1. За криворазбраната религиозна постановка
Наречете ме безбожник, но аз изтръгнах вярата, която отгледах с безкрайна любов в дълбините на самотната си душа. Убих я и съзрях оковите, непозволяващи на малтретирания ум да прегърне истината в сърцето на суровата действителност. Поех по пътя на болезнено реалистичния нелогизъм и се сближих с образа на собственото си неосъществяване. Името ми бе зачеркнато от дългия списък с изключително талантливи актьори, участващи в религиозния спектакъл. Какво се случва след спускането на завесите? Топла кръв залива сцената, издигната върху труповете на невинни. Осъдени души се сливат с мрака, разочаровани от лъжливите обещания, които за заложени в аморалната религиозна програма. Власт, превъзходство, безграничен контрол. В името на противоречивия божествен образ, личността се прощава със своята значимост, прекратява сключения договор с вроденото си достойнство, малтретира сексуално способността си за трезва преценка, променя сценария на мечтите си и става свидетел на собствената си смърт. Съвременната и безкрайно извратена форма на религиозна вглъбеност и неконтролируема изолация блокират софтуера на ума, изписват старателно нотите за тържествената мелодия на тероризма, легализират самоунищожението в рамките на трагичното несбъдване, насърчават оплождане на безличната вяра в потвърдено несъществуващ идеал. Бурният преход от чиста като детска сълза искрица вяра към буйния огън на безперспективния фанатизъм бавно, но сигурно транспортира отровата на криворазбраната религия до всяка клетка от анемичното тяло на човешката безопасност в рамките на безнадеждното настояще. Смърт за вечен въображаем ореол? Успешната реализация на, меко казано, налудничавата идея унищожава за броени секунди крехка вътрешна вселена и прекратява възможността за нормалното й развитие, нанася последен удар и ликува след потвърдено несправедливата кръвопролитна война. Бог и насилие сливат тела в несравнима наслада, превръщат се в едно неразделно цяло, проповядващо имагинерен морал под звуците на аморален съпровод. Религиозната принадлежност светкавично се трансформира в смъртен грях. Свещта на безопасността в модерното време догаря. Кой ще я подмени? Терористът, готов да се взриви на микроскопични парченца недопустима лудост? Или набожният безбожник, предизвикващ залеза на бъдещето? Не мисля! Пламъкът се превръща в болезнен вик на невинна душа. Когато ехото заглъхне, се ражда тишината на смъртоносно ранените векове, чиято кървава диря упорито ще напомня, че никога не е късно светът да промени посоката си на въртене и да заеме почетно място в категорията „Едно по-добро място за смислено съществуване”.
2. Трилър с характер
Шпионската продукция на режисьорът Антон Корбийн „НАЙ-ТЪРСЕНИЯТ ЧОВЕК” надмина по прецизност всички трилъри, реализирани през последните няколко години, разкри без капка страх истинското лице на самоотричащата се религия, рачлени на невидими частици проблема с необратимо невъзможната човешка безопасност, създаде достоверна карта на неизброимите противоречия в логиката на съвремието и преряза въжето на старата люлка на заблуждението. Историята на напрегнатия трилър ни изпраща в германския град Хамбург. По време на оспорваното надиграване между деня и нощта, на брега на действителността се появява тайнствен мъж. Външният му вид е само една от оправдателните причини за мнителния поглед и осезаемото недоверие у заобикалящите го жители на града. Името на странникът е Иса Карпов (Григорий Добригин) – наполовина руснак, наполовина чеченец. Присъствието му в Хамбург буди интереса на германски шпионски екип, начело с опитният агент Гюнтер Бакман (Филип Сиймур Хофман). Руското разузнаване потвърждава съмненията му. Миналото на напусналият родната земя Чечня – Карпов е свързано с терористична дейност. Дали зад неясния образ на бившият затворник не се крие екстремист, твърдо решен да сее разруха и да дефинира точното значение на понятието „страх”? Нелегално пребиваващият в страната намира подслон в дома на местно мюсюлманско семейство. Получил в наследство огромна сума пари от баща си, Карпов се нуждае от юридическа подкрепа. Младата адвокатка Анабел Рихтер (Рейчъл Макадамс) откликва на молбата му за неотложно съдействие. Може би не е запозната с тъмната страна на необикновения си клиент? 
Или просто вярва безрезервно в неговата невинност? Въпросителните в напрегнатата шпионска игра се умножават със скоростта на светлината. На сцената излиза арогантният британски банкер Томи Брюл (Уилям Дефо). Примката около врата на спотайващата се из неосветените улици на Хамбург престъпност се затяга. Иса Карпов е под денонощно наблюдение. Гюнтер Бакман крои следващ безпогрешен план, в чиито, изваяни до последния детайл, основи виреят търпението, блестящата логика и способността за светкавично пренареждане на неизброимите части в анормалния и блокиращ човешката сензитивност пъзел на отблъскващата действителност. Ролите са разпределени. Режисьорът на отворения за промени сценарий, Гюнтер Бакман, не разполага с достатъчно време, за да разгърне стратегическия си талант, но има право на финална, наситена с обрати и непредсказуеми прояви на редица персонажи, сцена. Анабел Рихтер е удостоена с честта да отвори път з аистината, стъпвайки върху пухкавите облаци на симпатиите на Карпов, насочени към чаровната й особа. Банкерът Томи Брюл е принуден да пренебрегне несъразмерното си его и да прояви съчувствие към неволите на „най-търсеният човек”, отпускайки без излишни усложнения наследената сума пари. Камера работи! Екшън! Момент! Действието не се развива в съгласие с изготвения сценарий! Кой, всъщност, е истинският престъпник, примордиално свързан с терористичното ядро на изгубената реалност? Предстои развръзка, която едва ли някой от вас, заклетите киномани, би очаквал след илюзорното наслагване на противоречиви версии и изобразяването на привидно непроходими логически пътища.
3. Финални и изпълнени с почит словоизлияния
Продукцията на режисьорът Антон Корбийн „НАЙ-ТЪРСЕНИЯТ ЧОВЕК”, вдъхновена от едноименния бестселър на Джон льо Каре, притежава качествата, необходими за безспорна победа в категория „Класически трилър-пример” на модерното измерение в света на седмото изкуство.Ненадмината изтънченост струи от всяка реплика, от всеки кадър и продължително обмисляно режисьорско решение. Изключителен професионализъм прозира в безгрешните актьорски прояви, в редовете на интелигентно поднесения сценарий, в иновативния мисловен ъгъл и в неподражаемото наслояване на прекъснати или водещи до храма на зрителското неведение сюжетни мостове. Възхитен съм от ударната доза изящност, от публичното екзекутиране на талантливите актьори в религиозния спектакъл, играещ се на световна сцена, от погледа зад кулисите на театъра на вярата. Трилърът „НАЙ-ТЪРСЕНИЯТ ЧОВЕК” разкрива характера на перфекционизма и се превръща в една от най-качествените режисьорски разработки, захранващи се от енергията на константното напрежение. Стилът на ръководителя Антон Корбийн се отличава с взривоопасен ентусиазъм и рядко срещан вид вманиаченост по отношение на изглаждането на едва забележимите гънки по повърхността на всеки филмов детайл.
Безгрешно премерена степен на динамичност. Ще стана на крака за великолепния актьор, който си отиде от този свят, завещавайки на последователите си съвършена формула за прецизност, а на безбройните си фенове – уникална колекция от завладяващи сетивата кинохитове. Филип Сиймур Хофман в целия си блясък. Последният и изцяло завършен проект на виртуоза издига на пиедестал безспорния му талант и напомня за пореден път, че в необятния свят на седмото изкуство съжителстват актьори и Актьори.
Отчитам силно и влиятелно присъствие на чаровната Рейчъл Макадамс. Непоклатим Уилям Дефо. Диамантеният трилър „НАЙ-ТЪРСЕНИЯТ ЧОВЕК” получава максимална оценка 10/10, нареждайки се сред първите отличници за есенно-зимния сезон. Причините за постигнатия успех не се изчерпват само в последните няколко реда. Проблемът, захранващ ядрото на продукцията, изисква невъобразима деликатност поради твърде актуалния си кървав образ. Страстната любов между религиозната принадлежност и нормираната човешка логика е представена в момента на разпад, на бавно разлагане, чиито последствия имат своите, избледнели в границите на миналото, назряващи и ярки в прегръдките на настоящето и сеещи разруха в неподозирани мащаби в очите на бъдещето, оттенъци. Не! Днес не съществува религия, способна да претопи онази част от теб, която те отдалечава от дефиницията за човек. С всяка минута нараства туморът, блокиращ реалната представа за плиткостта на целите, написани с дребни и неразбираеми символи в дъното на религиозния договор. Програма за спасение на душата или стратегия за безмълвно и неосъзнато заличаване, криеща се под ангелска маска? Помислете отново, докато страданието реализира поредната си „благотворителна” кампания сред невинните.
Очаквайте:
