16.02.2024г. е един много тъжен ден. Той ще остане в историята, като денят, в който Владимир Путин уби Алексей Навални. Докато се разхождал в затвора в Сибир, Навални внезапно паднал и умрял. Лекарите не могли да го спасят. Спешна помощ също. Сега ще разследват за да открият причината за смъртта му. Те! Онези, които вече опитаха да го убият. Повече от веднъж.
След като новината ме застигна по-рано днес, нещо в мен се прекърши. Сякаш искрицата надежда за доброто в хората, за промяната в Русия, за светлата и тъмната страна… угасна. Цял ден съм подтиснат. Цял ден мисля за това. Цял ден не мога да го извадя от главата си. Образите от „Навални“ и последните кадри от филма, със все още свободния Алексей, ми изплуваха в съзнанието непрекъснато.
Българинът Христо Грозев рискува живота си и заедно с Навални се впусна в едно яростно търсене на истината- кой се опита да заглуши опозиционера? Кой го отрови? Те създават документалния филм „Навални“, който може да бъде гледан в HBO MAX, а тази вечер, извънредно го излъчва bTV. През 2023г. той печели Оскар за най-добър документален филм. На сцената на церемонията се качва семейството на Алексей. Включително съпругата му. И в една от най-емоционалните речи от тази трибуна, произнасяни през над 90 годишната и история, Юлия закова името и делото на съпруга си в очите на света и увековечи това, което той ще направи през следващата една година от живота си. Да оцелее и да се превърне в символ на демокрацията, в искрата за онези, които искат родната им страна да бъде свободна. Във връхната точка на „Навални“ неговите създатели успяват да изобличат Путин. Той стои зад опита за покушение срещу Алексей. Успяват по начин, който изненадва дори тях самите!
Когато на финалът на филма, Алексей се връща в Русия и бива заловен, нещо в мен се прекърши. Живеейки в държава с изключително руско влияние и порядки, случващото се на екрана и това втрещяващо отнемане на свободата на този човек, ми напомни на купища събития около мен. В България. Човек, който не познавам и никога не съм познавал. Държава, която съм посещавал, но никога не съм харесвал. И един акт, който ще отеква в съзнанието ми завинаги. Силата на „Навални“ е несломима и неговото въздействие, ще промени всеки зрител.
Какво е Путин? И защо Навални и хора срещу него биват изтребвани като мухи, повече от десетилетие? Защо светът гледа? Защо сме безучастни? И само гласът и позицията ни, достатъчни ли са? Можем ли да направим повече? Що за свят е този, в който злото тържествува по този начин? Как може такъв тоталитаризъм да бъде търпян и в динамичната епоха, в която живеем, информационната ера, която ни залива, да не провокира искрата на спасението? Защо не ни се приисква да се преборим срещу него? Къде е границата? Кога търпението свършва и желанието за действие се появява? Или може би страхът е причината? Може би това, че Путин и подобните на него първо успяват да разединят народа си, след това да посеят страх и убеждението, че по-добре толкова зле, отколкото да рискувам да стане още по-зле?
Вървя към вкъщи и си мисля- защо светът позволява това? Защо не успяхме да опазим искрицата на надеждата, лъчът светлина, който бе Навални? И наистина ли това беше очакваната развръзка след завръщането му? Къде е надеждата тогава? В посланието и наследството на Алексей? В опитът му да се превърне в знаме, да подпали искра, да вдъхне кураж, да бъде светлият пример, да бъде доброто? Но ако Путин е склонен да се справи публично и бавно с толкова ярка, обществена личност, като Навални, какво може да го спре? Кой би му се опрял? С кого би имал проблем да се справи?
През мрачните години на управлението на Путин, Алексей не спря да бъде яростният глас на опозицията. Създаде фондация, с която да изсветлява корупцията по високите етажи на властта. Даваше гласност по начин, по който никой в Русия не смееше. Бидейки публична личност и използвайки всички канали на съвремието ни, Алексей успя да достигне до всяко кътче на земното кълбо и да превърне образа си в символ на надеждата. Неговата непримиримост и желание да види Русия свободна, заставането пред камерите с лицето и гласа си, смелостта във всяка негова дума превърнаха Навални в реална заплаха за Путин. Опитът за отравянето му от преди няколко години бе преломен момент и някъде там, в дългия процес на оздравяване, нещо в Навални се е пречупило. Нещо го е накарало да прозре простата истина, че животът му и този на семейството му е обречен. И че започнат ли да бягат, както го правят в момента, завинаги ще трябва да се крият. Ще трябва да опитват да живеят под радарите, далеч от дългата ръка на Кремъл. Може би там някъде се е зародила идеята, че семейството му има шанс. Че проблемът е той. И че всичко, което е направил , носи неговото лице и неговото име. И ако се върне в Русия, има шанс да спаси семейството си. Има шанс да бъде лицето, което Путин няма да посмее да убие. Има шанс да се превърне в легенда.
Събитията се развиват гороломно и през 2023г. след получаването на допълнителна присъда от нови 19г. затвор, в края на годината, екипът на Навални губи връзка с него. Открива го повече от 2 седмици по-късно в Сибир. Майката на Навални го вижда за последно на 12.02.2024г. в отлично здраве. Адвокатът му го вижда 2 дни преди днешния ден. Има наличен запис от затвора с дата вчера, 15.02.2024г., където Навални е в отлично здраве и добро настроение.
Живеем в кошмарен свят. На фона на цялата красота и изобилие на чудото, наречено живот, хората сме превърнали съществуването ни в борба за оцеляване. Борба за надмощие. Човекът е свободно същество. Правото му да бъде свободен, правото му на живот и правото му да изразява позиция са изконни. Всеки диктатор осмелил се да отнеме тези права, рано или късно бива свален от собствения си народ. Това се случи някога с Хитлер. Това се случи не отдавна с Кадафи. Това предстои и на Путин.
Алексей Навални даде живота си за нещо, в което вярваше и което все още ми се иска да вярвам, че е възможно. Искрата на промяната в руснаците да се запали. Желанието за нормалност да дойде и да надделее над страха. Защото, ако хората се изправят и повярват в себе си , рискувайки, Путин няма шанс. Никой няма шанс.
Дори в скромна България през 2020г. някак се подпали искрата на надеждата и желанието за промяна надделя. Хората излязоха от летаргията и тоталитаризма на Борисов приключи. Нещата са далеч от съвършени в момента, но Борисов е история и едноличната му власт приключи тогава, когато хората осъзнаха силата си и пожелаха промяна. Пътят ще бъде дълъг, но началото е поставено.
Русия е на кръстопът и поемането в правилната посока е пред нея. Алексей Навални осветли пътя и от тук насетне, изхода е в ръцете на хората. Дали Путин ще продължи да бъде това зло, което е, или убийството на Навални ще бъде началото на неговия край?
Ако сред четящите тези редове има хора, които незнаят защо Путин уби Алексей, отговорът е в „Навални“.
Иска ми се да вярвам, че тази саможертва няма да бъде напразна. Иска ми се да вярвам в светлото бъдеще. Иска ми се да вярвам, че непрекъснато пулсиращата червена лампа там дълбоко в съзнанието ми ще угасне. Иска ми се да вярвам, че Путин ще си отиде. Войната ще спре. Избиването на опозиционери ще спре. И тази държава ще се успокои. Хората и ще заживеят спокойно и въздуха в Европа ще се промени. Въздуха в България ще се промени. И ще успеем да излезем от руското влияние. И ще започнем да мислим, като модерни, европейски хора. И ще бъдем народ. И няма да сме разединени. Няма да се делим на футболни клубове, на политически партии, на чалгари и не…. Иска ми се да вярвам, че подобрението на живота у нас, започва с подобрението на живота там. И ако саможертвата на Навални запали искрата така, както смятам че е възможно, то всички ни очакват едни по-добри времена. И за следващите поколения ще има начин, да го помним. Да помним кога е живял, какво е направил и какво е постигнал.
Иска ми се да вярвам.
Иска ми се.
Вярвам.
