„Новата Русия” – мемоарите на Михаил Горбачов вече и на български

Михаил Горбачов говори откровено и директно за разпадането на Съветския съюз, за краха на прехода към демокрация и пазарна икономика в Русия и Източния блок, за възхода на Путин, завръщането на авторитаризма и опасността от нова Студена война в изданието „Новата Русия”. Автобиографичната му книга излиза на български език с логото на „Сиела”.

Михаил Горбачов – единственият президент на СССР, лицето, което стои зад „перестройката” и човекът, който сам казва, че пречи на руската власт – написа автобиографична книга за времето след промените. В „Новата Русия” Горбачов проследява ключови исторически събития от края на 80-те и 90-те години на XX век, коментирайки вътрешната и външната политика на СССР и – впоследствие – на Русия. Сред темите, които бившият съветски лидер коментира са разпадането на Съветския съюз, неуспешният преход към демокрация и пазарна икономика в Русия и целия Източен блок, възходът на Путин и завръщането на авторитаризма.

В мемоарната си книга „Новата Русия” Горбачов описва също последния си ден в Кремъл, какви чувства изпитва човек, застанал начело на една свръхдържава и оказал се в ситуацията в Русия от първите месеци на 1992 г., методите, с които демокрацията е била подменена и сложните социални процеси, настъпили в държавата в резултат на тежката икономическа криза, делото срещу КПСС и годините си след Кремъл.

Носителят на Нобелова награда за мир (1990) отправя критики към авторитарния стил на Владимир Путин и начина, по който партията „Единна Русия“ постепенно заприличва на КПСС, печелейки все повече власт и пречейки на създаването на истинска опозиция. Горбачов критикува Кремъл заради опасното залитане към идеологии от началото на XX век, заради липсата на истинска демокрация и свободни избори и заради пренебрегването на нуждите на бедните в страната. Бившият съветски лидер не мълчи и по въпроса за стремежа на САЩ към еднополюсен свят и намесата на американците в политиката на суверенни държави.

Сред коментираните в книгата теми са още изгряването на нови велики сили като Китай, промените в климата, нарастващото социално неравенство и кризите, до които то неминуемо ще доведе, ислямският тероризъм, конфронтацията на Русия с НАТО, опасността от нова Студена война и др.

„Новата Русия“ е не само книга с мемоари – тя е и предупреждение към Русия и към света за опасния курс, по който много народи и правителства са поели.

Книгата хвърля светлина и върху фалшивата информация за смъртта на Михаил Горбачов от август 2013 г. , и съдържа писма от негови привърженици, писали му лично в периода 1991–2013 г.

Преводът от руски език е на Емилия Попова. Корицата на българското издание е на Дамян Дамянов.

Цитати на Михаил Горбачов от книгата „Новата Русия”

„Тъжно е, че перестройката беше прекъсната по средата на пътя, по-точно даже в самото начало. И още тогава имах усещането, че наследството на тоталитаризма в традициите, в ума и нравите е извънредно дълбоко, влязло едва ли не във всички пори на обществения организъм. Оттук дойде и тревогата, която не ме напускаше в онези дни, а и вече двайсет и няколко години не минава.”

*

„Руската власт не бива да се залъгва с надежди за консерватизма като едва ли не панацея за нашите проблеми, да се приспива с вярата, че заради спокойствието и реда хората ще се съгласят с перспективата на застоя.”

*

„Убеден съм, че демокрацията не бива да бъде налагана с танкове и превантивни удари. Тя трябва да израства от еволюцията на всяка страна и народ, но за нея може да се създадат по-благоприятни предпоставки, главната от които е преодоляването на нищетата.”

*

„Има неща, по-важни от идеологиите. Това са законът и справедливостта.”

*

„Демокрация, която не решава проблемите с бедността, води дотам, че хората започват да залагат на политици от авторитарен тип.”

*

„Демокрацията, свободата и културата са главното за интелигенцията, тя трябва да умее да ги защити.”

Откъс от „Новата Русия”, Михаил Горбачов

Необходим е диалог между властта и обществото

Какъв може да бъде резултатът от сегашния курс на властта, ако президентът не направи промени в него? Убеден съм, че запазването на съществуващия ред ще бъде пагубно за страната. За това говорих в публична лекция пред младежи, изнесена през март 2013 г. в РИА „Новости“. Запомних този ден. Изказването ми заедно с отговорите на въпросите продължи почти два часа.

Ето главното, което казах на младите хора, изпълнили залата.

„Политиката все повече се превръща в имитация на демокра­цията. Цялата власт е в ръцете на изпълнителната власт, на пре­зидента. Парламентът само заверява неговите решения.

Не е самостоятелна съдебната власт.

Икономиката е монополизирана, разчита на нефта и газа. Инициативата на предприемачите е окована, малкият и средният бизнес се сблъскват с огромни бариери.

Недопустимо голям е разривът в доходите и нивото на живот между най-добре осигурените слоеве от населението и всички останали. Корупцията придоби колосални мащаби.

Голямо безпокойство предизвиква положението на такива сфери като образованието, здравеопазването, науката.

От 2004–2005 г. аз постоянно съм се изказвал по тези про­блеми. Тези въпроси бяха повдигани остро и от други, не само от мен. Но властта по същество не реагираше на сигналите, идващи от обществото. В крайна сметка подобно отношение на властта към обществото предизвика реакция.

Обществото се пробуди. То предяви своите права. Хората от­ново поискаха промени.

Но вместо да започне диалог с обществото, властта прибегна до манипулации, чиято цел е самосъхранение на всяка цена. Тя успя за известно време да пребори протестната вълна. Но про­блемите на страната не са си отишли и ако всичко остане както преди, те ще се изострят.

А това означава, че пред руското общество както преди стои историческата задача да извърши пробив към реална демокра­ция.

Хората могат да влияят на хода на историята само чрез уча­стие в политиката. Реалността е такава, че те практически ня­мат възможност да влияят на вземаните решения чрез реално действащи, отразяващи интересите им партийни и обществени структури. И те търсят други пътища – чрез интернет, чрез сти­хийни и организирани акции на протест, възмутени обаждания в радиото.

Но е необходим реален политически живот. А той като във фуния се засмуква от „Единна Русия“ и другите официални и близки до нея структури.

Достатъчно е само човек да изпадне от номенклатурата и за­почва стремителен процес на неговото маргинализиране, на изт­ласкването му от политическата сфера. Могат да бъдат назовани десетки хора, които бяха активни в политиката преди пет-десет години и от които сега, както се казва, няма ни вест, ни кост. Как­вото и да е отношението към тях, не е добре хората просто да се зачеркват от политиката.

„Единна Русия“ се превърна в „ръководеща и направляваща“. Но реалните проблеми на хората не се решават, излизат на повърхността, изискват „намеса на висше ниво“. „Ръчното управле­ние“ пред очите ни се превръща в регулиране на уличното дви­жение, в съставяне на разписание на влакове.

Всичко това се прави „в името на стабилността“. Да, необхо­дима ни е стабилност, но стабилност демократична, постигната с диалог, след съревнование между отговорни политически сили, чрез предоставяне на възможности за формиране и популяризи­ране на конкуриращи се програми.

Това у нас го няма, макар че изминахме част от пътя в тази посока. Може би половината път, а може и по-малко. Ако не продължим да вървим нататък, може да се върнем назад и ще се наложи отново да търсим пътя. Ще загубим темпа, ще загубим време, а това в съвременния свят е опасно. Та нашите съседи в глобалния свят вече извършиха пробив или се готвят да го на­правят.

Не бива да изоставаме. Ако няма модернизация на политиче­ската сфера, ще затънем в блатото и ще се сриваме надолу и на международната арена.

Аз мисля, че и властта, и обществото трябва да направят сега историческия си избор.

Трябва и от страна на властта, и от страна на обществото да има разбиране, че най-сложните проблеми на страната могат да се решат само по пътя на демократичното взаимодействие. Раз­ривът между властта и народа вече е нетърпим.

Ще кажа откровено, че сега думата има главно властта. Да се продължава по пътя на „затягане на юздите“, приемането на закони, ограничаващи правата и свободите на хората, настъпле­ние срещу средствата за масова информация и организациите на гражданското общество е пагубно и безперспективно.

Убеден съм, че ако властта избере пътя на диалог с общество­то, с неговата активна, неравнодушна част, тя ще намери отклик. В това число и сред младежта.

Младежта активно се прояви в периода на подем на обще­ственото протестно движение. Зарадва ме нейната енергия, ней­ното поведение на митингите. Но целият ми опит в политиката ми подсказва, че ще бъде трудно, сериозните промени не се постигат лесно. Енергията и ентусиазмът трябва да бъдат допълне­ни с настойчивост, организационни умения, сериозно мислене, слушане и отчитане на различните мнения.

В общи линии трябва да се учим да се борим за демокрация и да живеем в условията на демокрация.

Един съществен момент, чието значение искам специално да подчертая, е, че не трябва да има разкол нито между поколения­та, нито между различните течения на демократичните сили.

Трябва да проявим зрелост, истински патриотизъм, тоест от­говорност пред страната, пред обществото, пред бъдещето на Русия. И точно с това да докажем, че човекът може да променя историята, че гражданите на Русия са способни да вземат бъде­щето на страната в свои ръце и да го изграждат по пътя на демо­крацията. Защото друг път нямаме.“