Повече от 25г.  когато видя името Шаямалн в конкретен филм, то е причина да искам да го изгледам. Колкото и разочарования да е дал М. Найт. той все пак стои зад „Шесто чувство“, „Следите“ и „На парчета„. Много пъти съм гледал филмите му, за да видя как ще се провали този път, след брилянтното начало. Неговите филми, обикновено са това- брилянтно начало и интригуваща фабула. И брутален финал, в съвсем различна посока от онова, с което те е привикал в кино салона.

Ишана е негова дъщеря, a „Наблюдателите“ е режисьорския и дебют. Сравненията между двама им са неминуеми. И въпреки това, дъщерята успява да даде история и сценография, каквито баща и не е успявал да постигне от много, много години.

Дакота Фенинг отдавна не е име, което да привлича зрителите в кино салона. Тя бе детето чудо във времето на „Мъж под прицел“  и в даден момент- порасна. „Наблюдателите“ е може би първия филм на зрялата актриса, който я представя в прекрасна светлина, такава… каквато да и отива. Не мога да си спомня последния филм, в който съм я харесал на екран. Но това е първия от много, много дълги години, в който тя е прекрасна.

Ишана създава убийствена сценография още с началната сцена на „The Watchers“ . Тя напомня на идеята за „Жената от водата“ на баща и и потискащите гори на „Селото“.  Младата дама обаче бързо напипва своя собствен ритъм и пулсът на случващото се на екран е различен. Много. Ишана може да е далечно еко на идеи и кинематографични похвати на баща и, но до там свършва всичко. В „Наблюдателите“  тя създава собствен почерк, собствена история, собствени страхове и собствен успех. Да изненадващо филмът е истински успех за всички, забъркани в него , но първо за младата Шаямалан.

Мистерията около съществата- има ли ги, няма ли ги, е пълна. Потискащата и същевременно ужасяваща сценография на забулените гори и невъзможността да си тръгнеш, напомня на хит поредицата „Отвъд“ („From“). Но въпреки това- ти си увлечен. Нямаше момент, в който да не мисля за случилото се и да не се опитвам да открия логика в събитията. Нямаше момент , в който да не търся изход и да не искам те да се спасят. Ишана създава усещане за предопределеност и неизбежност, което бавно води до клаустрофобия и желание да излезеш навън. Където те очаква сигурна смърт.

Умелото боравене със светлосенките и мрака изкачват ужасът на младата Шаямалан до неочаквани висоти. Първичните страхове, заложени у всеки от нас още от детинство, са тук. Мрак. Гора. Тишина. Неочакван шум. Нещо се движи. Нещо ръмжи. Нещо. Страхът от непознатото и идеята, че най-много ни е страх от онова, което не можем да видим или не можем да обясним. М. Найт е успял да предаде на дъщеря си разбиранията за човешкия страх и как той работи. Малката се е научила на онези тънкости от кино изкуството, чрез които да третира именно това ключово усещане у зрителя- неговия страх.

Когато започва да разплита своята фабула и да разкрива пред зрителите същността на съществата, техните способности, какво и защо са… Ишана се омотава в онова, което баща и е правел през годините. Развръзката и не е толкова силна, колкото заявката в началото и дори финалния обрат е повече от очакван и лесен за предполагане. Въпреки това Ишана успява да избяга от глупостта на „Селото“ или „Жената от водата“. Това не е приказка за лека нощ и същества има. За разлика от баща си, тя НЕ ЛЪЖЕ зрителите в нито един момент и всичко, което им обещава в началото е развито и е такова, каквото е.

„Наблюдателите“ е изключително приятна изненада от режисьор-дебютант, въпреки силната връзка и очаквания, които идват от нейното име. Достигайки финалните надписи се замислих, колко тежко е това да бъдеш дете на успял родител. И как бремето на успеха на родителя тежи и върху двамата. Тя много трудно ще се откъсне от името на баща и ще спре да бъде наричана дъщерята на Шаямалан. От друга страна именно неговото име е причината, режисьорския и дебют да е толкова успешен и хората да пожелаят да го гледат. Неуспявайки обаче, нейния неуспех ще бъде неуспех и за него и той ще трябва да понесе бремето на проваленото дете. Децата на успешните родители някак имат двойно повече работа от останалите. Освен че трябва да успеят в живота и кариерата си, те трябва и да се разграничат от своя родител, за да завоюват собствена индивидуалност и да не бъдат наричани детето на еди кой си.

Ишана Шаямалан е прекрасен млад творец, който още се дебютния си филм дава огромна заявка за бляскаво бъдеще. И ако успее да се разграничи от баща си и това, което е той в кино индустрията, има реален шанс за собствена кариера, абсолютна индивидуалност и успех по начин, който сама е избрала. Именно защото дори в нейния „Наблюдателите“ пулсира желанието за различност. Желанието и да предаде на зрителите всичко, което е научила. Във филмът и прозира много любов и разбиране към страха и мрака. Тя е създала оригинален филм, по собствена идея със собствен почерк въпреки баща си. А оригиналните филми в наши дни са нещо, от което Холивуд страни. Просто защото са твърде рисковани и в тях няма гаранциите, които носи едно продължение или франчайз.

„Наблюдателите“ някак си върна в съзнанието ми споменът за чисто човешкия страх. За гората, мракът, неизвестното, шумовете, и онова там, което се движи. „Наблюдателите“  върна в съзнанието ми споменът за киното, което някога създаваше интелигентен ужас и умееше да ме вълнува.  „Наблюдателите“  върна в съзнанието ми споменът за първите филми на М. Найт Шаямалан и ми припомни защо толкова дълги години не спирах да му давам шанс и да отивам с трепет да изгледам следващия му. „Наблюдателите“  ми припомни защо някога обичах страшните филми толкова много.

Защото един такъв филм, може да бъде интелигентен.

Защото един такъв филм може да бъде красив.

Защото един такъв филм може да вълнува.

Защото един такъв филм може да провокира.

Защото един такъв може да подпали онази искра в мен.

Защото този е точно такъв филм.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 4 = 1