Гъста мъгла задушаваше улиците и скриваше бездомниците, които спяха на всяка крачка. Лампите примигваха в такт. „Сякаш отново е дошла шибаната Коледа!” – процеди през зъби Джон Драйвън. Той мразеше празниците, като намираше оправдание за чувствата си в липсата на пари. Но това бе далеч от истината. Самотата го прояждаше като ненаситен червей. След загубата на жена си в неравностойна битка с рака и на единствения си син във военни действия на територията на Ирак, Джон Драйвън не искаше и да чуе за празник. Намираше утеха в алкохола. Понякога се взираше с часове в пълната чаша. Може би не беше сам в отражението, защото по подпухналото му лице се появяваше едва доловима усмивка. И тази вечер Джон се бе запътил към близкия бар. Когато наближи бездомниците, намиращи се на пряка от края на всекидневния му маршрут, той извади пет долара и ги подаде на един от тях. „Вземи приятел! Ти поне не си сам!” – каза Драйвън и продължи напред. След броени секунди се чуха забързани стъпки. Джон се обърна. От мъглата изплува Игор – редовен клиент на бара и дългогодишен приятел „по чашка” на Драйвън. „Ей, почакай!” – извика руснакът. Джон се спря. „Каква мъгла само, а? Ха-ха! Поне скрива многобройните недостатъци на града”. Драйвън недоумяваше как е възможно човек да говори толкова много глупости без дори да си поеме въздух. Игор продължаваше: „Днес е сряда. Ще залагаш ли?”. Джон се сепна. „Сряда ли? По дяволите!”. Всички в бара знаеха, че Драйвън е комарджия – от тези, които нямат последна спирка. Дължеше пари на десетки корумпирани бизнесмени, дилъри, сутеньори и какви ли още не отрепки. Въпрос на време е те да го открият и да отнемат живота му. Но Джон не се притесняваше за себе си.
Просто приемаше отварянето на очите си сутрин като неизкоренимо проклятие. „Трябва да взема малък заем!” – помисли си Драйвън. „Игор, ще ми дадеш ли назаем, за да участвам?”. Руснакът се намръщи. „Вече ми дължиш петнадесет бона!”. Джон не осъзнаваше положението си. „Знам! Ще ти ги върна. Просто ми дай петдесет хиляди, моля те!”. Игор склони. Приятелите по чашка се запътиха към бара. Посрещна ги димна завеса. Петната от вино по пода влизаха в ролята на червен килим, водещ направо до мястото за поръчки. Псувни, удари по кривите маси и телефонни разговори за още пари бяха основните съставки на „приятната” атмосфера. Джон поръча обичайното и се приготви за покер. Часовете минаваха. Тази вечер картите не го подкрепяха. След редица разкрити блъфове, Драйвън остана с двадесет и осем хиляди долара. „Ако искаш да спечелиш, трябва да рискуваш всичко!” – прошепна вътрешния му глас. Ръцете на Джон трепереха. Покерът му доставяше видимо удоволствие и му навяваше спомени за доходоносни години в Лас Вегас и Коста Рика. „Залагам всичко!”. Игор настръхна. „All-in?” – попита противникът му. Драйвън потвърди. Картите са раздадени. Предстои отваряне на други. Първа. Втора. Трета. Джон се вцепени. Не можеше да повярва. Каква е вероятността да държиш „рънър рънър флъш” в ръцете си?
Страстта към хазарта и възможността да се наречеш победител поне веднъж в живота са коментирани и от режисьорът Брад Фърман чрез новия му филм „НАДЦАКВАНЕТО”. Историята ни запознава с Ричи Фърст (Джъстин Тимбърлейк). Той е възпитаник на университета в Принстън. Обучението струва скъпо и Ричи не може да си го позволи, освен ако не бъде част от света на хазартната дейност. Студентът изкарва прехраната си като афилиейт към известен интернет сайт за покер, получавайки процент за всеки играч, който добави в дългия списък. След като е обвинен от деканът на университета „Принстън” в хазартни измами, Ричи Фърст получава предупреждение за изключване от програмата. Ами сега? Студентът е в задънена улица. Ако сложи край на заниманията си, той няма да има възможността да покрие таксата по обучението си. Ако продължи – университетът ще се превърне в красив спомен. Трети вариант? Всъщност, има, но е доста рискован. All-in? Ричи Фърст разрешава достъп до всичките му спестени пари в банковата сметка. Сега интернет го притежава и няма връщане назад. Време е за игра на покер. Бесънна нощ, изморени очи, празни бутилки от алкохол, хиляди играчи онлайн и ударна доза стрес. Парите ги няма, а заедно с тях се изпаряват надеждите за добро образование и забогатяване по „честен” път. Ричи Фърст забелязва нещо странно. Във всяка една ситуация играчът срещу него реагира по правилния начин. Измама? 
Предположението на студента се потвърждава – налице е забележимо отклонение от нормата. Единственият и последен шанс на Ричи е да се срещне лице в лице със собственика на сайта Айвън Блок (Бен Афлек) и да си възвърне загубената сума. Не е толкова лесно, колкото изглежда. Богатият измамник е разположил империята си върху територията на Коста Рика, която е извън правомощията на Америка. Тук безопасността на Блок е гарантирана от невъзможността на родната му страна, а и не само. Лицата на закона в Коста Рика получават тлъсти суми, за да държат устата си затворена относно наличието на незаконна хазартна дейност. Ричи Фърст е твърдо решен да търси справедливост и честност в игра, чийто основен принцип е „равен шанс за всички”. След като пристига в Коста рика, той тръгва по следите на богатия собственик. Срещата му с г-ца Шафран (Джема Артъртън) – партньор на Айвън Блок, на международно събрание осигурява достъп до утрешното парти. Точно там Ричи успява да привлече внимание. Богаташът от Коста Рика е впечатлен от уменията на студента. Съвсем неочаквано, Айвън Блок му отправя предложение за работа с гарантирана седемцифрена сума за дванадесет месеца и осемцифрена сума до края на първите три години. Има и още. Следвайки принципа „Дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо!”, собственикът на сайта настанява Ричи в луксозно жилище, дава му пълна свобода на действие. Студентът се превръща в протеже на богаташа Айвън Блок. Вършейки мръсната работа, той разбира същността и целите на незаконния му бизнес. Мачкан, пребиван и унижаван, Ричи Фърст достига до истината, а тя застрашава живота му. Ще успее ли да изиграе картите си както трябва? Кой ще бъде надцакан? Вероятността да дършиш „рънър рънър флъш” в ръцете си е едва 4%. Шансът е минимален, но реален. Поправете ме, ако греша, г-н Фърст! Вие също се чувствайте свободна да изразите мнението си, г-це Шафран!
„Още един комарджийски филм!” – ще възкликнете вие. Е, с голямо удоволствие ви съобщавам, че, поне спорд мен, не сте прави. Продукцията на Брад Фърман „НАДЦАКВАНЕТО” се появява като отговор на един сериозен, съвременен проблем. 
Обикновено в подобен род филми отчитам наличието на един възможен финал – добър или лош, подчинен на договореност между екипа от талантливи сценаристи. В конкретният случай няма съвпадение. В продукцията на Фърман финалът се разклонява в две посоки и представя както „добрия”, така и „лошия” си вариант. Но това не ме изненада толкова, колкото представянето на актьорския екип. Певецът от вече несъществуващата момчешка банда “N’SYNC” Джъстин Тимбърлейк надмина очакванията ми. Въпреки, че преди време не бих се съгласил думите „Тимбърлейк” и „актьор” да се споменават или пишат една до друга, сегашното му представяне промени твърдата ми позиция. Изключително хладнокръвие, пълно вписване в продукцията, забележимо сливане с поверената му роля. Впечатлен съм също и от човека, който ще се появи скоро, облечен в костюма на Батман. Да, говоря за Бен Афлек. Прочут и с таланта си като режисьор, той демонстрира натрупан опит на големия екран. Безценен опит, който му осигурява място в сърцата на феновете на седмото изкуство. Въпреки, че често е „дявол на доброто” и пазител на справедливостта, тук Бен Афлек влиза в ролята на отрицателен герой. Адмирации за представянето му. На последно място, но не и по значение, в списъка ми попада чаровната актриса Джема Артъртън. Ролята й на изкусителен партньор в бизнеса с хазарт е точно по мярка. Споменатото дотук за продукцията й носи оценка 8,6/10. „НАДЦАКВАНЕТО” достига висок резултат и с помощта на коментирания съвременен проблем. Всичко е хазарт. Дори и онова, което си мислите, че не е. Пристрастеността ви държи в плен и пробожда белите дробове на вашия живот. Продукцията на Фърман се съсредоточава върху заразата, плъзнала по интернет. Стотици хиляди сайтове печелят милиарди за няколко часа, източвайки банковата ви сметка. Всевъзможни залагания увеличават размерите на епидемията. Антиотрова? За съжаление, няма! Измамите стават все по-дръзки, игрите все по-привлекателни, пазителите на закона все по-доволни от „отслабващото” си зрение. 
Развалени семейства, разпродадени къщи, отнети човешки животи, заради…Хайде, кажете го! ПАРИ! Струва ли си? По време на земното си съществуване, човек се изправя пред редица изкушения. Бъркайки в най-големия буркан с мед, в случая хазарта, той се чуди защо е нападнат от освирепели пчели, в чиято роля влизат последствията. „Отдайте се на изкушението!” би следвало да е грешен съвет. Модернизацията и развитието на измамите не е нов проблем, който буди притеснение. По-тревожното е, че оскъдно количество индивиди интерпретират това като измама. Е, кой е виновният в случая? Законите на държавата или тези, чрез които се движи собствената ви вселена? Надцакването продължава!
Предишна рецензия:
„ЗАКЛИНАНИЕТО” – демонични сили или плод на богато въображение?
Очаквайте:
