Премиера в България: 25.05.2012г.
Световна премиера: 25.05.2012г.
Жанр: Фентъзи, Екшън, Комедия
Продължителност: 106 минути
Формат: 2D
Сценарист: Дейвид Коп, Итън Коен, Джеф Нейтънсън
Режисьор: Бари Зоненфелд
В ролите: Уил Смит, Томи Лий Джоунс, Джош Бролин, Ема Томсън
Разпространител: Александра филмс / Sony Pictures
В Мъже в черно 3 агентите Джей (Уил Смит) и Кей (Томи Лий Джоунс) се завръщат… във времето. През последните 15 години работа в тайната агенция за борба с извънземни Джей е видял доста необясними неща, но вероятно нищо не остава по-загадъчно от вечно намусения му и затворен партньор. Но когато животът на Кей и съдбата на планетата са поставени на карта, Джей ще трябва да се върне в миналото, за да предотврати надвисналата в настоящето опасност. В това ново и вълнуващо приключение Джей ще открие, че има тайни, за които Кей никога не му е споменавал – тайни, които започват да излизат наяве след като Джей става комбина с младия агент Кей (Джош Бролин), като новосформираното дуо трябва да спаси бъдещето на агенцията им и това на цялото човечество.
[tabs title=““ active=0 event=“click“]
[tab title=“Трейлъри“]
[/tab]
[tab title=“Галерия“]
[/tab]
[tab title=“Новини“]
Новини за филма ТУК[/tab]
[tab title=“Още за филма“]
ЗА ФИЛМА
„В основата на поредицата Мъже в черно са отношенията между Джей и Кей,“ обяснява Уил Смит, който се завръща в една от най-известните си роли, тази на агент Джей. „А с този филм обръщаме внимание именно най-вече на силата и произхода на връзката между двамата. От години имаме идея за подобна история, дори още преди втория филм, но просто й трябваше време, за да придобие окончателна форма. Трябваше да издигнем историята на едно по-високо ниво, като за целта е нужно да покажеш много повече от героите и да направиш някои радикални разкрития в процеса на приключението.“
„Отношенията между двамата агенти винаги са били едновременно заредени с взаимно раздразнение, но и със силна привързаност,“ казва Томи Лий Джоунс, който отново влиза в костюма на агент Кей.
За последно мъжете в черно защитаваха родната ни планета от извънземна сган преди цели 10 години, но по думите на самия Уил Смит винаги се е знаело, че ще има и трети филм от поредицата. „Стигнахме момента, в който осъзнахме, че имаме нещо ново и увлекателно, което да предложим на публиката, за да я отведем до време и място, каквото досега не са виждали в предишните два филма,“ казва Смит.
Уил Смит е въодушевен от идеята отново да облече черен костюм и да си сложи черните очила, защото агент Джей е една от любимите му роли. „Нищо не може да се сравни с черния костюм,“ споделя актьорът. „Видът му е изключително силен и иконичен. Веднъж щом наденеш костюма и очилата, и вече си с умствената нагласа, че ти си един от мъжете в черно. Като сбъдната детска мечта е – да си посветен в тайни, които не са достъпни за другите хора, и да имаш най-готината работа на света. Седемгодишното момче в мен винаги излиза наяве щом облеча костюма на Кей.“
Томи Лий Джоунс също е страшно ентусиазиран да влезе отново в образа на киселия агент Кей. „Всеки ден, в който отиваш на работа в компанията на Уил Смит, е щастлив ден. А като добавим и Бари в картинката, денят става направо прекрасен. Те са чудесни хора и е радост да се работи с тях.“
Историята в Мъже в черно 3 ни връща назад във времето, за да покаже ключовите моменти в отношенията между двамата агенти и причините те да останат дистанцирани през целия период от 15 години партньорство. Логичното решение на техния негласен конфликт е изпращането на агент Джей обратно в миналото.
„Искахме филмът да е едновременно познат и различен,“ обяснява Бари Зоненфелд, който е режисьор и на трите серии. „Познати на публиката са героите и тяхната дейност. Искахме също да съберем Уил и Томи отново на екрана. Но също така искахме да добавим и нещо ново, а това се оказа именно пътуването във времето.“
„В началото на филма Джей и Кей все още са партньори, но не са научили почти нищо един за друг през цялото това време,“ казва продуцентът Уолтър Паркс. „Началото на историята започва с погребението на Зед, на което Кей изрича надгробно слово, разкриващо абсолютно никаква информация за личния му живот. И това при положение, че Зед е бил най-добрият му приятел през последните 45 години. Това кара Кей да се замисли какво точно знае за човека, с който трябва да работи всеки ден. Така че това е отправната точка за нашия филм, която съвпада с бягството на извънземния Борис Животното, който Кей арестува преди 40 години и който сега е решен да търси отмъщение.“
А отмъщението си го бива: Борис прескача обратно в 1969 и убива Кей. В резултат през 2012 вече никой не си спомня за Кей, а само Джей остава да се чуди какво всъщност се е случило с неговия партньор. За да спаси Кей, Джей преследва Борис в миналото, а в процеса на издирването на опасния престъпник получава и шанс да научи повече за партньора си. „Джей вижда в ситуацията възможност да научи някои тайни за Кей, като примерно защо е толкова сърдит и затворен през цялото време,“ обяснява Зоненфелд. „Оказва се обаче, че младият агент Кей е общителен, дружелюбен и проявяващ жив интерес към всичко.“
Младият агент Кей е изигран от Джош Бролин, който успява умело да предаде характерните черти от изпълнението на Томи Лий Джоунс, като в същото време изгради свой собствен и индивидуален герой.
„Отделните части от филма бяха заснети в хронологичен ред – първо застъпи Томи, след това Джош пое щафетата през втората и почти цялата трета част от филма, а накрая Томи се върна за последната седмица от снимките,“ казва Зоненфелд. „Това, което намирам за удивително е, че в съзнанието ми през цялото време режисирах само един актьор; имаше такава приемственост между изпълненията, че ми бе трудно да отлича къде свършва работа на Томи и започва тази на Джош. На дневен ред не стоеше въпрос дали Томи или Джош играе Кей в момента, защото лично за мен пред очите ми винаги имаше един Кей.“
„Гледал съм първия филм 45-50 пъти – не се шегувам,“ споделя Бролин. „Голям фен съм на химията между Томи и Уил. Гласът на Томи придобива специфична интонация във филмите за мъжете в черно, която е доста различна от говора му в нормалния живот. Слушах и слушах тази интонация, докато буквално започнах да я сънувам. Не знам дали се е получило наистина, но приятелите ми твърдят, че звуча точно като него. Дори когато излезем на вечеря често чувам коментара, че поръчвам като Томи.“
Въпреки че филмът отделя внимание на отношенията между отделните герои, той определено не е тежка драма. Това си е класически филм за мъжете в черно, който включва шантавите извънземни на Рик Бейкър, всякакви готини оръжия и машинарии, а всичко това е придружено с обилна доза смях. Всички тези съставки допринасят за създаването на филм, чийто тон трудно може да бъде пресъздаден от конкурентно заглавие. Според Зоненфелд от огромно значение за тона на филма и това той да бъде наистина смешен е всеки от актьорите да играе напълно сериозно. „Не искам актьорите да се напъват да бъдат смешни, искам изпълненията им да се усещат реалистични,“ обяснява Зоненфелд. „Не искам композиторът да твори с идеята, че пише музика за комедия. Не искам дори операторът или лабораторията, която обработва лентата, да си мислят, че снимаме комедия, защото в следващия момент цялата картина ще изглежда твърде ярко. Но ако мога да обградя една абсурдна ситуация с нещо реално, тогава мисля, че ще се получи брилянтна комедия.“
Екипът на продукцията включва носителя на 7 награди Оскар (включително една за работата по Мъже в черно) Рик Бейкър, който създава дизайна на извънземните; петкратния носител на Оскар Кен Ралстън и Джей Ред, които отговарят за визуалните ефекти; операторът Бил Поуп, който е известен с работата си по Матрицата и двете продължения на оригиналния Спайдърмен; сценографът Бо Уелч, който създава не само футуристичния свят на мъжете в черно, но и неговия пълен антипод със света през 1969 година; композитора Дани Елфман, чиято музика е отличителна черта на поредицата още от първата серия; а също и дизайнерката Мари Фогт, която за трети път облича господата Смит и Джоунс в техните култови костюми.
Според Паркс на Бейкър му хрумва идеята да се позабавляват малко с външния вид на извънземните. „Един ден той дойде и каза ‘Какво ще кажете, ако извънземните през 1969 носят духа на 60-те във външния си вид и отразяват нашия колективен спомен за тази епоха, който върви с една по-невинна представа за инопланетяните?’ Идеята бе толкова чаровна, че веднага ни грабна.“
Нуждите на филма изискват близка и постоянна координация между Бейкър и Ралстън – всеки сам по-себе си легенда в полето на своята дейност, съответно грим и визуални ефекти, които се познават още от тийнейджърските си години. „Бях развълнуван, че ще работя с Кен,“ казва Бейкър. „Веднага си дадох сметка, че това е идеална възможност да се получи перфектния брак между нашите техники на работа.“ Познавайки се толкова добре, Бейкър и Ралстън могат да прецененяват сцена по сцена кое ще е най-доброто решение – грим, аниматроника или компютърно генерирани ефекти.
Човекът, който в крайна сметка отговаря за крайния резултат на екрана е режисьорът Бари Зоненфелд. „Няма как да се получи истински филм за мъжете в черно без Бари,“ коментира Джош Бролин. „Неговият стил на работа и творческа енергия правят поредицата това, което всички познаваме и обичаме. Не може и да искате по-подходящ човек, който да режисира тези филми. Той буквално изживява всяка сцена докато я заснема.“
„Бари има страхотно усещане за визуалното представяне на историята – вероятно, защото преди това е бил оператор,“ казва Рик Бейкър. „Но вероятно най-голямото му качество като режисьор е умението да изслушва идеите на останалите хора от екипа. Той наема хора, в които вярва и които знае, че са истински талантливи, така че искрено желае да чуе мнението им за това как виждат своята работа по проекта.“
Г-Н СМИТ И Г-Н ДЖОУНС СЕ СРЕЩАТ С Г-Н БРОЛИН
Почти веднага след като се озовава в 1969, Джей влиза в контакт с човека, който става негов партньор след няколко десетилетия – агент Кей. Продуцентите се обръщат към Джош Бролин, който има задачата да надгради вече заложеното от Томи Лий Джоунс и да ни представи младата версия на любимия на милиони фенове герой.
„Често продуцентите коментират как без правилния актьор в дадена роля филмът никога не би се получил. Вероятно няма по-верен случай, който да обрисува нагледно това мнение, от избора на Джош за ролята на младия Кей,“ споделя продуцентът Уолтър Паркс. „Ако вземете снимка на младия Томи Лий Джоунс и я сравните с визията на Джош от филма Милк, чието действие се развива през 70-те години, ще бъдете поразени от удивителната им прилика. Но тук, разбира се, външният вид не е най-важното. Джош трябваше да ни предаде духа в изпълнението на Томи, но не просто да го имитира, а да ни предложи собствената си версия. Мисля, че представянето му ще бъде една от най-приятните изненади за зрителите.“
„Уил и Томи са култов дует,“ казва Бролин. „Формулата нямаше да сработи, ако добавите още един член на екипа. Но когато ми обясниха, че аз всъщност ще играя младия Кей и ще си партнирам с Уил в миналото, тогава веднага се съгласих. Съгласих се без да се замислям особено, защото това определено е роля, която искам да изиграя.“
„Още не мога да повярвам, че участвам в този филм,“ продължава Бролин. „След като гледаш велик филм като Мъже в черно се замисляш как би искал ти да си на мястото на главните герои и да имаш подобна химия с екранния си партньор. И когато в крайна сметка дойде предложение за такъв проект, това е като да спечелиш от тотото. Щом облякох костюма се почувствах като Супермен – беше сюреалистично.“
„Човек обикновено развива някакъв синхрон с колега, с който си партнира продължително време,“ коментира Смит. „Джош така добре се бе запознал с маниерите на Томи, че в съвместната ни работа моментално се появи същият синхрон, който вече бях постигнал с партньора ми от предишните два филма. А да постигнеш еднакво успешна химия с двама различни актьори никак не е лесно.“
ЖИВОТИНСКИ ИНСТИНКТ
При избора на актьор, който да изиграе злодея Борис Животното, който е супер гадняр, продуцентите решават да заложат на нещо по-различно и се спират на Джемейн Клемънт, с когото Уолтър Паркс вече е работил по комедията Вечеря за глупаци. Според Паркс Клемънт има едновременно внушително физическо присъствие и тънък усет за нюансираното представяне на героя му. „Удивително е как Джемейн в ролята на Борис е страшен, ерудиран, зъл, забавен и дори чаровен – всичко това омешано в едно страхотно изпълнение,“ коментира Зоненфелд.
Как ли го постига актьорът? Според Зоненфелд има явни доказателства, че Клемънт не е от нашата планета. „Джемейн трябва да е извънземен, защото никой не би могъл да се подлага всяка сутрин на 4 часа гримиране и да бъде все така в прекрано настроение,“ шеговито отбелязва режисьорът.
Клемънт се спира на превзет английски акцент и уникален смях, който оставя своя отпечатък върху филма. „В сценария смехът му е описан като ужасен и гърлен звук, така че просто се опитах максимално вярно да пресъздам написаното,“ обяснява актьорът.
В даден момент от филма Борис от бъдещето се среща с Борис от 1969. „Сложничко е,“ признава Клемънт. „Достатъчно трудно е да запомниш репликите на един герой. А да играя срещу себе си означава не само да запомня две различни линии на диалог, но в една сцена с бързо темпо трябва да успея да произнеса дадена реплика преди да е прозвучал записа на собствения ми глас. И през цялото време реално трябва да отвръщам на себе си.“
Майкъл Щулбарг също прави паметна роля като нервния извънземен Грифин, който има слабост към неудачниците в човешката история. Той вижда всяка ситуация от всеки възможен ъгъл, защото живее във вселена на множество вероятности и постоянно трябва да отгатва кой точно вариант ще се случи в следващите минути. „Подобно на Белия заек от историята за Алиса той постоянно изчезва, а Джей и Кей трябва да го търсят,“ обяснява Щулбарг. „Чрез собствените му привидно несвързани обяснения те трябва да отгатнат кое ще е следващото място, на което могат да го открият. Той винаги е крачка пред нашите герои, което бе доста забавно за изпълнение.“
Грифин говори бързо – може би даже твърде бързо, за да могат Джей и Кей да разберат всичко. „Бари подчерта изрично какво иска от героя,“ споделя Щулбарг. „Грифин проявява любопитство и безпокойство към ситуацията, в която се намира. Той говори прекалено бързо, защото едновременно преживява различните варианти на реалността и постоянно се мъчи да предвиди какво ще се случи, за да го предотврати.“
Ема Томпсън влиза в ролята на Оу – новия шеф на мъжете в черно, който идва да замести починалия Зед. „Може би единствената черта, която Оу е наследила от Зед, е неговата раздразнителност,“ шегува се актрисата.
За Томпсън е изключително важно да намери верния тон за изпълнението си. „То трябва да е напълно сериозно, но в същото време смешно или емоционално, превключвайки от една насока в друга за секунди,“ отбелязва Томпсън. „За щастие аз имам опит именно предимно в комедията, така че се забавлявах искрено, макар и ролята да бе доста изискваща чисто технически.“
Бившата вокалистка на Pussycat Dolls Никол Шерцингер също има специална поява във филма като взима дейно участие в откриващата му сцена.
ЗА ПРОДУКЦИЯТА
Четирикратно номинирания за Оскар сценограф Бо Уелч се завръща да работи по третия филм от поредицата. „Действието се развива в Ню Йорк – град, който винаги се е имал за център на познатата ни вселена,“ с насмешка отбелязва Уелч. „Ироничното е, че Ню Йорк се оказва център на далеч по-голяма вселена, през който преминават различни извънземни, мигрирайки между отделните галактики.“
Филмите от поредицата са винаги предизвикателство за сценографите, защото те трябва да разчупят границите на познатата ни реалност, но в същото време да задържат визията в рамките на физически достоверното. Този път Уелч има и допълнително предизвикателство, защото трябва да пресъздаде две коренно различни епохи – тази от 1969 и тази от 2012.
Тъй като централата на мъжете в черно остава на едно и също място през целия този период от време, то първо са заснети сцените от началото на филма, които са ситуирани в днешно време. След това, по време на прекъсване за празници, Уелч и екипът му трансформират цялата локация във вида, който се предполага, че централата трябва да има през 1969.
„Пристъпването ми в централата от 1969 беше магическо,“ споделя Смит. „Бо е успял да придаде есенцията, която визията асоциирана с вселената на Мъже в черно носи със себе си. Щастлив съм, че мога да работя по един и същи проект с толкова талантлив човек.“
За да е в синхрон с цялостния тон на филма, Уелч не се стреми целенасочено да предизвика смях у публиката с визията, която създава. „Аз не правя смешни неща. Просто така се случва, че те се оказват смешни за хората. Опитах се да си се представя в 1969 и да усетя какво е важно да предам, за да не пропуснем удоволствието от пътуването във времето и възможностите, които то ни дава. Винаги следвам заложеното в сценария, а в случая 1969 година дава огромно поле за вдъхновение, което да формира декорите, оръжията, колите.“
Един от най-големите декори, по които Уелч трябва да работи в тясно сътрудничество с отговорника по визуални ефекти Кен Ралстън е стартовата площадка на космическата совалка Аполо 11, която излита на 16 юли 1969. „Напоследък гледам много филми, в които експлозиите и ефектите изглеждат буквално като във видеоигра,“ споделя Зоненфелд. „За мен най-добрите ефекти са тези, които няма да ти избодат очите и няма да се откроят специално на фона на случващото се в историята. Кен е страхотен, именно защото ефектите му са базирани в реалността. Той ме наблюдава как режисирам дадена сцена и работи заедно с оператора Бил Поуп, а също и с Бо, за да може всички ние като екип да сме на едно мнение за материала, който трябва да заснемем.“
Уелч и отговорникът по реквизита Дъг Харлокър правят задълбочено проучване на прочутото студио „Фабриката“ на Анди Уорхол. „Бо откри, че Уорхол е облицовал мястото с алуминиево фолио, така че и ние направихме същото,“ казва Харлокър. Реквизитора създава и някои инсталации, които отразяват разцвета на поп арт-а през този период. „Имали са доста интересни бюфети, чиято идея е да са повече произведение на изкуството, отколкото източник на храна. Направихме скулптура на голям шопар върху канапе от ябълки, като така изглежда все едно животното кърви с плодове,“ допълва Харлокър.
Пресъздаването на Ню Йорк от 1969 изисква съвместната експертиза на Уелч и Ралстън. „Градът е коренно променен през последните 40 години,“ обяснява Уелч. „Внимателно подбрахме нашите локации и след това напаснахме външния им вид чрез допълнителни облицовки и знаци.“
Екипът има и задачата да пресъздаде легендарния стадион на Ню Йорк Метс в най-славните му дни. Дъг Харлокър от своя страна е отговорен за автентичността на мястото. „Всичко трябваше да отговаря на периода: знаменца, значки, чаши за бира. Трябваше или да произведем верни копия или да намерим оригинални чрез колекционери.“
ЗА ИЗВЪНЗЕМНИТЕ
Изключително оригиналните извънземни, създадени от Рик Бейкър (и спечелили Оскар) за Мъже в черно, са основна част от магията на поредицата, така че завръщането на прочутия художник за третата серия не е голяма изненада. За Бейкър работата по трите филма е крайно удовлетворяваща, защото проектът изисква много и различни видове дизайн. „В някои филми е необходим конвенционален грим – примерно да състариш някого. Други изискват фалшиви тела или глави. При трети трябва да произведем аниматронни герои и кукли. При Мъже в черно е необходимо да използваш накуп всички отделни методи, а ми се налага да проектирам визията и на компютърно генерираните изображения. В крайна сметка създадохме около 100 различни извънземни за филма, като около всяко от тях спокойно може да завъртите отделна история.“
Според Зоненфелд усетът на Бейкър работи отлично с търсения „сериозен“ тон на филма. „Не трябва целенасочено да създаваш странни и чудати извънземни,“ пояснява режисьорът. „Ако извънземните предизвикват смях, то искам това да е причинено от специфичната гледна точка на отделния зрител, от отношението му към филма като цяло и от това, което той намира за интересно.“
Сценографът Бо Уелч признава, че преди да финализира своите декори, първо хвърля поглед на създаденото от Бейкър, за да се убеди, че творенията им ще се комбинират по възможно най-добрия начин. „Той проектира страхотни извънземни, а аз проектирам среда, която да подчертае тяхната неповторимост,“ споделя Уелч. „Използваме строго контролирана палитра, така че текстурата, формата и цвета на извънземните могат да дишат свободно; могат да бъдат видяни и оценени в пълния им блясък и великолепие.“
За частта от филма, която се развива през 1969 година, на Бейкър му хрумва идеята да заложат на ретро дизайн, вдъхновен от визията на извънземни във фантастични филми от 60-те. „Още от оригиналния филм Мъже в черно нашата цел е да показваме създания, каквито публиката никога преди не е виждала,“ казва Бейкър. И този път той предлага уникално решение. „Нека нарочно да създадем подобрена версия на извънземни, каквито хората вече са виждали на екрана. Да си представим, че хората работили над филми с чудовища през 50-те и 60-те години наистина някога са срещнали извънземно и са базирали дизайна си на него. На всички им хареса идеята. Това ми достави истинско удоволствие от работата по Мъже в черно 3 – да представя моя версия на извънземните от класическите фантастични филми.“
Как тогава изглежда ретро извънземно? „Изпъкнали мозъци и вени, такива неща,“ обяснява Бейкър. „Имаме извънземно базирано на риба, определено от воден свят. Аз имам малка поява във филма като извънземно с оголен мозък. За сравнение, извънземните през 2012 са много по-елегантни и рафинирани.“
Бейкър е отговорен и за външния вид на основния извънземен: злодея Борис Животното, изигран от Джемейн Клемънт. Бейкър проектира изключително зверски костюм на моторист, който се допълва от очила, които изглеждат така все едно са вградени в очните му ябълки. „Получих шанс да превърна Джемейн в нещо твърде далечно от собствената му природа,“ обяснява Бейкър. „В действителност той е доста нежна натура, но в костюма е истински заплашителен, а според жените на снимачната площадка и доста секси.“
„При първата ни среща Рик Бейкър ме попита дали имам клаустрофобия,“ спомня си през смях Клемънт. „Зададе ми куп въпроси, които не знам дали трябваше да ме уплашат, но определено успяха малко да го сторят. Обясни ми също, че повечето хора се подлагат само веднъж в кариерата си на роля с толкова тежък грим.“ И с основание: при първия ден на снимки Клемънт прекарва 8 часа на гримьорския стол. Впоследствие процесът е сведен „само“ до 3-4 часа.
Разбира се не всичко опира само до дизайн на извънземни и чудовища. Гримьорът Крисчън Тинсли има задачата да направи така, че Джош Бролин да прилича повече на Томи Лий Джоунс: за целта е използвана отливка от носа на мистър Джоунс, която стои в архивите на студиото от близо 20 години.
Отделно Рик Бейкър трансформира Бил Хедър в Анди Уорхол. „Истински се наслаждавах на двата дни прекарани в компанията на Бил, защото двамата харесваме едни и същи филми. Доста се забавлявахме с разговорите си по време на гримирането,“ споделя Бейкър. „И, както се оказа, той е фен на работата ми, така че знаеше какво да очаква и се държа страхотно на гримьорския стол.“
В крайна сметка, когато Бейкър работи по един от филмите от поредицата, то той се чувства като дете, на което са му разрешили да си направи една голяма шега. „Ема Томпсън ми сподели, че едно от нещата, които й допадат в първите два филма, е факта, че извънземните не ти се навират в лицето през цялото време. Дадено извънземно може да премине на заден фон за няколко секунди, но пак е супер забавно да го създадеш. Намирам за доста хитро да поставиш същества, които хората ще забележат едва след четвърто или пето гледане. Така че отваряйте си очите, за да не пропуснете нещо.“
ТРАНСПОРТ И ОРЪЖИЯ
„Мъжете в черно винаги са имали готини коли,“ обяснява Зоненфелд. Съответно трябва да бъде открит модел, който да изпъква и през 1969. Изборът пада върху Форд Галакси. „Не само моделът е с иконична визия, но и с подобно име мястото му съвсем закономерно е именно в нашия филм,“ допълва режисьорът.
Уелч споделя, че колата впечатлява с размерите си и безспорната красота на дизайна. „Избрахме модела с 2 врати, който мисля, че изглежда много по-добре от този с 4. Има страхотна издължена задница – всичко в тази кола ми навява асоциации за пътуване във времето.“
През 1969 Джей и Кей използват и друг метод за придвижване – моноциклет: превозно средство с едно колело и жироскопична седалка в центъра му.
Моноциклетът е единствения начин да бъде настигнат Борис, който има собствено доста страховито превозно средство. „Необходим ни бе мотоциклет, който да се вписва в културата на мотористите от 69-а, но също така да отразява външния вид на Борис, т.е. хармонично да обединява органични и неорганични компоненти,” обяснява Уелч.
Дългият близо 3 метра мотор тежи около 360 килограма и развива 160 км/ч. „Това е наполовина живо същество, наполовина реактивен двигател,” казва Харлокър. „Смесица от всякакви видове технологии.”
На Борис принадлежи и най-смъртоносното оръжие във филма. „Вътре в дланта на Борис живее неговия личен палач, който получи прякора „невестулката”,” обяснява Клемънт. „Това е ужасно и свирепо същество, което изстрелва смъртоносно остри пера като на морско свинче, обикновено в челата на жертвите си.” Невестулката е плод на съвместната работа между Ралстън и Бейкър, а перата са произведени по дизайн на Бейкър от екипа на Харлокър.
КОСТЮМИ
Не може да има филм от поредицата без иконичните черни костюми, за които отново отговаря дизайнерката Мари Фогт.
Човек би си помислил, че един черен костюм не изисква кой знае каква работа, но всъщност всеки от актьорите се нуждае от голям брой костюми, защото всеки е създаден с точно определена задача. „Уил и Джош имат по около 25 костюма всеки,” обяснява дизайнерката. „Всеки е ушит с конкретна цел – с някои актьорите висят на въжета, други са за каскади, а трети са за т.нар. геройски пози.”
ВИЗУАЛНИ ЕФЕКТИ
Легендарният отговорник по визуални ефекти на Sony Pictures Imageworks Кен Ралстън, носител на 5 награди Оскар, работи по Мъже в черно 3 заедно с Джей Ред, който има опит от работата си по компютърната анимация Къща-чудовище.
Основната цел пред екипа по специални ефекти е постигането на пълен синхрон с отличителния стил на режисьора Бари Зоненфелд, който се стреми към по-графична и реалистична визия. И във фантастичен екшън като Мъже в черно 3 всичко трябва да изглежда достоверно, дори когато на екрана всъщност се случва нещо наистина невероятно.
Добър пример за това е скокът във времето. За да се върне в 1969 година, агент Джей трябва да скочи от 61-ия етаж на сградата Крайслер. „Двамата с Кен се качихме на върха на сградата, за да направим пробни снимки,” обяснява Ред. Докато гледат от върха двамата започват да се чудят колко време ще отнеме падането на Джей. Оказва се, че само няколко секунди. За да разтеглят падането до малко над 2 минути, Ред и Ралстън се налага да си поиграят със законите на физиката, а също и да прокарат идеята за скок във времето. „Огромно предизвикателство е да покажеш на публиката своята представа за пътуване във времето,” споделя Ред. „Динозаврите автоматично ги свързваме с праисторически времена, но как да покажем, че се намираме по време на Голямата депресия или Втората световна война? Поровихме се за запомнящи се образи и започнахме да мислим в коя част от падането трябва да покажем всеки конкретен образ. Реално излиза, че сградата ни трябва да е около 800 етажа, но никой няма да се замисли за това – работата ни като творци е да създадем илюзията, че случващото се на екрана може наистина да се случи и в действителност.”
Ралстън е сред първите хора, които се присъединяват към екипа на Зоненфелд и в крайна сметка работи в тясно сътрудничество с ръководителя на всеки отдел – от сценичен дизайн, през костюми, до механични ефекти – за да може да прецени как най-добре да бъдат подпомогнати чрез визуалните ефекти, за които той отговаря. Така например, сценографът Бо Уелч създава дизайна на управляваните от Джей и Кей моноциклети, с които те преследват Борис през 1969. Впоследствие щафетата поемат хората от компютърния отдел на Ралстън и Ред, за да създадат компютърно генерирани реплики на моноциклетите, които ще бъдат използвани в изцяло компютърно генерираните сцени. Те също пресъздават Ню Йорк от 60-те като фон на сложните сцени с преследване между героите.
Вероятно обаче най-тясна е съвместната работа с отдела по грим на Рик Бейкър. „С Рик се запознахме, когато и двамата бяхме на 17, и снимахме реклами. Познаваме се от цяла вечност, но никога не сме работили заедно по пълнометражен филм,” споделя Ралстън. „Бе изключително удоволствие най-накрая да бъдем заедно на една снимачна площадка.”
Екипът по визуални ефекти е отговорен за създаването на няколко дигитални декора като лунния затвор и легендарния стадион Шей във вида му от 1969.
Най-сложната сцена свързана с дигитални изображения е финалът на филма, в който Джей и младият Кей трябва да се разправят с Борис от бъдещето и Борис от миналото, като битката се разиграва на скелето, което удържа ракетите на совалката с полета на Аполо 11. Номерът в случая е да произведеш вярно копие на историческо събитие, което всеки е гледал безброй пъти, като в същото време да създадеш всичко необходимо на режисьора да разкаже своята история. „Да създадеш усещане за реалистичност е страхотно, но понякога самата действителност е скучна. Същността на филмите от поредицата за мъжете в черно е да създаде една фантастична реалност,” обяснява Ред. „Трябваше да имаме паметната визия от старта на Аполо 11, но и да променим някои детайли от художествени съображения – броя на етажите в кулата, количеството пушек, което се изпуска в даден момент, отдалечеността на плажа от ракетата.”
„Трябва да ви накараме да повярвате, че агентите и двамата Борис тичат по истинска ракетна площадка и водят битка на живот и смърт,” допълва Ралстън. „Навсякъде имаме пушек, пара, тръби, а самата совалка е показана от всевъзможни интересни ъгли. Осветлението трябва да има точно определено качество. Всичко е толкова стилизирано, че да изглежда като част от филмовата магия, но и да се усеща така все едно актьорите се намират на истинско място.”
По думите на Ред режисьорът Бари Зоненфелд, самият той прочут оператор преди да премине към режисурата, оставя своя индивидуален почерк, който прави филмите от поредицата Мъже в черно това, което всички обичаме. „Стилът на Бари – широкообективен и с много осветление – засилва комичния ефект, като в същото време запазва усещането за напрежение и ритъм.”
[/tab]
[tab title=“Рецензии“]
РЕЦЕНЗИЯ „МЪЖЕ В ЧЕРНО 3“ НА ТОНИ МИХАЙЛОВ[/tab][/tabs]
