От огромно значение за подхода на Грейси са Чудатите хора, звезди в цирка с различни физически увреждания, които са превърнати от Барнъм в истински легенди. Макар че подобно излагане е неприемливо за днешното общество, Грейси представя друга страна от живота на тези странни звезди – възможността да избягат от незначителния си живот, възможността да им се възхищават и да се почувстват горди от това, което са, и най-вече възможността да ни накарат да се замислим какво влагаме в понятието „нормален“. Чудатите са невидими за обществото хора, държани зад затворени врати“, обяснява Грейси. „Това, което им дава Барнъм, е възможността тези невидими хора да блеснат в неочаквана светлина и възможността да се почувстват обичани за първи път. Той представя чудни истории, в които те не са увредени, а специални. Мисля, че зрителите ще харесат Чудатите, защото в края на крайщата всички сме такива“.
След като Кондън допълва сценария, още по-очевидна става липсата на един изключително важен компонент: истински песни. За Грейси всичко се определя от песните. „Причината да обичам толкова мюзикълите е, че дори и да не може да се изразите правилно, можете да запеете. Когато си ударил дъното и си изгубил абсолютно всичко, може да запееш. А дори и когато си невероятно щастлив, пак изразяваш щастието си с песен. Знаехме, че имаме нужда от песни, които да се разпрострят от най-високите до най-ниските емоционални точки в този специален свят“, казва Грейси.
Режисьорът държи песните да не са съобразени с периода на развитие на действието. След прослушване на десетки композитори, екипът се влюбва в предложенията на двама дебютанти: Бендж Пасек и Джъстин Пол. Това се случва години преди техния увенчан с „Оскар“ успех с La La Land. Това, с което ги спечелват Пасек и Пол, е компилацията от емоционални и енергични поп мелодии, които може да чуете по радиото през 2017. „Бендж и Джъстин комбинираха по несравним начин рок и поп със съвременния звук на Бродуей“, казва Марк.
Грейси е благодарен на всички, които се посвещават изцяло на проекта – от композиторите до музикантите и целия творчески екип, в който всеки изпипва всичко до последния детайл, за да сбъдне мечтата си, която има за основа мечтата на Барнъм. „Идеята да се прави оригинален мюзикъл си е чиста лудост“, смее се режисьорът. „Но това, което винаги ще помня и за което всичко това ми е толкова скъпо, са всички тези хора, които се съгласиха да сбъднат тази невъзможна мечта, които вярваха в нея и я превърнаха в действителност“.
ПРИСТИГА ШОУМЕНЪТ: ХЮ ДЖАКМАН ЗА ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО СИ ВЪВ Ф.Т. БАРНЪМ
„Днес бихме описали Ф.Т. Барнъм като разрушител на статуквото. Той смята, че животът трябва да е забавен, изпълнен с мечти и упорита работа“, казва Хю Джакман за човека, претворен от него в Най-великият шоумен. „Америка от 1850 г. е коренно различна от тази, която познаваме днес. Хората са били ограничавани, заради семейството, в което са родени, или заради принадлежността си към дадена класа. По това време идеята за чисто развлечение се е смятала за почти граничеща със злото. Но това само още повече амбицира Барнъм. Той е готов да превърне своите мечти в действителност. И точно това прави“.
Роден в Бетел, Кънектикът през 1810 г., още от малък Барнъм има нюх към рекламата и промотирането и продава лотарийни билети до навършването на 12 години. След като пробва какво ли не, той се заема с нещо, което нарича „шоубизнес“, в което въображението му не познава ограничения. Скоро той ще се превърне в истински гений в едно начинание, което ще стане емблематично за Америка: да създава удоволствие, като се погрижи публиката да получи това, което най-обича – спектакъл извън всякакви ограничения на фантазията.
Премествайки се в Ню Йорк, Барнъм става една от местните знаменитости. Тук той открива това, което ще се превърне в истинска мания: Американски музей на Барнъм на Бродуей, пълен с триизмерни миниатюри, природонаучни предмети, странни артефакти, екзотични животни, огромен аквариум, театрални представления и множество живи „атракции“, излезли като че от приказките – сред тях са сиамски близнаци, гигант, брадати жени и какво ли още не. Барнъм предизвиква публична истерия с нечуваната от никого преди това шведска оперна дива Джени Линд – мания, сравнима с тази около рок звездите век по-късно. След като музеят на Барнъм е опожарен, той измисля нова свежа концепция: палатково шоу, известно като „Най-великото шоу на Земята“ – идея, която ще го надживее и ще превърне Америка в световен център на забавленията.
