Какво е блокчейн? Какво е биткойн? Кои са инструментите, с които централните банки насочват икономиката на една страна? Кои са причините за търговските дефицити? Могат ли търговските войни действително да помогнат на националните икономики? А как влияе върху глобалната икономика поведението на милениълите и на Поколението „Z“? Ще разберете всичко това, и много повече, от предлагания подробен справочник за световната икономика.

Глобалният икономически пейзаж се променя с все по-висока скорост и става особено важно хората да разберат от какво е изградена и как функционира новата световна икономика. В предлагания наръчник, написан на достъпен език, авторът Ранди Чарлс Епинг обяснява фундаментални икономически въпроси, без да се крие зад професионален жаргон или сложни графики. В трийсет и шест интригуващи раздела Епинг разбулва всевъзможни неща – от НПО и благотворителни организации до изкуствен интелект и копаене на данни. С ясния си език, както и с подробния речник на термините в края, НОВАТА СВЕТОВНА ИКОНОМИКА: наръчник за начинаещи е задължително четиво за всеки, който иска да разбере какво се случва в света около нас. Тази навременна книга е източник на жизненоважна информация в днешното хаотично време.

Ранди Чарлс Епинг живее в Цюрих, Швейцария, и Сан Паулу, Бразилия. Той е работил в сферата на международните финанси над двайсет и пет години, заемайки управленски позиции в европейски и американски инвестиционни банки в Лондон, Женева и Цюрих. Има магистърска степен по Международни отношения от Йейлския университет и дипломи от Университета на Нотр Дам и от Парижкия университет – Сорбоната. Сега е мениджър на швейцарската международна консултантска компания IFS Project Management AG. Същевременно е президент на Централноевропейската фондация, която осигурява подкрепа на студенти и икономически организации от Централна и Източна Европа. Освен Новата световна икономика: наръчник за начинаещи, той е написал още няколко книги за световната икономика, които са преведени на над двайсет езика. Автор е и на романа Доверие – финансов трилър, чието действие се развива в Цюрих и Будапеща. Епинг има двойно гражданство – от САЩ и Швейцария, и владее отлично шест езика: английски, френски, немски, италиански, португалски и испански.

Наръчник за новата световна икономика дава отговор на най-важните въпроси на нашето съвремие!

Накъде се е запътил този свят? Популистки правителства по цялото земно кълбо пренебрегват търговски споразумения, строят стени по границите, изхвърлят икономическото сътрудничество през прозореца – и правят всичко това в името на работните места и дългосрочния икономически растеж. Звучи добре, така и трябва да бъде. Кой се нуждае от чужденци? Кой се нуждае от останалия свят, за да живее богато и безопасно?

Има само един проблем и той е, че много от нещата, които сега се правят уж по икономически причини, всъщност служат за разширяване на властта и програмите на егоистични политици и в крайна сметка ще навредят точно на тези хора, на които политиците твърдят, че се опитват да помогнат. В много от развитите страни работническата класа през последните трийсет години се сблъсква със стагнация на реалните заплати, докато богатството и доходите на горния Един процент астрономически нарастват. Същевременно политическите популисти пристъпват към големи съкращения на данъците – на теория го правят, за да стимулират икономическия растеж и за разкриването на нови работни места, но на практика така създават колосални търговски дефицити. Не е изненадващо, че множество корпорации решават да използват неочакваните печалби от по-ниските данъци, за да изкупуват обратно своите акции, вместо да наемат работници – от което се облагодетелстват най-вече богатите акционери. Търговските войни обикновено помагат на малко на брой компании, разчитащи на пазарен протекционизъм, и вредят на всички останали, включително на онези работници, които се очаква да бъдат предпазвани от търговските бариери.

Но какво можем да направим? Много от нас са съвсем объркани от бързо променящата се глобална икономика, която изглежда твърде голяма и сложна, за да можем да я разберем. Ето защо оставяме политиците да вземат решенията вместо нас. За съжаление, политиците невинаги ще направят това, което е най-добро за нас. Те ще направят това, което е най-добро за самите тях – и за шансовете им да бъдат преизбрани.

Криптовалути… имиграция… мръсна сила… търговски войни… и роботи, които отнемат нашите работни места. В икономиката през последните години се имаше истинска експлозия от сложност и от нас вече се очаква да разбираме всички тези неща. Думи и фрази като квоти за замърсяване, основан на алгоритми изкуствен интелект и горещи пари се появяват постоянно в новините, а мнозина не знаят какво означават те на практика. Нещо повече – неспирният поток от страх, течащ и раздухван по новините и в интернет, ни прави още по-объркани и тревожни.

А всъщност е напълно възможно да разберем какво се крие зад всичко това. На практика, световната икономика не е по-сложна от националната икономика, с която ежедневно си имаме работа. Не се замисляме, ако трябва да използваме интернет или да пресечем улицата, за да си купим някой уред на по-добра цена. Това не е много по-различно от пресичането на граници, за да инвестираме пари или да купим и продадем стоки и услуги. Солидната икономическа преценка е едно от най-необходимите умения в днешния свят. А тъй като повечето от нещата, които получаваме от политиците, са манипулативна реторика, която си играе с нашите страхове и задълбочава разделението в обществото, ще ни се наложи сами да се погрижим за собствените си икономически интереси. Идеята на тази книга е не само да ви даде базово разбиране за нещата, които се случват в световната икономика, но и да ви предостави инструментите, с които да можете да осмисляте бъдещи икономически събития – добри или лоши.

Каквито и да сме: студенти или хора от бизнеса, природозащитници или фермери, строители или профсъюзни дейци, ако искаме да сме отговорни граждани и потребители, трябва да научим основните принципи на икономиката, в която живеем. Но за мнозина от нас изучаването на икономиката се е оказвало безполезно занимание, изпълнено с неясни графики и уравнения, които чувстваме безнадеждно отдалечени от нашето ежедневие.

Днешните новини са изпъстрени с икономически термини, но рядко се опитват да ни помогнат да проникнем отвъд сложния жаргон, с който ни бомбардират. Има ли лекарство срещу това? Понякога отговорът е да свържем икономическите концепции с ежедневния си опит. Какво е борсов индекс? Същото, като да провериш каква е цената на няколко стоки в супермаркета, за да разбереш как се движат цените на пазара като цяло. Какво е изкупуване на компания с ливъридж? Мислете за това като за лост, с помощта на който голяма тежест в единия край може да се повдигне с малко усилие в другия край: по същия начин инвеститорите привличат заеми, за да усилят ефекта от своите пари. Какво е мито? Мислете за него като за данък върху вносните стоки и услуги. В крайна сметка, всички можем да разберем световната икономика – просто тя трябва да ни бъде обяснена на ясен език.

Изкуственият интелект и стремително разрастващите се уеб-базирани комуникации позволяват на разширяващата се глобална икономика да докосне живота ни по начин, немислим само допреди няколко години. Като разберем основните принципи на световната икономика, ще сме в състояние да вземаме по-добри решения за нашето индивидуално и колективно икономическо бъдеще. А под натиска на икономически грамотните гласоподаватели, политиците също ще започнат да вземат по-рационални решения, което в бъдеще ще доведе до проспериращ и да се надяваме – по-отговорен в социално и екологично отношение свят. Всички сме граждани на този взаимносвързан свят – и трябва да разберем икономическите сили, които въздействат на ежедневния ни живот.

Никой не е казал, че икономиката задължително трябва да е скучна. Новата световна икономика: наръчник за начинаещи – както предполага и името, ясно и стегнато разглежда основните концепции, имащи отношение към нашето ежедневие.

Започнете да четете тази книга от глобалните икономически концепции, поместени в началото, но всеки раздел може да се чете също и сам за себе си. Може да започнете тази книга от началото и да вървите към края, или от края към началото, а може и да си избирате отделни глави на случен принцип – както ви е най-удобно. Речникът в края е полезен за бързи справки, ако в бъдеще срещнете непознати термини. Жаргонът на новата световна икономика все повече се налага във вестници, списания, уебсайтове, блогове и телевизионни програми – а дори и в неофициалните разговори на работа. За да бъдем ефективни потребители, бизнесмени и гласоподаватели, трябва да говорим гладко на езика на новата „фюжън икономика“.

Които и да сме, където и да живеем, необходимо е да разбираме фундаменталните принципи на световната икономика, за да можем да участваме в нея. А рано или късно, ще участваме всички.

Ранди Чарлс Епинг 

Съдържание 

  1. Пеперуди над Пекин: какво представлява новата „фюжън икономика“?
  2. Биткойни и блокчейни: истински пари ли са криптовалутите?
  3. Как локалните икономически кризи се превръщат в глобални кризи?
  4. Наднационалните организации: наистина ли Световната банка и МВФ насърчават икономическия растеж?
  5. Как да класираме страните в новата глобална икономика?
  6. Ще разрушат ли търговските войни световната икономика?
  7. Брекзит и стени по границите: има ли икономически смисъл от икономическата изолация?
  8. Крадат ли имигрантите нашите работни места?
  9. Как популистите се възползват от нашата икономическа неграмотност, за да превземат властта?
  10. Глобализацията – проблем или решение?
  11. Инфлация или дефлация
  12. Какво е валутна манипулация?
  13. Страх от инвестиране: прави ли ни той по-бедни?
  14. Сравняване на инвестициите в новата световна икономика
  15. Неравенство на доходите: неизбежно ли е?
  16. Какво са горещи пари?
  17. Варвари пред портите? Частни капиталови инвеститори, рискови капиталисти и

високочестотни търговци

  1. Компанията на двайсет и първи век
  2. Как дигиталната икономика трансформира света?
  3. Какво е Интернет на нещата?
  4. Данните – новото злато
  5. Как роботите и изкуственият интелект трансформират световната икономика?
  6. Какво е икономика на споделянето?
  7. Отвъд БРИКС: как възникващите пазари се превръщат в новия двигател на световната

икономика

  1. Какво е бъдещето на Европейския съюз и другите зони за свободна търговия?
  2. Мръсната сила: как страните използват икономическата си мощ, за да постигнат

глобално влияние

  1. Споделяне на богатството: как благотворителните организации, частният бизнес и НПО насърчават икономическото развитие
  2. Корупция и укриване на данъци: как се перат пари?
  3. Тъмната мрежа и други черни пазари: колко голяма е нелегалната икономика?
  4. Как изменението на климата трансформира глобалната икономика?
  5. Икономика или околна среда: игра с нулев резултат?
  6. Какви са алтернативите на капитализма?
  7. Отживелица ли са профсъюзите през двайсет и първи век?
  8. Здравеопазването: работещи решения
  9. Как поведението на милениълите и другите нови поколения променя икономическия

пейзаж в света?

  1. Новите начини на работа и живот през двайсет и първи век

Как локалните икономически кризи се превръщат в глобални кризи? 

Също както заразните болести се разпространяват през граници и причиняват глобални епидемии, икономическите кризи в една страна може да имат катастрофални последици в други части на света. Голямата депресия от 30-те години на 20. век например, започна като финансова криза в Съединените щати, в която милиони американци загубиха работата си и безброй компании и ферми банкрутираха.

Когато Федералният резерв се намеси, за да ограничи паричното предлагане след борсовия крах през 1929 г., това доведе до още по-сериозно забавяне на икономическата активност, което увеличи безработицата и банкрутите. Изправени пред сериозна криза на финансирането, банките в САЩ си поискаха обратно кредитите, отпуснати от тях в чужбина, което доведе до колапс в банковите системи на страни длъжници като Германия и Аржентина.

След това правителството на САЩ повиши митата и намали квотите за вносните стоки, уж с намерението да предпази американските компании и фермери. Но законът на Смут-Хоули за митата незабавно накара другите страни по света също да повишат своите мита върху вноса и така се създаде порочен цикъл, при който икономическата криза и изолационизмът в една страна доведоха до още по-голяма криза и още по-изразен протекционизъм в други страни – и в крайна сметка до световна депресия. Безработицата достигна безпрецедентни нива от над 25% от работната сила в Германия, Великобритания и САЩ. В Германия икономическата ситуация беше главна причина за възхода на фашизма: националсоциалистическата партия на Хитлер завзе властта, след като икономиката се срина, а инфлацията се повиши.

Подобно на икономическите и глобалните кризи от 30-те години на 20. век, световната рецесия от края на първото десетилетие на 21. век започна със срив на жилищния пазар в САЩ. Но огромният мащаб на финансовия колапс изискваше такава интервенция от правителството и централната банка, каквато никога по-рано не беше предприемана. Когато по цялото земно кълбо започнаха да фалират банки – най-вече заради провалили се инвестиции във второкласни американски ценни книжа, финансирани с нестабилно, краткосрочно кредитиране на паричните пазари – стана ясно, че е настъпила същинска

световна криза. Понижения на фондовите пазари, в някои страни от над 50 процента, предшестваха забавянето на глобалната икономика.

Синхронизираните действия на световните централни банки, в това число на Федералния резерв на САЩ, Банката на Англия, Европейската централна банка и Банката на Япония, помогнаха за успокояването на нещата за известно време. Но когато започнаха да фалират и цели страни като Исландия и Гърция, стана ясно, че последиците от кризата от 2008 г. ще се усещат още години наред.

Задачата, която стоеше пред Федералния резерв и другите централни банки в света през 2008 г., беше те

по някакъв начин да решат непосредствения проблем, но без да създават прецеденти, които биха задълбочили бъдещи кризи. Някои казват, че реакцията на Федералния резерв на кризата в дот-ком сектора през 2000 г. – увеличаване на ликвидността и драстично понижение на лихвените равнища – е проправила пътя за имотния балон и последвалия крах на финансовите пазари няколко години по-късно. Други твърдят, че прекомерният излишък от спестявания на нововъзникващите икономики в Азия, както и в Германия и други експортно ориентирани страни, е довел до рецесията от 2008 г., тъй като лесният достъп до ипотеки причини прегряване на жилищния пазар от Дъблин до Мадрид и Сан Франциско.

Трети сочат като причина „откритието“ на банките и ипотечните компании в САЩ, че ще могат да направят много пари, ако отпускат кредити на купувачи на жилища, които при нормални обстоятелства не биха получили заем. На тези второкласни кредитополучатели беше позволено да купуват жилища, като плащат малко по-високи от нормалните лихви – най-често плаващи лихви, които се покачват и спадат паралелно с целия кредитен пазар.

Пазарът на второкласни ипотеки буквално излетя до небето, когато банките и ипотечните компании установиха, че биха могли да „пакетират“ тези съмнителни жилищни заеми и да ги продават под формата на облигации на инвеститори по целия свят – а най-вече на задръстените от кеш банки и финансови институции. Към 2007 г. в света вече се търгуваха ипотечни ценни книжа на стойност стотици милиарди долари годишно, а пазарът на второкласен дълг беше станал по-голям, отколкото е целият пазар на държавни ценни книжа на САЩ – най-големият облигационен пазар в света по онова време.

Първоначално цареше убеждението, че с пакетирането на хиляди географски отдалечени ипотеки в една

ценна книга, шансът всички те да фалират по едно и също време става изключително малък. Рейтинговите агенции, получаващи огромни хонорари от банките емитенти, се задоволиха с резултатите от компютърно генерирани анализи на риска, които приемаха, че в различните региони на САЩ съществуват различни жилищни пазари, а вероятността всички те да изпитат спад на цените по едно и също време е буквално нулева. Но се случи точно това – и милиони второкласни ипотеки загубиха стойността си. Тогава кредитната криза в Съединените щати се разпространи по целия свят, като банките и инвестиционните къщи от Лондон до Токио отказаха да предоставят налични пари, за да поддържат функционирането на глобалната икономика, а правителствата и централните банки панически започнаха да търсят бързо решение.

Лихвите и паричното предлагане са основните инструменти, които Федералният резерв и другите централни банки традиционно използват за контролиране на икономическия растеж. Ключовият момент е как тези инструменти ще бъдат приложени. Също както скоростта на един двигател се регулира чрез подаването на гориво, така и икономиката на една страна се регулира чрез нейното парично предлагане, което определя лихвените нива. А паричното предлагане на всяка страна се контролира от нейната централна банка: във Великобритания това е Банката на Англия, в Швейцария – Швейцарската национална банка, в САЩ – Федералният резерв, за страните от еврозоната е разположената във Франкфурт Европейска централна банка, в Япония това е Банката на Япония. Тези квази-публични институции са учредени от правителствата, но след това им е дадена независимост, за да могат да упражняват контрол върху икономиката без намесата на повърхностни политици.

Въпреки че медиите имат навика да се концентрират върху най-новата важна икономическа статистика, например ръста на БВП или безработицата, не съществува един-единствен индикатор, който да ни каже колко бързо расте дадена икономика и дали този растеж по-късно няма да доведе до инфлация. В допълнение, няма начин да знаем колко бързо една икономика ще отговори на промените в монетарната политика. Ако централната банка на една страна позволи на икономиката да се разрасне твърде бързо – например като поддържа твърде много пари в обращение, това може да доведе до пазарни балони и безконтролна инфлация. Но ако тя забави твърде много икономиката, резултатът може да е икономическа рецесия, с финансови сътресения и тежка безработица.

Най-лошият сценарий настъпва, когато икономическата стагнация се съчетаe с висока инфлация – състояние, което понякога се обозначава като стагфлация.

Съответно, централните банкери следва да бъдат далновидни и изключително предпазливи: едното им око да е върху инфлацията, която обикновено е продукт от прегряваща икономика, а другото да е върху безработицата, която почти винаги е резултат от забавяща се икономика. През 21. век, когато размерът на капитала, който тече из света, засенчва паричното предлагане в много страни, е почти невъзможно да се знае със сигурност какъв ще е ефектът от едно или друго решение от областта на монетарната политика върху местната икономика, да не говорим върху световната.

Предвид изключително ниския темп на инфлацията през второто десетилетие на 21. век, някои призовават за алтернативни методи за контролиране на икономическия растеж. Вместо да се използват компетенциите на централните банки да повишават или понижават лихвените нива, обозначавани като „монетарна политика“, другата възможност е да се използва „фискална политика“ за промяна на паричното предлагане. Това всъщност би позволило на правителствата да заобиколят централните банки, като напечатат огромни суми пари, за да увеличат паричното предлагане. Възможността правителството да емитира нови пари с цел да въздейства върху икономическия растеж – една идея, която обикновено се обозначава като Модерна монетарна теория (ММТ) – не е безпроблемна предвид възможността инфлацията внезапно да излезе от контрол. Да, парите, емитирани от правителствата на страни като Съединените щати, са смятани за безрискови – тъй като правителството е в състояние да напечата нови пари, които световните инвеститори с готовност ще приемат по всяко време. Но много други правителства може да злоупотребят със силата на ММТ, за да платят за големи дефицитни разходи по начин, в който отсъства благоразумното насочването от страна на световните централни банки.

Голямата депресия е един от най-ярките примери за това как локалните кризи може да се превърнат в глобални, но след 19. век, когато световната икономика за пръв път стана взаимносвързана, са се случвали и много други кризи. Всякакви неща, от войни и промяна на климата до политически сътресения, са поставяли на колене финансовите пазари. Все пак най-честите причини за финансови кризи са цикличните сили от типа на свръхпроизводство, спекулации или пазарна еуфория. След тях често следват сривове на фондовия пазар, масови уволнения и закрити фабрики.

Понякога финансовите кризи са причинявани (а понякога и поправяни) от сили, които нямат никаква връзка с първоначалния проблем. Спадът на цените след Гражданската война в САЩ например, завършва едва когато увеличеното производство на злато в Южна Африка води до възстановяване на икономическата активност в целия свят. Избухването на Втората световна война през 1939 г. обикновено се сочи като причината, върнала живеца в американската индустрия, слагайки край на Голямата депресия доста преди Съединените щати да влязат във войната в края на 1941 г. А рецесията в по-голямата част от индустриалния свят през 70-те години на 20. Век е пряко следствие от решението на страните – производителки на петрол, да наложат ембарго, логично довело до ръст на цените.

Повечето от скорошните финансови кризи – например сривът на фондовия пазар през 1987 г., пукането на дот-ком балона през 2000 г. или пазарният колапс след терористичните атаки на 11 септември 2001 г., са се задълбочили заради икономически и социално-политически сили, излизащи извън контрола на която и да било страна в света.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 2 = 3