6-ти Януари 2012г. мина. Премиерата за България на дългоочакваната американска версия на „Мъжете, които мразеха жените“ е факт. Доста чаках този филм. Доста написах за него. Доста научих за него. Научих за книгата, за автора, за рекламната кампания на филма… и направих може би най-голямата грешка. Изгледах оригинала! Шведския филм е факт от 2009г. Режисьор е Нийлс Оплев. Лисбет в оригинала се изпълнява от Нуми Рапас. Тук е Руни Мара. И нека сравненията да започнат!
РЕЦЕНЗИЯТА СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ! ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ОТГОВОРНОСТ!
Никога не съм чел книгата! Никога! След втората и екранизация съм се заклел да го направя! Бях поразен от шведския филм. Шведски актьори, шведски пари, шведски роман, шведски имена…. такова зрелище! НЯМА КАК да не останеш впечатлен и да помниш ужасно дълго този филм. Американците имат цензура. Те НЕ ПОЗВОЛЯВАТ някои неща, за да може по-широк кръг от зрители да гледат филмите им. При европейците не е така! Ние сме безкомпромисни! Ние не спестяваме! Ние показваме реалността такава- каквато е! Ако тялото е голо- то е голо, не показваме части от него, прикривайки други. Ако сцената е брутална- развихряме се в пълната ни сила. Това бе направил и Нийлс Оплев във своя, смело мога да кажа ШЕДЬОВЪР! Четири са нещата, които се запечатват в съзнанието ти след неговия филм: ЛИСБЕТ, сцената с изнасилването, сцената с отмъщението и финалът- разгадаването на мистерията. Лисбет Саландър на Нуми Рапас е истински боец. Груба! Мъжкарана! Сурова! С прическа, която във всеки кадър е различна от предходния! Пиърсингите са в пъти по приковаващи вниманието от ефирните обици на Лисбет на Руни Мара. Татуировката и е в пъти по-зрелищна от деликатния татус на Мара. И най-важното -Рапас е безкомпромисна. С жените, с мъжете, с битките, с ‘покровителя си’… дори със себе си! Руни Мара е плаха! Опитва се да бъде ‘кораво копеле’, но някак си това да бъде убедителна и убягва! Дори във сцената с отмъщението, с тези така намазани в черно очи, които ми напомнят на маскировката на Арнолд Шварценегер в „Командо“…. Тя просто е впечатляваща, правдива…. но някак си не и вярвам. Не и вярвам, че нейната героиня наистина е такава.
Сцената с изнасилването, по това което съм изчел за книгата е повратна точка в историята! Във филма на Оплев, нейната бруталност, граничи с отвръщението… Той не спестява нищо! Рапас не спестява нищо! Голотата, движението, писъците, стаята, леглото, белезниците…. ‘покровителя’….! Трудно е човек да задържи стомаха си и да не прикрие лицето си при тази сцена. Трудно е… за да не кажа невъзможно! От тази сцена започва превъзходството на Рапас спрямо Мара. Докато сцената на Руни Мара трае няколко минути… при Рапас нещата са разгърнати до болезнена продължителност. След случката- Рапас едва ходи. Не може да седне, не може да легне, не може да… живее! Тя страда! Боли я! И зрителя го боли с нея! Няма как… след като сме станали свидетели на това, което е преживяла! Руни Мара, по показаното ни във филмът на Финчър преживява далеч по „тривиално“ (ако едно изнасилване може да се нарече такова) изнасилване, такова, каквото сме гледали и друг път и такова, каквото например Моника Белучи преживя в десетки пъти по-унищожително в „Необратимо“! Руни Мара се клатеше, ходеше може би трудно, така и не стана ясно, трудно се свиваше, кървеше в банята…. и толкова. Може би причината бе във Финчър! Може би той бе претупал нещата и не бе оставил да страдаме достатъчно продължително с нея . Може би от заснетия материал Мара бе решила, че ТАКА би се чувствала. Може би! А може би не! Но фактите говорят- сцената и последствията при Нуми Рапас оставят далеч по-трайно впечатление от тези при Руни Мара!
Сцената с отмъщението, което осъществява Мара БЛЕДНЕЕ и буди недоверие. С тези намазни, черни очи някак си наистина ми напомняше по- скоро на дегизиран командос, от колкото на изстрадала хакерка, дошла да отмъщава. При условие че в нито един кадър преди или след тази сцена, тя НЕ СЕ гримира така, защо Финчър бе решил, че точно в тази сцена Лисбет трябва да има намазани с черно очи? За да е по- зловеща? По-впечатляваща? По- силна? Определено е постигнал обратен ефект! Да не мога да си изкривя душата и да не призная, че Финчър е постигнал ефект на зрелищност на сцената с отмъщението по свой собствен начин: ‘инструментът’, татуировката, РИТНИЦИТЕ по ‘ инструментът’ на отмъщението, голият покровител и озверялата Лисбет…. наистина запомнящ се момент! Но някак си мислейки за двата филма, въпреки че са минали месеци от както съм изгледал оригинала и часове, от както приключи американската версия сцената с отмъщението в оригиналния филм помня в детайли…. Това, което Рапас причини на нейния покровител е несравнимо с деянията на Мара. Нейната свирепост, мощ, език, замах… ‘ инструмент’ помня и до днес! Не съм сигурен, че ако някой причини на някого това, което Рапас причини на нейния мъчител, той ще оцелее. Не че не съм сигурен, по-скоро ЗНАМ, че няма! Чувството на възмездия и удоволствие от отмъстеното зло, което Рапас предизвиква у зрителя са несравними. Нейната болка бе в пъти по-голяма от тази на Мара и за това тя си отмъщава в пъти по безпощадно от Мара. Дори татуировката, която поставя на мъчителя и е поставена по далеч по-правдоподобен начин и е далеч по приковаваща вниманието от тази, която Руни лепва на своя! Изгледайте тази сцена. Сигурен съм, че ще страдате с мъжете и едновременно с това, ще тържествувате с жените!
Финалът на филма ме обърква. Не зная какъв е финалът на историята в книгата (надявам се скоро да разбера), но финалът във филма на Финчър и този на Оплев са коренно различни! Финчър прави може би голяма грешка, вкарвайки сцени от „Момичето, което си играеше с огъня“ във финала на „Мъжете, които мразеха жените“ и допълнително обърква зрителя и оставя МОТИВИТЕ за тези сцени абсолютно неясни! Самото разгадаване на мистерията около 40 годишното убийство на Хариет е представено по коренно различен начин в двата филма. И ако трябва да избера по-правдоподобния финал, то бих избрал този на Оплев. Защото Финчър, ни загатва финалът си още в началото на разследването на Микаел….
Решенията му бяха странни и по отношение финалната сцена! Защо? В каква посока мисли да поеме с „Момичето, което си играеше с огъня? Защо лиши своя филм от една от най-обсъжданите сцени в оригинала- тази с малкото момиче, тичащо с купичка с течност към заключен в кола мъж. Оплев ни показваше тази сцена през целия филм, оставяйки ни да гадаем кое е момичето и кой е мъжа, какво се е случило преди това и защо, какво се случва в последствие…. И дори ни показва продължението на сцената! Финчър ни лишава от тази сцена. Той ни лишава от каквито и да било подробности от миналото на Лисбет. Може би ги пази за продълженията? Но дали е правилно? Дали ще съумее да разгърне всичко в два филма?
Две неоспорими предимства на филмът на Финчър са музиката и сцената с началните надписи. Трент Разнър и компания, са унищожителни при изготвянето на оригиналната музика, съпътстваща филма. Така познатото на всички парче от първия трейлър е поставено като бекграунд на началните надписи, които се изливат на фона на едно черно, едни ръце, едни лица, едни тела, едни насекоми… една смесица от черно и качествена музика, каквато за да усетите, прост трябва да я видите и чуете!
В останалите параметри, двата филма се движат еднакво добре. Сценография, подбор на актьори, детайлно разбулване на мистерията, разкритията…. И все пак при всичките очаквания за по-качествен, по-мрачен, по- наситен, по- брутална Лисбет или с една дума ПО-ФИЛМА….. май кошницата остава на половина празна!
И все пак, дайте му шанс! Финчър е постигнал завидни успехи в много отношения! Ако не за друго, поне ще може да направите сравнения между двата филма, а ако не сте гледали оригинала, със сигурност ще се влюбите в „Мъжете, които мразеха жените“ на Финчър и в Лисбет Саландър на Руни Мара!
От 6-ти Януари вече в кината! Разпространява АЛЕКСАНДРА ФИЛМС!
Рецензията на Александър Пейчев Рецензията на Евгения Митова
Романът „Мъжете, които мразеха жените“ е издаден на българския пазар от издателство „COLIBRI„! Можете да поръчате книгата с 20% отстъпка от цената на корицата директно от сайта на издателството!
От 6-ти Януари вече в кината! Разпространява АЛЕКСАНДРА ФИЛМС!
