В няколко поредни публикации ще ви представим разговорът от събитие, което по уникален начин оплете в себе си журналисти и фенове от цял свят. То се проведе на 16.04.2026г. преди старта на излъчването на епизодите по HBO MAX.
За онези от вас, които са пропуснали развълнуваното мнение на CINEBOOM (благодарение на HBO MAX имахме възможност да изгледаме всичките 6 епизода от сезона преди излъчването на премиерния такъв), го припомняме ето тук!
Джесика Шоу, Модератор:
Здравейте на всички. Аз съм Джесика Шоу. Изключително приятно ми е да си поговорим за този необикновен сериал. Нека да поканим всички, започвайки с режисьора на първите три епизода, Александра Бродски, Нив Макинтош, която играе Лори, Стюърт Кемпбъл, който играе младият Рубен, Мичъл Робъртсън, който играе младият Найл, Изпълнителния продуцент Софи Гардинър и създателя, изпълнителен продуцент, сценарист, актьор, мъж, Ричърд Гад. Ще задам няколко въпроса и след това ще преминем към онези, които сме получили предварителнои. Ще се присъединя и към публиката, за включване и от тях. Има ужасно много, за което да си говорим. Ричард искам да започна с теб, защото знам, че си написал първия епизод преди „Бебе еленче“ и съм любопитна да разбера, какво имаше в съзнанието ти в началото? Герой? Идеята да изследваш определени теми? Кое те запали?
Ричард Гад:
Никога не съм бил особено вдъхновяван от теми, събития или просто някакви случващи се неща в света. Имам нужда от творческа идея, която да ми даде тласък. През 2019г. се говореше много за мъжката ярост, репресии, насилие и всякакви подобни. Предполагам, че една такава идея се е изляла в подсъзнанието ми до определена степен. Смятам, че съм си мислил за двама мъже, които са толкова прекършени в своята зрялост и съм поискал да взема това и да се върна в детството им, в онова далеч не така отворено към подобни теми време. Да покажа, какво са научили, репресиите, с които са се сблъскали и травмата, която им се е наложило да преживеят. Така ще разберем зрелите мъже и това как са стигнали до тази това разбито усещане за мъжественост. Това бе всичко, което ми е необходимо, за да подпали искрата и да се заема. От там насетне идва творческия подем.
Джесика Шоу, Модератор:
Да! Софи, интересно би било да ни разкажеш за различните времена, различните епохи на тези герои. Тонът някак се променя от забавен до напълно травмиращ за отрицателно време. Какви разговори водихте с Ричард, преди да разкажете тази история и да намерите златната среда за създаването на всичко това?
Софи Гарднинър:
Мисля, че десетилетията и фактът, че преминаваме през тях от младите до възрастните мъже, ти дават това определено парче от пая. Най-интересната част от него е… защо хората се държат по начина, по който се държат- сложните им сблъсъци и въобще случващото им се, семействата им, това, което са самите те. При Рубен и Найл обръщаме внимание на начина, по който си влияят, по който се държат. Начина, по който въобще съществуват. За да изследваш това с изключителната прецизност, с която Ричард работи върху своите герои, ти е необходим истински размах. Става въпрос за това как случилото се в миналото, влияе върху настоящето. За да бъде комплексно, подчертано и нюансирано, ни трябваше такава степен на размах. Смятам, че успяхме да го предадем. По отношение на тонът- това е начина, по който Ричард пише и вижда света. Огромен. Епичен. Същевременно с това малък и несъвършен. Наистина е … всичко. Това го прави толкова различен и истински. Това са два пълни живота. Те притежават всеки фрагмент от един човешки живот и смятам, че Ричард свърши брилянтна работа улавяйки ги.
