забележителен фантаст, сатирик, хуманист, философ, футуролог, есеист и експериментатор, Станислав Лем (1921-2006) е носител на множество полски и международни награди и е преведен на над 40 езика, включително на български. Романите му „Соларис“, „Едем“, „Сенна хрема“, „Облакът на Магелан“, циклите му за роботите, за Ийон Тихи, за пилота Пиркс са любими на няколко поколения читатели. Наскоро „Колибри“ издаде и „Дневник, намерен във вана“, а навръх 100-годишнината от рождението му излезе първо българско издание на книгата анкета „Свят на ръба“, в която Станислав Лем разговаря с полския критик и журналист Томаш Фиалковски на предела на миналия век и на прага на новото хилядолетие.

Станислав Лем – „Звездни дневници“ 

ПРЕДГОВОР

Представяйки на читателите избрани фрагменти от „Звездни дневници“ на Ийон Тихи, издателят не смята да хаби мастило за описване добродетелите на този пътешественик, чието име е известно и в двете чаши на Млечния път. Този прочут звездопроходец, капитан далечно галактоплаване, ловец на метеорити и комети, неуморен изследовател и откривател на осемдесет и три хиляди планети, доктор хонорис кауза на Университетите на Двете мечки, член на Дружеството за защита на малките планети и на много други сдружения, кавалер на Ордена на галактиките и мъглявините – Ийон Тихи – сам ще се представи в своите Дневници, които го нареждат до такива безстрашни мъже от миналото, като Карл Фридрих Йероним барон фон Мюнхаузен, Павел Маслобойников, Лемюъл Гъливер, метр Алкофрибас.

Целите Дневници, събрани в осемдесет и девет тома in quarto с приложенията (звезден речник и сандък с нагледни материали), плюс карта на всички пътешествия се обработват от научен колектив астрогатори и планетници и поради огромната необходима работа по тях няма да бъдат издадени скоро.

Издателят смята за неправилно да крие великите открития на Ийон Тихи от широката публика и затова представя малка част в необработен вид, без подписи, бележки, коментари и речник на космическите изрази.

На практика никой не ми е помагал в подготовката на Дневниците за издаване; онези, които ми пречеха, няма да изброявам, защото списъкът им ще заеме прекалено много място.

Астрал Стерну Тарантога,
професор по звездна зоология
във Фомалхаутския университет.
Фомалхаут, 18.VІ. Космическа Пулсация


ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящото издание на произведенията на Ийон Тихи, без да е нито пълно, нито критично, представлява крачка напред в сравнение с досегашните. Стана възможно то да бъде разширено с текстовете на две неизвестни досега пътешествия, Осмо и Двадесет и осмо. Последното съдържа нови подробности от биографията на Тихи и семейството му, които освен историците ще заинтересуват и физиците, защото от тях се вижда отдавна предчувстваната от мен зависимост на степента на роднинска връзка от скоростта. Колкото до Осмо пътешествие, група от тихолози психоаналитици провери непосредствено преди предаването на настоящото издание за печат всички факти, случили се в съня на И. Тихи. Заинтересованите читатели ще намерят в труда на доктор Хопфщосер компаративна библиография на предмета, която разкрива влиянията на сънищата на други знаменити люде, като Айзък Нютон или Борджиите, върху сънните мечти на Тихи и обратно.

В този том обаче не влиза Двадесет и шесто пътешествие, което всъщност се оказа апокриф. Това бе доказано от група научни работници в нашия институт чрез електронен сравнителен анализ на текстовете. Може би няма да бъде излишно да добавя, че лично аз отдавна смятам това така наречено Двадесет и шесто пътешествие за апокриф заради наличието на неточности в текста му, отнасящи се например до Одоуенги (а не Одоленги, както е в текста), а също и Меопсера, Мучохи и вида Бавни (Phlegmus Invariabilis Hopfstosseri).

Първата част на настоящото издание обхваща пътешествията според тяхната оригинална авторска номерация, а втората – други текстове по темата и спомени.
В последно време се появиха гласове, които подлагат на съмнение авторството на съчиненията на Тихи. В печата се намекваше, че Тихи си бил служил с чужда помощ и че дори не съществува такъв, а неговите творби били написани от устройство, определяно като т.нар. Лем. Според някои крайни версии „Лем“ бил дори човек. Всъщност всеки поне малко запознат с историята на космонавтиката знае, че ЛЕМ е абревиатура от LUNAR EXCURSION MODULE, тоест изследователски лунен модул, създаден в САЩ в рамките на проекта „Аполо“ (първото кацане на Луната). Ийон Тихи не се нуждае от защита нито като автор, нито като пътешественик. Но аз ще се възползвам от случая, за да опровергая веднъж завинаги тези безсмислени слухове. И така: ЛЕМ наистина е бил снабден с малък мозък (електронен), но това устройство е служило за чисто навигационни цели и не би могло да напише нито един смислен ред. За никакъв друг ЛЕМ няма данни. Не се споменава такъв нито в каталозите на големите изчислителни машини (например Нортроникс, Ню Йорк, 1966–1969), нито в Голямата енциклопедия на космоса (Лондон, 1979). Така че е крайно време тези
безогледни и несериозни слухове да спрат да пречат на работата на тихолозите, които трябва да положат още доста усилия, за да довършат многогодишния си труд OPERA OMNIA на Ийон Тихи.

Професор А. С. Тарантога,
Катедра по сравнителна астрозоология
на Университета във Фомалхаут
От името на Редакционната колегия
на изданието на всички съчинения
на Ийон Тихи и на Научния съвет
на Института по тихология съвместно
с редакцията на тримесечника „Тихиана“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

70 − = 62