На 25.06.2024г. се проведе медийната прожекция за България на „Нито звук: Ден първи“! За съжаление разпространителя от Форум Филм постави забрана за писане и споделяне на рецензии и мнения до 20:00 на 27.06.2024г. Пиша този текст вечерта след прожекцията, но истината е, че нямам търпение да го споделя с вас и да усетя реакциите ви , когато той ще види бял свят на 27.06.2024г. в 20:01 часа…

Възможно е в мнението да има спойлери. Ще се постарая да ги избегна, доколкото е възможно. Въпреки това- чети на собствена отговорност.

„Нито звук: Ден първи“ е вторият най-добър филм за годината, заедно с „Гражданска война„! Той е толкова, добър и толкова силен, колкото и оригиналния „Нито звук“. Този тук обаче има едно преимущество. По-емоционален, по-болезнен и по- въздействащ е. Възможно е да имам лично пристрастие, но все пак, болката и предопределеността във филма са по-фокусирани и тежки от онези в оригинала. Главната героиня е болна от рак в терминална фаза. Аз самият преживях загубата на майка ми от същата, коварна болест. Това става ясно още на втората минута и буквално ме удря в сърцето. И някак болестта и се превръща в онова, което бе бременността на героинята на Емили Блънт в оригинала- непрекъсната, постоянна опасност от неконтролируемо издаване на звук. Създателите на този филм са успели да надскочат неговите предшественици в посока именно употреба на звука. И като защита. И като нападение. И именно безсилието срещу тегнещата опасност на предстоящото раждане и безсилието на тегнещата опасност от терминалната болест и неминуемата болка, са онази червена лампа, която никога не напуска зрителя. Поне не до финалния кадър.

Скоро след това фундаментално разкритие „Нито звук: Ден първи“ ни дава нов коз, който ще експлоатира до своя финал по най-добрия възможен начин. Това е втория главен герой след този на носителката на Оскар за „12 години робство“ Лупита Нионго. Неговото име е Фродо. И не, не Фродо Бегинс и не Илайджа Уд. Фродо е терапевтичната котка на Лупита. Той е неразривна част от емоционалното ядро на „Нито звук: Ден първи“! Котката има самостоятелни сцени, има екшън епизоди, има близки кадри и дори буквално участва в сцена, водеща до убийството на едно от съществата. Страхотно нали? Да, Фродо е страхотен! Близките му кадри ще ви накарат да се влюбите в него и да си представите вашия домашен любимец. Сцените в които ще дойде и ще се гушне в някой, ще умилостивят и най-коравото сърце. И някак Фродо е втората червена лампа, редом с терминалната болест на стопанката му, която не спира да свети дълбоко в съзнанието на зрителя. И двете неща са способни във всеки един момент да избухнат и да предизвикат звук. Нежелан. Непреднамерен. Фродо не разбира. Стопанката му не би могла да се контролира. Страхът от действията и на двама им насред тишината е константна величина и ще те държи на ръба!

Въвеждащата сцена на филма, която ни запознава с героинята на Лупита и нейната болест ще излее основите на емоционалното ядро. Много бързо ще я обикнем, много бързо ще ни стане мъчно за нея. Зрителите, които са преживели това със свои близки ще бъдат върнати обратно в болезнените си спомени и онова, на което коварната болест е способна. Непрестанната болка и неконтролируемите крясъци, стенания и ужас, дори без наличието  на съществата.

В „Нито звук: Ден първи“ ще станем свидетели на изключително много нови и свежи идеи за употребата на звука. Колко глупави могат да са хората, изправени пред непозната заплаха? В своето незнание и в своя първичен инстинкт за оцеляване, през очите на умиращата жена, действията им са инфантилни и същевременно ужасяващи. Скърцането на инвалидната количка, тропането на ботушите по улицата, потропването на бастун, скупчването на хора на едно място, опитващи се да се придвижат към друга е покана за истински пир към съществата. Един фонтан, ще ви накара да си спомните за защитните функции на водата и как тя може да пази вас и звуците, които издавате. За първи път ще видим дъжда и какво е способен да даде той на хората в този нов свят. Ще видим звука, като начин за отклоняване на внимание от бягащия. Аларми на коли, хвърлен камък…

„Нито звук: Ден първи“ ни потапя в емоционалната история на нейната главна героиня и предопределената и съдба. И когато научаваме простичката и цел, какво и се иска, преди краят, някак усмивката изплува на лицето на зрителя. Какво може да иска един терминално болен човек в свят, в който във всеки момент можеш да бъдеш изяден? Ще си припомним силата на хартията и молива, ще си припомним за света без електричество, ще се сблъскаме с мотивацията за живот у човек, чиито дни са преброени. Преди всичко ще усетим живота и ще вкусим неговите неповторими мигове. .

Героинята на Лупита ще умре. Преди това обаче тя ще вдъхне живот, ще спаси живот и ще направи неща, за които винаги е мечтала. Ще се върне в своите спомени и ще сгрее душата си от онова, което живота и е дал в краткото и време на тази Земя. Баща и, пианото, барът , пицата, Фродо и Ерик. Светът на Лупита ще се срине, но в зората на новата реалност, тя ще открие лъчът светлина, който ще и даде смисъл и тласък, за един последен напън. За спасението на Фродо и Ерик. Нейната съдба е предначертана и в умиращия свят и умиращите хора, тя, която „вече е мъртва“ е сред малкото оцеляващи и все още дишащи. Що за парадокс а?

„Нито звук: Ден първи“ е изключително болезнен на много нива.

Какво може да направи ракът с една крехка жена? И колко безпомощни сме ние, непокосените, в опитите ни да спасим или дори облекчим болния! И тогава изплуват много въпроси за Господ и неговите неведоми пътища. И вечните извинения за ужасите в нашия свят. Какво е направила тази крехка жена, за да заслужи това? И кой е този Господ, който е отредил това да бъде нейната съдба? С какво е заслужила болката? С какво е заслужила страданията и тази толкова преждевременна и очаквана смърт?

Филмът изобилства от познатите ни сцени на атака на същества. И за разлика от предходните, тук те са адски много. Първата атака е зловеща и неочаквана. И хората са в неведение- какво става? Защо се случва? Да бягат ли?

Съществата тук са свирепи, гладни и изпълнени с енергия. В много от мащабните сцени на сблъсъци с тях създателите на филма не пропускат възможността да свият екшъна до гледната точка на един герой, за да се превърне напрежението в много лично и много, много емоционално. Една кола и едни издишащи гуми ще накарат сърцето ви да пулсира бясно. Звукът от една неволно разкъсваща се дрехи ще запрати тръпки по гърба ви. Ще закривате устата си и ще залягате много пъти от звука в залата. Той е най-страшното нещо. Преди съществата, преди атаката, преди смъртта е звука. Чуеш ли го, предстоя истински ужас.

Можеш ли да се защитиш от стотици същества на открито, бягащи в пъти по-бързо от теб? Има как! Можеш ли да убиеш същество с голи ръце- без оръжие и без сблъсък с него? Има как! Можеш ли да спасиш значими за теб хора, на открито, сред много същества? Има как! „Нито звук: Ден първи“ ще ни даде нови техники за войната срещу нашествениците, като за своите 1 час и 39 мин. продължителност няма да забрави силата на своята история в нито един момент.

Няма значение дали сте гледали предходните два филма. И да не сте- този носи достатъчно и не изисква абсолютно никакви познания. Появата на героят на Джимон Хонсу е прекрасна препратка към втория филм, но не е нужно да го познавате. Ако това е първата ви среща с него, тя не изисква да знаете бъдещето.

„Нито звук: Ден първи“ е следващия филм от поредицата, които я поставя сред най-стойностните в съвременната ни история. Изключително емоционалната история и нетипичните герои превръщат и този филм в абсолютен шедьовър въпреки високите очаквания към него. И изненадващо или не Лупита Нионго дава поредно изпълнение, достойно за Оскар. Тези огромни очи, частично кръвясали и изпълнени със сълзи и болка. Това изпито и изморено лице! Крехкото и тяло и угасналия пламък в погледа и превръщат нейната героиня в точно това, което трябва да бъде- един трагичен персонаж, който да обичате, за който да ви пука. Един персонаж, за който ще страдате. Много!

„Нито звук: Ден първи“ не се свени да измъчва своите герои. Героинята на Лупит преживява терора на първия ден от първо лице. Всеки сблъсък със смъртта, всяка среща със съществата, всички избити пред очите и, всичко прозира в нейното феноменално изпълнение и страхът, който то вдъхва на зрителя.

Филмът ще те накара да страдаш. Ще те мъчи.

Ще свие сърцето ти.

Ще се уловиш в кино салона, че като изтръпнат краката ти, ще се наместиш с притаен дъх и тихичко, „за да не издадеш звук“.

Филмът ще те накара да обикнеш Лупита и да кървиш за нейната съдба.

А Фродо ще те накара да обичаш животните и твоя домашен любимец още повече.

„Нито звук: Ден първи“ е категоричен триумф на сетивата и кинематографията. Филм, за който ще се говори дълги и филм, който ще се помни дълго.

Защото не е направен просто за пари.

Защото не е създаден просто за да има още едно продължение.

Защото е създаден с любов и по начина, по който бяха създадени предходните два. Много мислене, много оригинални идеи и интелигентна употреба на най-силното му оръжие- звука!

„Нито звук: Ден първи“ е заглавие, което ще ви накара отново да си кажете, че може и да живеем в 2024г., може да гледаме глупости всеки ден, но от време на време се появява по някое бижу, което осмисля ходенето на кино и връща вярата ни в него. Защото разказва история, в която зрителя може да се припознае и да почувства, като своя. Защото има и ужас, има и екшън, има и драма, има и забавени епизоди има и изключителни изпълнения, има и убийствена сценография. Има кино, в неговата най-чиста форма. Такова, каквото бе някога.

Истинско!

Стойностно!

Въздействащо!

Красиво!

Съдържателно!

Кино, което е изкуство!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

52 − = 47