Филмът преживя истинска експлозия в последния месец от маркетинговата му кампания. То не бяха скандалите между режисьорът Оливия Уайлд и Шая Лебьов, който първоначално трябваше да изпълни главната мъжка роля (справка тук и тук). То не бяха намеци за скандали между Оливия Уайлд и звездата Флоранс Пю. То не бяха отсъствие на Пю от пресконференции. То не бяха целувки между Хари Стайлс и друг актьор от филма, преди премиерата. То не беше онова изплюване от Хари върху Крис Пайн. То бе всичко. Съчетано с мистериозния сценарий, който въпреки всичко напомня на много вече гледани неща, реализацията изглеждаше различна. Много различна. И красива.
Обожавам такива мистерии. Идеята да не знам и да започна да разлиствам парче по парче истината е сред любимите ми фабули. Подреждането на пъзела, довел ни до дам, където сме в историята е похват, който винаги е провокирал съзнанието ми.
Проект „Виктори“ се провежда насред пустинната. Градът има всичко. Жените клюкарстват и живеят мечтания живот, докато мъжете ходят на работа в централата за да създават „прогресивни материали“. Достъпът на жени извън града е забравен. Всичките им нужди се покриват от компанията зад проекта. Един ден, идиличния свят започва да се пропуква и героинята на Флорънс Пю започва да задава въпроси и да вижда неща. Защо са там? Какво правят в централата? От къде идва храната? Какво си спомнят хората в града от преди идването им?
Оливия Уайлд се справя феноменално с „Не се тревожи, скъпа“. Дизайна на продукцията е толкова силен, толкова силен, че той се е превърнал в третата главна роля след тази на Хари и Флоранс. Сценографията на 50-те години на миналия век е изумителна и хармонията и баланса на онзи бавен начин на живот блестят с цялата си екзотичност и простота, каквито съвременния няма. Мъжете са мъже и работят, жените са жени и домакинстват, грижат се за себе си, клюкарят и чакат половинките си да се приберат. Готвят им вечеря, правят секс и…Ех, ако и днес беше така?
Музиката и актьорския ансамбъл създават истински сцени на веселия, разврат и онова мръснишко усещане на събирането на приятели от онова време. Да се напием. Да се поцелуваме, да потанцуваме да…
Хари Стайлс прави най-добрата роля в кариерата си до момента. Нито „Дюнкерк“, нито „Вечните“ могат да стъпят на малкия пръст на нюансираното му изпълнение тук. Неговият герой е чаровен, романтик, млад, енергичен, грижовен и… мистериозен.
Флоранс Пю е истинската звезда на филма. Нейната героиня преминава през зашеметителен водовъртеж от емоции. Тя е прилежна домакиня. Тя е развратна съпруга. Тя е грижовната половинка, тя е… бунтарка, съмняваща се и готова да предизвика всеки и всичко за да разбера истината зад „Виктъри“.
Градацията, която Уайлд създава преди да даде първите сигнали за „проблем“ в този идеален свят, е изумителна. Ние познаваме героите. Ние познаваме градчето, начина, по който то функционира. Ние знаем за правилата. И е време те да започнат да бъдат нарушавани.
Първите сигнали с първата „пробудила се“ са зловещи. След тях нищо не е същото и зрителя вече започва да се съмнява във всеки и във всичко. А филмът яростно завива в посока мистериозен трилър. Истински трилър.
Последвалия водовъртеж от сблъсъци между героинята на Пю и случващото се в града и главата и е трън в мозъка на зрителя, който няма да излезе до финалната развръзка. Кой е героят на Крис Пайн? Защо историите на всички жители си приличат? Какво правят в централата? Какво всъщност работят там? Защо жените не могат да напускат града? Какви са хората в червените дрехи? Защо героинята на Пю получава проблясъци за неща, които не е сигурно, че е преживяла или дори виждала?
Въпросите се множат, но отговорите не закъсняват.
ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ!!!
Ако все още си тук, значи спойлерите не те притесняват. За това да продължим. Големият обрат на финалната права на филма се проваля. Те са в симулация, а реалния им живот е някъде другаде. Той е използван вече много пъти във филми и книги. Гледали сме подобно нещо в „Матрицата“. Гледали и чели сме подобно нещо в „Играч първи, приготви се“. Гледали сме го в „Степфордски съпруги“. Ставали сме свидетели на абсолютно същата развръзка в романа „Освен този живот“ на Патрик Нес. Дори начинът, по който Оливия Уайлд поднася своята развръзка е леко пренебрежителен. Тя подценява своите зрители и надълго и на широко сяда и им обяснява големият обрат, вместо да ги остави сами да го смелят и да го навържат. Идеята е добра и пасва чудесно на филма, но тя вече е ползвана многократно от достатъчно комерсиално продукти, като филми и книги и зрителите на „Не се тревожи, скъпа“ със сигурност вече са преживявали такова нещо. За това то тук е по-скоро дежа вю. И все пак….
КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ!!!!
Оливия Уайлд създава един изключително красив, силен и стойностен филм. Филм, който със сигурност ще помним дълго след неговия финал. Но филм, който със сигурност ще помним и поради проваления обрат. „Не се тревожи, скъпа“ е в кино салоните в цялата страна. Разпространява Александра Филмс.