„Матрицата: Възкресения“- мнение на Димитър Кръстев

Истината е, че едва сдържам гнева си. И дори с тази дума ще подскажа много от това, което предстои в материала тук. Но я поставям още в първото изречение за да сме наясно. Текста няма да е лесен. Няма да развали нищо от усещането. Самият филм, ще развали повече от достатъчно.

Историята проследява съдбата на умрелите Нео и Тринити и новата Матрица. Имаме нов „архитект“, който не е архитект. Имаме нов Морфей, който не е Морфей. Имаме нов екип от хакери, който не е екип от хакери. Имаме нова цел- да събудим новия единствен, който не е новия единствен и няма нужда от събуждане, защото вече е буден.

Да започваме! Това е най-голямото разочарование на новото хилядолетие. Не мога да си спомня през изминалите 20 години от появата на първия филм от поредицата до сега, да е имало филм, който толкова да е разочаровал. Няма да ви го спестя, филмът е обида за зрителя. Филмът е истинска обида за тези, които ще си дадат парите и ще си дадат времето за да прекарат тези повече от 2 часа в един истински бъркоч от едно голямо нищо. Филмът е обида и за Киану Рийвс и за Кари Ан-Мос. Когато разберат, в какво са се снимали, ще се скрият под земята и ще спрат да говорят за този филм, докато са живи. Още по-разочароващия проблем е останалата част от актьорския състав. А той включва почти всички от хит-сериала „Sense8“ на Лана Уашовски. Младите момчета и момиче са очаквали, че прескачат в голямото кино с един от най-големите филми на нашето време. Предстои им да пожелаят да заличат този филм от филмографиите си завинаги.

Какво не сработи в „Матрицата: Възкресения“?

Още на ниво заглавие, филмът е леко сбъркан. Наистина ли бе нужно да се запази форматът на заглавията от предходните два филма? Какво всъщност дава думата Възкресения на новия филм? Тя първо отнема дори хипотетичната възможност за изненада от „живите“ Нео и Тринити и второ, тя стои някак висяща в празното пространство, без съдържание и без мистика около себе си. Умрелите главни герои са живи. Бум. Ето ви го още в заглавието.

Филмът всъщност няма история. След финала на това нещо, зрителя ще се чуди, за какво всъщност се е разказвало то? И ако успее да намери отговор от главата си, единственият възможен е, че целта е била да се събуди Единствения за бъдещи продължения. Единствения е събуден, а Лана Уашовски заяви, че продължения няма да има.

Какво представлява и какво включва новия филм? Той изтръсква из основи оригиналния „Матрицата“ и ни показва култовите сцени, които преобърнаха света на киното завинаги. Виждаме отново откриващата сцена с Тринити, виждаме отново битката на Нео и Морфей, виждаме отново скока от сградата, виждаме всичко, което вече сме виждали, от различен ъгъл и в различен контекст. И това не ни носи нищо, то все пак е същото.

Новите герои, са версии на старите. Бъгс е версия на Тринити, новия Морфей е версия на стария и повече от ужасяващо прилича на него. Героят на Тоби Онумере е копие на Линк от оригиналната трилогия. Останалите от „Sense8“ – Брайън Джей Смит, Макс Риемелт, любимката Дани и т.н., са просто хвърлени в купчината без обяснения, без истории, без детайли, без нищо. Масовка, която да е част от случващото се и за която в нито един момент няма да ви трепне душата.

Как Агент Смит, който бе унищожен в „Матрицата: Революции“ е избягал? Как мъртвия Нео (не Томас Андерсън, а НЕО!) бива възкресен и изгорените му очи биват върнати в тялото му и работят? Как мъртвата Тринити, издъхнала в ръцете на Нео, е възкресена, от машина?! Да, получаваме отговор на последните два въпроса, но…. стига! Наистина ли? Сериозно ли е това? Нали детенцето Сати бе машина в изгнание, създадена едва ли не по погрешка? Нали за това бе оставена на онази гара със „семейството“ и? Или бъркам? От къде на къде в новия филм Сати има своя човешки първообраз в истинския свят? Какво точно бе това безумно решение за вида на Морфей в истинския свят? Морфей е пробуден агент от Матрицата, който се превръща във вестителя, който всички познаваме? Какво точно е видяла Бъгс при първата и среща с Нео и кога е тази среща толкова отдавна, след като Нео изглежда по начина, по който изглежда и днес там?

Нео е понижен до създател на компютърни игри. Тринити е понижена до домакиня, съпруга и майка. Нима Уашовски смята, че след Нео, който познаваме, сме способни да симпатизираме на това тромаво, разсеяно и колебливо същество тук? Нима Уашовски смята, че след Тринити, която познаваме, сме способни да симпатизираме на Тифани?А нима продуцентите на филма смятат, че могат да поканят зрителите да се върнат към „Матрицата“, към филма преобърнал света завинаги със своите бойни сцени и визуални ефекти и могат да му дадат това? Кой продуцент е способен да позволи бойните сцени да изглеждат така? Кой продуцент е способен да позволи ефектите да изглеждат така? Те изглеждат по-зле от колкото в оригиналния филм!

Може би най-голямата обида дойде от момента, в който в разговор между героите изплуваха думите „момчетата от Warner Bros.“, „Матрицата 4“, „продължение на франчайза и предходните 3 части“, „техниката billet time“. Можете ли да си представите, че филм, който е смятан за крайъгълен камък на киното е способен да използва тези думи в диалог между героите в самия филм? Това пародия ли е? Много от зрителите ще излязат с идеята, че се гледали „Матрицата“, която е пародия на самата поредица. Нов живот за поредицата? По-скоро окончателна смърт! След финала на това „зрелище“ си помислих, дали Лана Уашовски не е създала толкова ужасен филм целенасочено? Възможно ли е този резултат да не е целенасочен и дали с този филм не е искала окончателно да убие мераците на Warner Bros. да възкресят поредицата и да я издоят по начина, по който Lucasfilm доят „Междузвездни войни“? Ако това е целта- тя е постигната. Ако това е целта- феновете на филма не го заслужаваха…

Нищо от оригиналната трилогия не е останало. Няма и помен за Единствения, Нео. Няма и помен от Тринити. Защо беше нужно връщането на капитан Найоби? Носталгия? Хайде стига…

Във филма няма душа, няма герои, за които да ти пука. Филмът няма история, която да те вълнува. Няма екшън епизоди, които да са дори ехо от някогашните. Няма визуални ефекти, които да са дори помен от онези. Във филма няма нищо. След него остава само горчивината за излъгани надежди и неоправдани очаквания. Въпреки всичко по-горе, има едно нещо в този филм, което наистина впечатлява и то е положително.

Какво сработва в „Матрицата: Възкресения“?

Във финалната „война“ (преувеличено е, но такива са мераците на Лана Уашовски, да го представи, като война) по улиците на града, има сцена, в която Нео и Тринити на мотора (снимка, която далеч преди премиерата на филма обиколи интернет) и в нея ботове от Матрицата се превръщат в бомби, падащи от прозорците. Сцената е мащабна, зрелищна и различна. Виждали сме подобни сцени в поредицата „Бързи и яростни“, само че там падаха коли по този начин. Тук това може и да са ботове, но в очите на зрителя това са хора. Начина по който всички се хвърлят през прозорците и падат, като бомби, по земята е наистина впечатляващ и е може би единствената сцена в целия филм, която ще остане в съзнанието ви.

Финалът- ТЕКСТЪТ НЕ ВКЛЮЧВА СПОЙЛЕРИ!!!

Финалът е най-безумния възможен такъв, който може да си представите. За разлика от всички предходни филми, в него има директно поставени въпроси и директно дадени отговори. Нито за въпросите, нито за отговорите ще ви пука, щом вече сте стигнали до там. На финала има и обрат по отношение на Единствения. Има и сцена, която ще ви напомни защо първия „полет“ на Нео в предходните филми бе така оплют и нехаресван. Финалът ще ви остави равнодушни, но и ще ви помогне в опита на продуцентите и режисьора да оставят врати към продължение на нещо, което само по себе си не заслужава да е живо!

„Матрицата: Възкресения“ е най-голямото разочарование в съзнателния ми живот и ако продуцент/ режисьор са способни да поканят зрителите да гледат нова част от една от най-култовите поредици за всички времена, 20 години по-късно, предлагайки им това… то и Лана Уашовски и продуцентите на Уорнър Брос. трябва моментално да напуснат Холивуд през парадния вход. Моментално!

Очевидно успехът на Уашовски с първият „Матрицата“ е бил чиста проба случайност. Никога след този филм те не успяха да си върнат славата и да постигнат успеха, който той им донесе. Имаха своите върхове и падения, „Облакът Атлас“ например или сериала „Sense8“, но никога дори не докоснаха онова, което постигнаха с „Матрицата“. Техният талант, ужасно много напомня на един друг, този на М. Найт Шаямалан. Той преди 20г., по времето на „Матрицата“, създаде своят „Шесто чувство“. Никога след това не създаде филм, който да остави отпечатък върху времето и съзнанието на хората, като онзи. Да с „На парчета“ се доближи, но продължи да бъде достатъчно далеч от мястото във вечната класация на зрителя, което „Шесто чувство“ си завоюва. По същия начин Уашовски са постигнали своя успех случайно и колкото и да се опитват да го повторят, птиченцето не каца два пъти на рамото на хора, които имат толкова талант. Да припомня ли „Спийд Рейсър“ или първия им филм след трилогията „Матрицата“?

Моля не си причинявайте този филм, нито в кината, нито по HBO MAX, нито никак. Този филм заслужава зрителя да научи студията, че филмите или ще следват своите канони, за да са гледани и да правят пари или ще бъдат заливани от цялата омраза и отвращение на феновете, каквито вече се изливат върху „Матрицата: Възкресения“.

Ужасно съжалявам, че пропилях тези над 2 часа от живота си за това, което разпали яростта ми…

Филмът вече е в кино салоните в цялата страна.