ОТ ТОМАС АХЧИЯН
Желанията ни много често управляват живота ни. Подаваме им се несъзнателно, но понякога грешим именно заради силната и неуправляема жажда да направим това, към което ни води желанието. Самото то много често е породено именно от скритите в сърцето ни тайни кътчета и блянове, до които искаме да достигнем. Възможно ли е желанието ни да е толкова силно, че да преодолее тежките моменти към изпълнението на целта? Трябва ли да вярваме на сърцето си? Именно на тези въпроси ще отговори филмът „Надиграването”.
Лентата разказва за модерната част от историята на популярният сред младежите танц B-boying. „Битката на годината” е името на най-известният и престижен турнир в който отбори от цял свят мерят сили за да станат най-добрите в света по B-boying. След 15 години в дъното на класациите, хип-хоп могула Данте, заедно с приятелят му и незаменим треньор Блейк решават, че трябва да изпратят Америка на чело на света. Сформират нов отбор, който се прицелва в първото място. Въпрек всички проблеми, които излизат на пътя им те не се отказват за да могат гордо да вдигнат купата. Всичко казано до този момент се усложнява още повече от факта, че отборът им има само 3 месеца за тренировки.
Преди всичко смятам този тип филми за изключително клиширани и до известна степен безинтересни. Въпреки всичко нямам никаква идея защо се съгласих да отделя време за прожекцията на „Надиграването”. Оказа се, че въпреки всички, абсолютно всички клишета, които са въплатени и в тази лента, филмът е много приятен за гледане. Определено не съжалявам за времето изкарано в салона. Лентата няма да Ви натовари и ангажира емоционално, но наистина интригува в моментите на танцови битки. В крайна сметка не усетих как излетяха двата часа.
Още в първите няколко минути „Надиграването” ми направи изключително лошо впечатление и може би част от удоволствието на филма се загуби, щом разбрах, че отново става въпрос за честта на Америка и това колко велики са и ще бъдат. Сякаш всичко в този свят лежи в краката им и трябва да бъде така. За мен е голям минус, който излиза наяве още в самото начало на филма. След това действието се развива както очаква всеки, който е видял само синопсиса на екранизацията на документалния филм носещ същото заглавие. Темповете на развитие са много добри и умело се редуват моменти изпълнени с наистина яки танци и такива, които разкриват до известна степен героите.
Филмът залага на идеята за мечтата и как тя може да стане реалност независимо каква е тя. Разбира се всичко това се разминава с реалността, но е хубаво, че има послание, а не е просто куха лента, изградена единствено върху идеята да спечели пари, независимо, че ще разочарова много зрители. Цялата тази концеция се налага и от държанието на участниците в отбора. Липсата на всякакви съображения и отношения между хората се преодоляват чрез дисциплина и наложено сприятеляване. Всичко това води до излизане на всеки един от героите от собственият му нарцистиен свят. Това е послание, което наистина действа, защото цялото развитие на личностите е разгърнато на екрана.
„Надиграването” впечатлява и с добри танци. Честно да си призная, изобщо не съм почитател на този вид ритми и рими, но след като изгледах лентата вече гледам на тях по много различен начин. Дори бих казал, че са ми интересни и си пускам клипчета в интернет.
В крайна сметка ако искате да си отдъхнете можете да отделите от времето си на лентата. Като казвам отпочиване, имам в предвид пълно такова, защото на екрана ще видите визуализирана една история до някъде от ежедневието. По този начин напрягането в какъвто и да е аспект се свежда до минимум, а танците и музиката ще Ви облекчат от ежедневните проблеми.
