Норвежкият историк Карл Мюлер Фрьолан написа най-подробната книга за нацизма, като в нея представя историята, генезиса, основните идеи и влиянието му тогава и сега.

Книгата, която излезе на български с логото на КВЦ, разказва историята на Третия райх, но и търси отговори на въпроси, които не са изгубили актуалност:

Как една водеща европейска нация с впечатляваща култура може да създаде жестока диктатура, която отприщва световна война и извършва геноцид?

Какво представлява нацизмът и защо нацистите са действали по този начин?

Представено е драматичното развитие на нацисткото движение и експлозивното въздействие на неговата политическа вяра – от кървавото ѝ раждане в окопите на Първата световна война до катаклизмичната ѝ кулминация по време на Холокоста и Втората световна война.

Карл Мюлер Фрьолан по новаторски начин разглежда корените на нацизма, идеологическите му характеристики и психологическото, политическото и военното му въздействие върху привържениците на движението в Третия райх.

Нацизмът е дълбоко вкоренен в немската култура. От плодородната почва на немския романтизъм се зараждат идеи от голямо значение за генезиса на идеологията на Третия райх – схващанията за индивида като част от националния колектив и за живота като непрестанна борба между противоположни сили.

Фрьолан проследява в детайли произхода на „политическата религия“ на нацизма. Изследвани са ултранационализмът и тоталитаризмът, расовата теория и антисемитизмът, природният мистицизъм и окултизмът, преклонението пред фюрера и възхвалата на насилието.

Фрьолан ни помага да разберем една мрачна епоха, като показва не само това, което е било, но и това, което лесно може да се повтори.

Отзиви

„Шедьовър в повече от един смисъл“

Даг Ейнар Туршен, доцент по политически науки

„Отличен… важен… убедителен!“

Get History

„Ценно допълнение към историографията на нацистка Германия… Препоръчва се!“

Choice

С вълнение прочетох книгата на Карл Мюлер Фрьолан. Вълнувам се, защото е много освобождаващо да видиш как един млад учен се захваща с проект от такъв мащаб – и успява да го реализира.

Андерш Г. Кьоствед, Arr – idéhistorisk tidsskrift (Норвегия)

Частите за нацизма като религия на природата, за култа към фюрера като преклонение пред шамана и за СС като първообраз са местата, където авторът е в стихията си… драматични исторически щрихи… забележителни ярки описания.

Франк Бек Ласен, Information (Дания)

Уникален разказ за нацизма от гледната точка на самите нацисти – един чудовищен проект през очите на чудовището. … В нашето време на дълбоко политическо разделение и засилване на екстремизма от двете страни на обществено-политическия спектър тази книга е по-актуална от всякога.

Сдружение на хърватските литературни преводачи

Блестящо… майсторски лавира през обширна литература и по-малко известни досега теоретични пътища … основен наръчник за разбиране на една мрачна епоха, който говори не само за това, което е било, но и за това, което лесно може да се повтори.

Novi List (Хърватия)

За автора

Карл Мюлер Фрьолан (1982 – ) има магистърска степен по интелектуална история от Университета в Осло. Работи върху докторска дисертация за религиозните и светските аспекти на нацисткия светоглед. „Нацизмът – генезис, идеи и влияние“ е първата му книга, посрещната с интерес в много страни.

ОТКЪС

Харизматичен авторитет:

връзката между фюрера и народа

По време на Нюрнбергските митинги възниква една много специална връзка между фюрера и народа. По „култов“ начин участниците се „принасят в жертва“ на фюрера; в колективен екстаз масовите тълпи се отдават изцяло на Хитлер, въплъщаващ нацията. Това взаимодействие между поклонниците на фюрера и самия фюрер може да бъде обяснено с помощта на една социално-психологическа теория.

Садомазохистична симбиоза

През 1941 г. социалният психолог Ерих Фром публикува книгата Escape from Freedom („Бягство от свободата“). Той предлага една теория за различните реакции на съвременното общество спрямо свободата и индивидуализма. Във връзка с това Фром прави анализ на „психологията на нацизма“. Според него нацистката обществена система е пример за специфична реакция към съвременните условия на живот.

Отправната точка на Фром е, че човек не реализира пълния си потенциал на свободно и независимо същество в съвременното западно общество. Съвременният начин на живот е свързан с идеали, касаещи както индивидуалната свобода, така и фундаменталната отговорност за това как се използва тази свобода. Държавата поражда отчаяние у индивида, който се чувства изолиран и самотен, несигурен и безсилен. Следователно съвременният човек иска да избяга от екзистенциалното напрежение на свободата. Предлагат се различни „механизми за бягство“. Единият е т.нар. садомазохизъм. Фром свързва тази концепция с това, което той нарича „авторитарен характер“ или „авторитарна личност“. Този тип личности са изключително склонни към садомазохизъм. Какво разбира Фром под този термин?

Фром твърди, че всички хора имат садомазохистични черти, но че тази нагласа е доминираща само при авторитарната личност. Авторитарният човек се характеризира с дълбоко очарование от властта. Както става ясно от самата дума, понятието садомазохизъм има два психологически компонента – садизъм и мазохизъм. Нека започнем с последното.

Мазохизмът е същото нещо като стремежа към подчинение, фундаментално желание за заличаване на собствената личност чрез пълно подчинение на друго лице, обект или явление. Мазохистът мечтае да избяга от собствените си несигурност и безсилие, като се подчини на някой или нещо, което се смята за по-голямо и по-силно, и по този начин да участва в тази сила.

Садизмът е диаметралната противоположност на мазохизма. Садистът се характеризира с жажда за власт – желание за доминиране, упражняване на власт за сметка на някой друг. Садистично настроеният човек се стреми да превърне другите хора в слабоволни субекти. Мечтата му е да завладява и подчинява, да покорява и поробва. Садистът иска да „погълне“ другите, за да може да стане още по-голям, по-силен и по-могъщ.

Мазохизмът и садизмът са противоположни нагласи. Конкретните, чисто физически последствия от тези два типа поведение също са различни. Въпреки това Фром подчертава, че мазохизмът и садизмът имат общ психологически произход; липсата на каквато и да е воля за приемане на съвременните индивидуалност, свобода и отговорност. Следователно и двата механизма за бягство се дължат на дълбокото желание да избягаш от себе си в качеството си на отделен и безсилен индивид – малка свободна частица във вакуум. Следователно както мазохизмът, така и садизмът могат да бъдат наречени реакции на „атомизирането“ на съвременния индивидуализъм.

Фром твърди, че развитието на човешката индивидуалност в условията на модерността разкъсва първичните връзки на индивида – това, което го е свързвало в детските години с майка му и целия външен свят и което му е давало чувство за сигурност, принадлежност и корени. С развитието на индивидуалността на детето тези връзки се разпадат. Човекът, който е мазохистично настроен, се опитва да възстанови хармоничната връзка с външния свят и създава вторични връзки – „мазохистични връзки“ с нещо, което се преживява като велико, успокояващо и мощно.

И садистът, и мазохистът зависят от някого или нещо друго, за да неутрализират своята индивидуалност. И двамата копнеят да бъдат обвързани с нещо външно, без значение дали то се възприема мазохистично като по-силно или садистично като по-слабо. Такова самопреходно обвързване с мощно цяло или слабоволен субект Фром нарича симбиотично. Този тип връзка е симбиотична, в смисъл че мазохистът като „слабоволен субект“ и садистът като „доминиращ субект“ са част от „общ живот“, съюз въз основа на взаимна зависимост. Фром прилага тази теория за садомазохистична симбиоза към нацизма и манталитета на Хитлер, които според него съвпадат. Кои аспекти на нацизма подчертава Фром като израз на садомазохистична основна нагласа?

Съществена причина за подкрепата на нацистките движение и държава според Фром е мазохизмът – нагласа, която според него се среща в немалка част от германския народ. Основен фактор, поради който Хитлер печели толкова голяма подкрепа, е, че идеологията на нацисткото движение е насочена точно към този стремеж към подчинение. Сляпото подчинение и самозаличаващата готовност за саможертва са основни добродетели за нацистите. Фром изтъква връзката между Хитлер и неговите слушатели по време на масовите събрания. Хитлер – силният лидер – задоволява нуждата на масите да се подчинят на това, което представлява по-висша сила. Германците нацисти се отдават изцяло на своя фюрер в безусловна лоялност, като по този начин осъществяват мазохистичната си мечта да станат част от нещо по-голямо.

Поддръжниците на Хитлер искат да участват във властта на фюрера, като се подчинят на този, който притежава тази власт. Те искат да станат част от нацията, т.е. нацистката общност, представлявана от Хитлер, за да получат достъп до властта и силата на нацията. Самият Хитлер описва целта на масовите митинги като „подтикваща към опиянение и ентусиазъм“, които трябва да деиндивидуализират присъстващите. Благодарение на това „масово внушение“ и на „магическото въздействие“ на такива събития индивидът се измъква от своите самота и безсилие и се превръща в „брънка във веригата“ на една всеобхватна „борбена“ общност. Гьобелс, друг организатор на т.нар. масово внушение – податливостта на манипулация от страна на масите, която парализира независимата преценка на индивида, – казва, че по време на масовия митинг индивидът се превръща „от малко червейче в част от голям дракон“.

С други думи, нацистките масови събрания са примерна илюстрация на онова, което желае мазохистът. Самотният и безсилен индивид най-после заличава индивидуалността си и по опияняващ начин бива погълнат от мощен колектив – става „част от големия дракон“. Екстатичното себеотдаване, прекланящият се пред фюрера колективизам и достъпът до дългоочакваната сила са налице във всички на тези митинги.

Докато мазохистичните маси са доминирани от Хитлер, самият той е в състояние да изрази садизма си. За пореден път той успява да демонстрира абсолютната си власт. Хитлер е народен прелъстител и завоевател. Той подчинява и управлява масите, поставя ги под властта си и ги превръща в пасивно средство, което може да използва за свои цели. Хитлер описва подробно как като оратор гледа и преживява тълпите, които стоят пред него. Твърди, че те са „женствени и глупави“, т.е. че се управляват от чувства, а не от разум. Хитлер сравнява морето от хора пред себе си с жена, която иска да се подчини на силен мъж, която е готова да се откаже от свободата си, за да се подчини на силния.

С други думи, Хитлер е наясно с мазохистичните нак­лонности у своите слушатели. Самият той притежава неукротим стремеж да подчини масата хора. Той полага всички усилия да омагьоса и пороби своите слушатели. Те трябва да бъдат привлечени в умствено робство, да бъдат вързани или оковани; те трябва да бъдат поставени в оковите на магията.