На 14. 05. 2012г. очаквайте от Издателство „Колибри“ книга, посветена на една (обичайно) болезнена тема – развода и неговите последствия.
„Момичето и пустинята. Азбука на развода от Аз до Той“(превод:София Бранц, цена12 лв., 192 стр.) е ценно „терапевтично“ четиво, защото залага на рефлексията и искреността. Авторката ни въвежда живо и непосредствено в личната си драма и не ни спестява и най-фините си емоции и преживявания, свързани с раздялата. Целта й е да внуши, че няма смисъл да се борим да съхраним отношения, които не ни носят радост, в които нямаме свободата да бъдем себе си, в които изпитваме трайно чувство за вина и непълноценност. Въпреки спецификата на темата и прагматизма на включените съвети и предупреждения, тази книга звучи ведро и оптимистично.
Юлия Рубльова е опитен психолог и семеен психотерапевт. Понастоящем живее в Москва. „Момичето и пустинята“ излиза през 2009 г. и се изчерпва мълниеносно. С втората си книга, съвсем логично, авторката сменя гледната точка на анализа – заглавието е „Мъжката самота“.
Откъс:
Скъпи дами, дори в този момент да ви се струва, че сте простреляни, все пак се помъчете да не уплашите децата. Ако вече сте ги уплашили и в семейството ви царят болка, шок и кошмар, в никакъв случай не бива да си позволявате две неща.
1. Да заплашвате напусналия с нещо, свързано с децата. Абсолютно забранено. Ако вече сте подхванали и продължавате, незабавно престанете. Ако си го позволявате и при това настройвате детето срещу баща му, полагате основите на огромен проблем в психиката на малкото създание: от този миг то престава да е цялостна личност, започва да изпитва чувство за вина и става човек с бъдещи много сериозни психически проблеми. Защото за детето татко и мама са едно цяло, две половинки на душата му: ако разкъсате тази връзка, вие разкъсвате душата му.
Ако детето е силно, то ще ви забрани да говорите зле за баща му и ще се бори за правото да се вижда с него. Знам само един такъв случай.
Всички останали ПОЕМАТ вината за развода на родителите си, взимат страната на мама, даже да смятат, че тя не е права, и изнемогват от бремето на отговорността, жалостта и самотата. То е непосилно за тях. Те тайно плачат. Те мълчат. Те се затварят в себе си, загърбват приятелствата с връстниците си. И много ги боли.
Самият развод не съсипва детето. Съсипва го усилието ви да разбиете досегашния образ на таткото. Най-разумно е да кажете: „Ние с татко решихме временно да поживеем отделно, за нас това е от голямо значение. Но няма нищо страшно, вие пак ще се виждате както винаги.“
Моля ви, така го кажете на детето, дори ако нямате сили да говорите и дори ако това не е истина. Мъжът ми ни напусна ПРЕД детето, беше неработен ден и дъщеря ни гледаше филм. Тя после продължи да го гледа още три месеца, без да откъсва поглед от телевизора. Все същия филм, в който героите първо се разведоха, а после пак се ожениха.
2. Не бива да оставяте детето дълго време само. Да го лишавате от обичайното общуване. Понякога болката на жената е толкова силна, че убива силата й за живот, камо ли за разговори. Но въпреки че ви е черно пред очите, в непоносимите почивни дни вземете детето и отидете при приятели, които не са се отрекли от вас, при роднини,
ако имат желание да общуват с вас, или просто навън. Ние ходехме в парка близо до нас и аз тайно плачех, докато дъщеря ми се въртеше на въртележката. Всички по двойки. Всички семейно. Аз вече нямах семейство. Но дъщеря ми се въртеше на въртележката, ядеше сладолед, запознаваше се с нови деца и даже се смееше.
3. Нещо много важно: продължавайте да готвите любимите ястия на вашите деца. Ставайте и гответе. Дори да ви се струва, че няма никакъв смисъл. Ходете на кино с тях, дори да не виждате екрана. Четете им, дори ако си преглъщате сълзите.
4. НЕ ревете пред тях. Плашите ги.
И така, накратко.
Минимумът задължителни неща, които трябва да правите:
1) Да кажете за раздялата („ние с татко решихме временно да поживеем отделно“). Ключовата дума е „ние“.
2) Да общувате с детето. Ако нямате сили, вземете роднина да поживее с вас. Водете през почивните дни детето при бабите, необходимо е да усеща обичайните отношения.
Говорете с детето. Говорете за каквото ви хрумне, само не за състоянието си! Само вашият свят е рухнал, светът на детето не е – за него е важно животът да продължава.
3) Нека детето ви е в обичайната си среда. При любими приятели, роднини и т.н. Нека да им гостува. Пращайте го само или вървете с него.
4) Гответе.
5) Ходете на кино или в парка. Там, където няма да се налага много да разговаряте, а за детето ще е разсейване и развлечение.
Какво не бива да правите:
1) Да ревете пред него.
2) Да опявате на тема „И сега какво ще правим“. Дори ако нямате пукната пара вкъщи. Децата изпадат в паника за цял живот от безпаричието!
3) Да се изказвате негативно за таткото. ЗАБРАНЕНО Е, и толкова. Вашето дете не е подходящата аудитория. Това е най-категоричната забрана.
