С логото на ИК Хермес излезе романът „Глухарчето“ от Блага Димитрова – една от най-четените в момента български писателки, автор на книгите „Лавина“, „Отклонение“, „Пътуване към себе си“, „Копнеж“ и др.
„Глухарчето“ е написан в типичния за Блага Димитрова философски дух, като фантастичните елементи са неизменна част от книгата. Темата за любовта е водеща. В същото време романът е изключително актуален, тъй като засяга проблема за технологичния напредък в световен мащаб, за силата на телекомуникациите и зависимостта на хората от тях.
„Глухарчето“ на Блага Димитрова e роман за недоизказаните истини, за хората, продължаващи да променят и осмислят живота ни, дори след смъртта си. Писателката ни обрисува един режисиран свят на тайни, където младите се опитват да запазят и отстояват себе си, а не да робуват на утвърдените упадъчни норми, превръщайки се във въплъщение на лъжата, фалша и лицемерието.
За книгата
Момиче на име Анастасия се самоубива малко след като завършва училище. Близките й изпадат в шок от новината. Никой не е подозирал, че ученичката ще посегне на живота си. Най-добрата й приятелка – Вангелия, се наема със задачата да открие истината за смъртта на Анастасия. След поредица от странни събития тя се натъква на дневника й. Тогава разбира колко малко е познавала приятелката си…
В стремежа си да открие истината, Вангелия започва все повече да се доближава до образа на мъртвата, да имитира гласа, маниерите, дори походката й. Тя дотолкова се слива с чувствата и възприятията й, че започва искрено да вярва, че Анастасия се е вселила в нея, предавайки й всичките си желания, страсти и дори любовта си към художника Александър.
„Глухарчето“ е изключително завладяваща и тайнствена книга, изпълнена с множество древни вярвания, легенди и любовни заклинания.
За авторката
Блага Димитрова (1922–2003) израства във Велико Търново, но семейството се преселва в София, където тя завършва I девическа гимназия (класически отдел с латински и старогръцки), а след това славянска филология. Докато учи, взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и изпълнява клавирните сонати на Бетовен. Била е редакторка в сп. „Септември“ и ДИ „Народна култура“, на няколко пъти остава без работа. Владее пет езика. Издала е много книги със стихове, романи, есета, спомени, както и два тома документално изследване за българската култура от първата четвърт на XX век (в съавторство с Йордан Василев) въз основа на анкета с Е. Багряна.
Стиховете ѝ са преведени на 23 езика. Първият ѝ роман – „Пътуване към себе си“ (1965), прави впечатление с отказ от тогавашната стилистика. След това се появяват романите „Отклонение“ (1967, по него е заснет и филм с актьори в главните роли Невена Коканова и Иван Андонов), „Лавина“ (1971, също филмиран), „Лице“ (1981), „Урания“ (1993), „Глухарчето“ (1996).
Романът „Отклонение“ (1967) има досега шест издания. Преведен е на осем езика и особено странна е съдбата на немския превод – той излиза с различни заглавия в тогавашните Западна и Източна Германия.
Блага Димитрова е работила и като преводач от полски, руски, шведски и др. Сред най-внушителните са преводите й на „Пан Тадеуш“ от Мицкевич след 15 години труд, „Илиада“ от Омир (заедно с Ал. Милев) – от старогръцки, стихосбирка от лауреатката на Нобелова награда Вислава Шимборска (от полски).
Не е членувала в партия, участвала е в дисидентския Клуб за демокрация, преследван от комунистическата власт. Била е вицепрезидентка на България (1992–1994), подава оставка.
