Ако си пропуснал първата част от виртуалната пресконференция на HBO MAX можеш да я прочетеш тук!
Ако си пропуснал мнението на CINEBOOM за „Наполовина мъж“, прочети го тук!
Джесика Шоу, Модератор:
Имаме много въпроси за Мичъл и Стюърт. Изпълненията ви са необикновени. Има разбиране или връзка между героите ви на много ранен етап в историята. Как подходихте към това? Очевидно е, че има пристрастяване, отвращение, дори терор. Има толкова много в техните отношения, но въпреки това я има и тази връзка. Как подходихте към откриването и?
Мичъл Робъртсън:
Усетихме, че сме наистина добри приятели. Когато направихме първото четене на сценария в опит да открием химията помежду ни, някак естествено си паснахме. Точно вчера си говорихме за това. По-скоро не сме изграждали химията, а сме я подхранвали и сме и дали възможност да расте. Колкото повече се опознавахме, толкова по-естествено извираше и тя. Или поне така си мисля.
Стюърт Кемпбъл:
По отношение на Рубен мисля, че мрака, насилието и яростта, си бяха още в сценария. Бяха там още при първото четене. В хода на репетициите се опитахме да запазим и светлината помежду им, запазвайки „неназованата“ връзка между двамата. Смятам, че наистина ни помогна това, че сме много близки. Не знам какво би било, ако не се бяхме харесали.
Джесика Шоу, Модератор:
(към Ричард Гад) Как бе химията им, по време на четенето на сценария? Беше ли налудничаво?
Ричард Гад:
Беше фантастично. Обикнах ги от самото начало. Когато дойдоха да четат, за да усетим химията им, бе просто формалност. Просто за да ги видим как са заедно. Тяхното вродено разбиране за езика, ритъма на речта им… Много хора минаха през кастинг процеса. Видяхме уникални Рубеновци и Найловци. В Шотландия и Англия има много талантливи, млади хора. Но тези двамата дадоха директен прозорец към душите на героите. Всички си мислят, че Рубен е олицетворение на мъжествеността. Ще крещи, ще пъчи гърди и други подобни. Героят всъщност е уязвим по свой, собствен начин и мисля, че Стюърт улови именно това. От друга страна много хора играят така Найл, сякаш той е един посредствен персонаж затворен в себе си. А героят има лични, вътрешни конфликти и битки, които води непрекъснато. Прослушванията бяха дълъг процес но тези двамата спечелиха сърцето ми на много ранен етап.
Джесика Шоу, Модератор:
Още в първия епизод има толкова много специални моменти и след това е този финален кадър. Толкова различен, физически момент. Виждаш траекторията дори в един епизод и забравяш за онова, което предстои. Виждаш една арка в емоционалното им развитие, която е невероятна за гледане. (към Стюърт и Мичъл) Можете ли да ни разкажете малко за подходът ви при работата с Ричард и Джейми. Все пак играете по-младите версии на героите им?
Мичъл Робъртсън:
За Найл успях да говоря с Джейми по Zoom, както и с режисьора Алекс. Говорихме си за вътрешния свят на героя, за сложността му и разбира се отношенията с Рубен. Все още не бях съвсем сигурен, че ще се справя. Но имах привилегията да съм пръв. И го направих. Джейми бе човека, който трябваше да работи и открие маниерите и акцента и всичко останало. Реално той свърши голямата работа. По време на снимките успяхме да си поговорим също. Разменяли сме и няколко мейли.
Ричард Гад:
Искам само да вмъкна, че задържахме епизодите 4, 5 и 6 за да не ви влияем. Не искахме да мислите за посоката, в която са се запътили героите ви. Те преминават през феноменална промяна по време на сериала. Найл и Рубен, с които се срещаме в по-късните епизоди на сериала не са онези двамата, с които започва всичко. Искахме да останат верни на инстинктите им от кастинга и онова, което са научили от епизоди 1, 2 и 3. Винаги се притеснявахме, дали няма да знаят твърде много за това, на къде са се запътили героите им. То щеше да им повлияе в негативен план. Това, което обичам в двете момчета най-много, е че дадоха истинска, жива младост на всичко. Ако знаеха, колко корумпирани могат да бъдат възрастните, дали нямаше да загубим частичка от тази младост? Този въпрос си задавахме много често. Това бе много важно за процеса. Но, давай нататък , Стюърт.
Стюърт Кемпбъл:
Просто искам да кажа, че ти беше там по време на целия процес с прослушванията, по време на репетициите, при снимките, всеки ден. Имах възможност за разговори, можехме да се опрем на Ричард винаги, когато е необходимо. Имахме някаква идея в какво щеше да се превърне Рубен. Невербално реших, още преди първите снимки, че ще трябва да бъда малко по-голям. Ти имаше същата идея. Опитах се да кача малко килограми, без да имам конкретен тип тяло в главата си. Не съм търсим валидация от никого. Говорихме си за това, за татуировките, за костюмите. Както каза Ричард, той не искаше да влияе на изпълнението ми или да отнеме възможността за спонтанност, нещо органично, което се е случило в конкретния снимачен ден. Нямах фиксирания идея, но разговорите бяха там и бяха на разположение.
