„МАЧЕТЕ УБИВА” – категория „Х”

от

окт. 14, 2013

Глава първа – Отмъщението (не се препоръчва за лица под 16 години)
Цевта на пистолета е в устата му. Зъбите са изпочупени до един. Кръвта се стича по врата му. Чувстваш се напълно готов да дръпнеш спусъка и да разнесеш мозъка на това копеле из цялата стая. О, да! Чакаш този момент години наред. Няма ли да удължиш удоволствието си? Погледът ти се спира на кутия с инструменти. Какво заслужава човекът, който е изнасилил и убил единствената ти дъщеричка? Тя бе само на 16, за Бога! Умът ти е обладан от мисъл за отмъщение. Взимаш две отвертки и ги забиваш в очите на мръсника. Нека да няма възможност да види какво още го очаква. Виковете му ти доставят неописуемо удоволствие. Грабваш клещи и изтръгваш ушите му. Това не е достатъчно. Трионът ти помага да премахнеш крайниците му. Убиецът е без крака и без ръце. Сега смъртта е негова мечта. Но ти не си тук, за да изпълняваш желания, нали? Трионът прониква лесно в коремната кухина. Вътрешностите му са на земята. Убиецът все още диша. Време е за куршум. Пръскаш главата му без да трепнеш. Лицето ти е покрито с воняща смес от кръв, вътрешности и мозък. „Майната ти!” – крещиш над разглобеното тяло. Пъхаш още един патрон в пълнителя. Цевта е в устата ти. Свличаш се на земята с липсваща задна част на главата. От иконата на стената капе кръв. Отмъщението е грях и наслада, страх и гордост, мисия и въпрос на избор, битка между животинското начало и човешкия разум. По кой път ще тръгнеш? И двата могат да се интерпретират както като „правилния”, така и като „грешния”. Какво шепне сърцето ти? Смърт или примирение? Мачете залага на първото.

Глава втора – Родригес / Тарантино
Има ли някой сред вас, който да не разпознава името Робърт Родригес? Роденият през 1968-ма година в Сан Антонио – Тексас режисьор е изковал името си със златни букви. Американецът стои зад заглавия като „От здрач до зори”, „Деца шпиони”, „Град на греха”, „Мачете”, „Планета Страх” и трилогията за Мексико, включваща „El Mariachi” (1992), „Десперадо” (1995) и „Имало едно време в Мексико” (2003). Като всеки режисьор, Родригес също има свои любимци сред актьорите, с които работи. Доверието му се спира на професионалисти като Салма Хайек, Стив Бушеми, Антонио Бандерас, Джесика Алба, Мики Рурк, Брус Уилис, Мишел Родригес, Ричард Мейрин, Алекса Вега, Джордж Клуни. Специално място в продукциите на режисьора заема и неговият втори братовчед – Дани Трехо (Мачете). Роденият за анти-герой възрастен актьор е един от основните студени тонове в палитрата на Родригес. Защо? Нека изключим за момент роднинската връзка помежду им. Запомнящо се лице, неразпознаваеми на пръв поглед актьорски умения, скрити запаси от професионализъм и талант. Не е ли достатъчно? Дани Трехо е забелязан и въведен в райския свят на киноиндустрията.
Време е да спомена и за силните приятелски отношения между открояващите се режисьори Робърт Родригес и Куентин Тарантино. Съвместната им работа е повече от успешна. Сходните им представи за начина, по който трябва да изглежда един филм са впечатляващи. Неповторимият стил им отрежда едно по-комфортно място сред останалите прочути режисьори. Кой е по-добрият? Въпрос на вкус, предпочитание и разностранни изисквания. Аз, обаче, бих посочил името на Куентин Тарантино. Причината е в различните цветове, с които борави и в по-въздействащия свят, конструиран във всеки един негов филм. При Родригес липсва усет за действителност, поне според мен. Тарантино знае как да предизвика лъжовно чувство за съществуването му, дори да няма и следа от него. Режисьорите работят заедно върху няколко хитови продукции : „Криминале”, „Четири стаи”, „От здрач до зори”, „Град на греха”, проектът „Бибрутално” със своите две части – „Разходка Смърт” и „Планета Страх”. Все стойностни филмови заглавия, които печелят милиони фенове на звездния тандем Родригес / Тарантино. Мисля, че трябва пак да работят заедно. Точно тогава зрителите получават всичко, което търсят в една продукция и няма недоволни. Въпрос на време, надявам се. Е, има ли някой сред вас, който все още да не разпознава името Робърт Родригес?

Глава трета – Историята – “Nobody knows Machete!”
За пореден път Родригес насочва вниманието към бившия федерален агент Мачете Кортес (Дани Трехо). След смъртта на неговия партньор Сартана Ривера (Джесика Алба) в кървава престрелка между пазителите на реда и Картела, главният герой е заловен и откаран при пропаднал местен шериф на име Доукс (Уилям Садлър). Време е да задоволи желанието си и да убие някого след години затишие в тази пустош. Избранникът е Мачете. Неочаквано телефонно обаждане променя хода на събитията. Президентът Раткок (Карлос Естевес) отменя „смъртната присъда” на бившия федерален агент. Услуга за услуга? Мачете е най-добрият наемник в целия свят. Държавният глава му предлага сделка. Ако „лошият мексиканец” изпълни възложената мисия, дългото му досие ще се превърне в история. Примамливо, но и рисковано. Думата „страх” не присъства в речника на хладнокръвния Мачете. Не бива да забравяме също и, че той никога не губи. Мисията е приета. Ето в какво се състои тя. Лудият революционер / член на Картела Мендес (Демиан Бикир Нахера) се готви да изстреля мощна ракета, насочена към столицата на Съединените щати. Тя е способна да унищожи цялата планета. Мачете трябва да предотврати предстояща катастрофа. Но пътят до Мендес е осеян с редица препятствия. Координаторът на бившия агент – Мис Сан Антонио (Амбър Хърд) е тук, за да помогне. Мачете се нуждае от Сереса (Ванеса Хъджинс) – момиче, работещо в прочут бардак. Тази част от задачата му печели много врагове. За главата на мексиканецът е обявено голямо парично възнаграждение, а по следите му тръгват Хамелеонът (Куба Гудинг – Джуниър, Лейди Гага, Уолтън Годжинс и Антонио Бандерас), Зарор ( Марко Зарор), Мадам Дездемона (София Вергара), Килджой (Алекса Вега) и много други. След купчина от трупове, отрязани глави и вътрешности, Мачете достига до страдащия от раздвоение на личността Мендес. Объркващото му поведение застрашава света. Препоръчително е наемникът да разговаря с революционера Мендес, а не с останалата част от съзнанието му, която робува на Картела. Всяка секунда е от значение. Мачете разбира, че някой друг дърпа конците. Името му е Лутер Воз – собственик на „Воз”. Враговете на Съединените щати са твърде много. Липсват още парченца от пъзела „Майната ти, Америка!”. Мачете Кортес ще се опита да спаси света не само заради обещанието за чисто досие. Мисълта за отмъщение командва поведението му, желанието да раздава правосъдие чрез смърт тече във неговите вени. Пригответе се за сеч! Machete kills…again!

Глава четвърта – Краен резултат
Режисьорът Робърт Родригес ни прави част от поредно кърваво събитие. Не мога да потвърдя, че очакванията ми са напълно оправдани, но със сигурност „МАЧЕТЕ УБИВА” е по-добър от предшественика си. Почитателите на „човекът-екип”, многоръкият Шива или както сами го наричате, са свикнали с пренебрегването на неща като любов, щастие и знаят, че трябва да свалят розовите очила, прекрачвайки прага на киносалона. Зрелище, зрелище…и пак зрелище! Хвърчащи вътрешности, разполовени тела и глави. Типично! Филмите на Родригес са подходящи само и единствено за истинските му фенове. Това го прави едновременно и обичан, и мразен режисьор. Етикетът „Не е за всеки!” е лепнат на кървавите, а и на не-кървавите му продукции. „МАЧЕТЕ УБИВА” се вписва изцяло в представите за Родригес и се превръща в следващ урок по анатомия. „Ето това, уважаеми ученици, е глава!”. Шат! И мачетето доставя нужната част. „А ето това е дебело черво!”. Шат! Брутално! Режисьорът го поднася без извинение и с пълно право. Който желае да се удави в кръв – нека да заповяда! Така би звучала една примерна покана за премиерата. Безкрайната бруталност е основна движеща сила в творчеството на Родригес. Ако тя липсва – филмът се слива с останалите, милиони на брой, продукции. В „МАЧЕТЕ УБИВА” бруталността изживява звездния си миг. О, да! Ще изцапате ръцете си с кръв. Нямате нищо против, нали? Главната роля е поверена на „лошото момче” Дани Трехо. 69-годишният актьор се справя отлично и на необходимото ниво. Предполагам, че сте свикнали с постоянното присъствие на десетки звезди във филмите на Робърт Родригес. Тук ще видите Карлос Естевес, по-известен като Чарли Шийн, Лейди Гага, Мел Гибсън, Амбър Хърд, Антонио Бандерас и много други. Появата им допринася за спорния успех на продукцията. Казвам спорен, заради насочването й предимно към отбрана аудитория, която може да се окаже недостатъчна. Негативните оценки преобладават, но те не са нищо повече от изразяване на лично и неангажиращо мнение. Според моето собствено, „МАЧЕТЕ УБИВА” достига до резултат 7,0/10. Защо след всички суперлативи? Смятах, че Родригес ще съумее да регулира съотношението между отделните елементи на лентата. Е, не успя. Зрителят не би искал да плува 110 минути в каша от мозък, черва и крайници. Нужно е и още нещо. То липсва. Но като цяло, продукцията покрива елементарните нормативи и демонстрира неповторимия стил на Родригес. Повече от достатъчно за най-запалените му почитатели. А вие от кои сте?