Безспорно един от най-очакваните и гарантирано най-касовите филми за 2021г. Един от първите, чиито дебют бе отложен броени дни преди самата премиера, поради COVID-19! Доживяхме! Киното се върна, а големите филми също! „Нито звук 2“ е блокбастъра, който всички очакват, за да гледат на кино. А то е създадено точно за преживявания, като това.

Историята продължава от там, където свърши- къщата на семейството. На финала на миналия филм, глухата дъщеря направи откритие, и чрез него уби едно от съществата. Преди това обаче имаме може би най-красивата и добре обмислена сцена в целия филм. Ден 1! Онази дълга сцена, част от която видяхме дори в трейлъра на „Нито звук 2„.  И да, Джон Кразински е жив. Поне в нея.

Сцената е изключително интелигентна и деликатно премислена. Точно както в „Малъри„, научаваме много повече за съществата, отколкото знаем след  „Кутия за птици„, в „Нито звук 2“ научаваме много повече за съществата, отколкото знаем след първия филм. И в двата случая обаче остава още много, което незнаем.

Началната сцена ни връща към големия старт на онова, което в продължение на повече от 1 година ще затрива живота на Земята. И точно в нея по изключително деликатен и интелигентен начин е въведен новия герой, на Килиън Мърфи.

„Нито звук 2“ е изнервящ и напрягащ. Целия филм ме държа на ръба на емоционалния ми колапс. Бях напрегнат от началото до края. Не е нужно да казвам, че бях притаил дъх. Някак инстинктивно, насред тихия филм, зрителя в залата също затаява дъх, за да е в тон със случващото се на екрана и за да „не го чуят съществата“. Реакция на подсъзнателно ниво, поне така си го обяснявам. Напрежението, покачването на адреналина и тоталната тишина преди избухването на звука са нещо, което винаги ще кара кръвта ми да ври. Джон Кразински успява по неповторим начин да улови тишината и да я превърне в най-страшното нещо в целия филм.

Филмът успява многократно да отключи носталгията у зрителя. Той не пропуска всички онези малки детайли, които ни връщат към първата част. Дори хлапето, третото им дете от началната сцена, успя да ме заблуди и едва, когато се върнахме в настоящето си дадох сметка- това е мъртвото дете от първия филм. Отново виждаме самолетчето, но на рафта в магазина, отново се връщаме към гробчето на моста. Джон Кразински и неговия герой тегнат над всички събития по време на целия филм. Неговият Лий е често споменаван и връщан в разговорите между различни герои.

Наученото от първия филм обаче, тук вече се използва. И се използва на 100%! Начинът, по който глухото момиче убива съществото на финала, получава естественото си развитие тук. И това, което ще видите,  Е ЖЕСТОКО!

Болката и наслагването на напрежението са оглушителни. Имаме сцени, които са огледални на едни от най-добрите от първия филм. Сцената на бащата и синът на водопада, има своя версия в новия филм, край един „лагерен огън“. Сцената с крясъците и раждането на Емили Блънт има своя версия тук, но героят в нея вече е синът и и „едно парче метал“. Новите „версии“ са прекрасни.

Митологията и светът се разширяват. Все пак историята остава камерна и силно фокусирана върху семейството и децата. Съществата са много повече. Всяка сцена с тях е изключителна, зрелищна, шумна и напрягаща. Всяка сцена с тях е хаос. Истински хаос!

Ако трябва да спомена недостатъци на филма, да- има такива! Има сцена, в която героят на Килиън Мърфи върви редом до глухото момиче и камерата снима краката им. Тя е боса, за да не издават обувките и шум, но той не. Той е с обувки. Какъв е смисълът от това тя да е боса и с окървавени крака, ако той с обувките издава дотолкова шум, че да не го чуват?

Съществата са дошли на планета, на която 2/3 е вода, а тя всъщност е проблем за тях и вариант, да бъдат убити или да се предпазиш от тях (да не могат да те достигнат)? И нима това с водата, като способ за преборване на същества вече не сме го играли в друг блокбастър? Помните ли „Следите“ на М. Найт. Шаямалан, където извънземните умираха от вода?!

„Нито звук 2“ повежда историята в напълно различна посока, развива митологията и отваря нови хоризонти. Светът вече има потенциал да потегли в хиляди възможни посоки, а филмът получава достоен завършек, напълно в духа на този от първата част. И може ли поредицата да продължи без Емили Блънт? О да!

Всички сюжетни нишки, всички проблеми, които се заплитат едновременно и избухващия екшън на няколко места превръщат случващото се на екрана в истинско зрелище, което държи зрителя на ръба на седалката, а дъха му… някъде горе високо в гърлото.

„Нито звук 2“ е може би най-доброто продължение, което ще видим тази година. Филмът оправдава всички очаквания и в някои отношения дори ги задминава. Актьорите са брилянтни, но историята вече НЕ лежи върху плещите на Емили Блънт.

Филмът е в кино салоните в цялата страна, благодарение на Форум Филм България.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 60 = 67