Не отдавна гледах за пръв път трейлъра на филма. Не останах особено доволен от това, което показваше той. Казах си „А, ето поредния опит на американците да ползват на готово една добра европейска идея“. И така скептично подходих към ексклузивната прожекция, която Александра Филмс организираха на 20-ти Декември. Нарочно не четох спойлери, не бях разглеждал кой знае колко снимки и откъси от филма, за да не си проваля удоволствието. Единственото нещо което ЗАБРАВИХ да погледна, бе продължителността му и малко преди прожекцията отбелязах тези ЦЕЛИ 2 часа и 40 минути… „Леле, няма да мога да издържа“. Да, но…… не да! Още от самото начало действието директно те сграбчва за гърлото и дори забравяш, че се намираш в зала пълна с хора. Историята постепенно започва да се задълбочава и бавно, но сигурно те въвлича в себе си, превръщайки те в част от филма, прави те истински свидетел на случващото се и едва ли не започваш да съпреживяваш събитията заедно с героите. Саундтрака на Трент Разнор за пореден път (след „Социалната мрежа“) превръща цялата колаборация в хомогенна смес от напрежение, постоянен страх, и….. тръпки по гърба! Режисьора Дейвид Финчър е съумял да извади максимума от всички актьори. Като най-зрелищно безспорно е превъплъщението на Руни Мара, която играе главната женска роля на Лисбет. В първия момент- не можах да я разпозная- външния и вид, държанието, лицеизраженията, походката… всичко в нея е различно. Последните заглавия които бях гледал с нея бяха “Социална мрежа”, където има много малка роля и римейка на “Кошмари на Елм Стрийт”, където се справи добре, но не съм очаквал, че може да има толкова потенциал в това момиче. Костюмите, грима, пиърсингите всичко е детайлно изработено за максимален ефект от приковаващия вниманието образ на кибер-хакерката Лисбет Саландър! През цялото време из главата ми се блъскаха мислите, че тоя човек (Дейвид Финчър) снимайки филма си е мислил само и единствено за това, как да го направи 100% реалиситичен и едва ли не, да накара всичко да изглежда като случка от ежедневието. Ама каква случка само… .
Доста отдавна не бях гледал така сходен с ежедневието филм.
Накрая след като изтекоха тези 2 часа и 40 минути, светлините проблеснаха и ми напомниха за залата и хората около мен. Върнах се на земята, в България и в моето ежедневие. Убийството бе разкрито, бях се запознал с два изключителни образа- този на Лисбет и този на Микаел, но преди всичко, си бях дал сметка, че ако един филм е така динамичен и зрелищен, няма значение дали е 1 час или 3.
„Мъжете, които мразеха жените“ е може би най-стилното и вцепеняващо заглавие, което ще гледаме през първите дни на новата година (филмът тръгва премиерно за територията на България от 06.01.2012г.). Изключително силният литературен първоизточник на който се е облегнал сценария е изключително успешно награден от мистерията и разследването, в което Финчър запраща своите Лисбет и Микаел….. а г-жица Саландър е образ за който тепърва ще се говори много……
ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА ГЛЕДАНЕ! ОСКАРИТЕ ПРЕДСТОЯТ! Филмът вече започна да жъне номинации в различни категории, включително за главна женска роля за Руни Мара!
„Мъжете, които мразеха жените“, както и останалите две книги от БЕСТСЕЛЪР- ТРИЛОГИЯТА на Стиг Ларшон, са вече издадени на българския пазар от издателство „COLIBRI„! За да научите повече за всяка от книгите или да ги поръчате директно онлайн с 20 % отстъпка от цената на корицата, моля кликнете върху съответната книга:
 |
 |
 |
