Ако си пропуснал мнението ни за предходните епизоди, можеш да го прочетеш тук!

Ако си пропуснал мнението ни за едноименния роман, можеш да го прочетеш тук!

Епизод 7 започва със следствието от първата среща с Мамника. За всеобщо разочарование на зрителя, то е точно такова, каквото случилото се в сериала до момента предполага да бъде – никакво. Ще преживеем пореден епизод, в който няма да видим птицата и няма да има нищо, случващо се с нея. За сметка на това ще видим до какво води нейното появяване.

Това е епизодът, който обаче успява да подреди историята и да ни онагледи, какво се случва.

Емил Славов ще бъде обсебен от мисълта за преживяното. Срещата му с черната птица ще превземе съзнанието му и хората, които ще види, както и разговорите, които ще проведе в този епизод, са свързани с нея. За съжаление именно този толкова силен и емоционално наситен епизод за героя е ярко показно на актьорската немощ на родната легенда, както често е наричан, Владо Пенев. Още при сцената с птицата и неговия писък, бясното театралничене и рехавият звук превръщат случващото се в „така е по български“. В следствието от сцената, което е и началото на епизод 7, той е един сценичен актьор, който се движи по камерна сцена, говори и играе пред жива публика и е толкова въздействащ, колкото и посрещащата те на Централна гара жена с тъмна кожа и мръсна коса, която ти пожелава „господ да те поживи“ и пита дали имаш 2 евро, за храна за децата. Дългият монолог и рухване пред дошлият да го види човек от старческия дом, прерастват в искрени ридания, които нито са искрени, нито са ридания. Лицеизразът на актьора и неестествените сълзи, които така и не тръгват въпреки всичките му опити, закопават сцената и подготвят почвата за следващия провал при разговора му с Божана. Където той е объркан, с насечена реч, стресиран и пелтечещ. Дори и там Владо Пенев отново е адски неубедителен, сценичен актьор.

Епизод 7 ни дава много отговори. Срещата на Божана с Волен Несторов най-сетне развързва езика му и връзката с мина Злата, случилото се там, раните върху гърдите на онези (а и не само!) мъже, стават ясни. Кое превръща Волен в толкова гаден герой и бащата на Божана в толкова трагичен, излиза на преден план и превзема мизансцената. Същевременно с това в опита да приеме новата реалност за своя родител, нашата героиня отново се връща към това, което правеше до преди миналия епизод- да бъде начумерена, зла, сбръчкала веждите и да говори с всички, като разсърдено дете, което тропа с краче и иска да стане на нейното. Актьорското изпълнение на Божана се връща към обичайния и ритъм на тотален крах.

В този епизод Камен Почекайн успя да изтръгне от мен одобрение и признание, че с цялата му абсурдност, това е първият образ, който в своята константна тъпота, простодушие и дълбока типичност за див, селски тарикат… успява. Той успява да не мръдне от това си амплоа в нито един епизод и някак ме предизвика да започна да му симпатизирам. Че просто си е такъв. Това му отива. Образът го изисква. И той го прави, по най-добрия възможен начин.

В този епизод майката на Божана дава първия монолог, разбира се в разговор с дъщеря си, в който НЕ ПРЕПЛИТА диалект и книжовен български език. Има една дълга сцена на сблъсък между двете, в която майката удържа и пелтечи на див, трънски диалект през цялото време. Дебнех я до финала, дали няма да мушне някоя книжовна дума и много се надявах да устиска, да не го направи. И тя успя. Това беше първата и сцена с изцяло диалектен монолог, който пасна брилянтно и и придаде достоверност.

Тук видяхме Орехът, заговорихме за живия огън и стигнахме до миналото на Лазар, научавайки за майка му, мащехата му, баща му, тримата му братя и сестра му. Научихме и за работата му. Тези герои, които са изключително важни за историята, влязоха в зрителското полезрение и дано скоро достигнем до тях, за да започнем да дълбаем в посока техните истории. Защо те, са сред най-интересните такива в романа. Те осмислят всичко, случващо се и случило се в „Мамник“.

Финалната сцена бе изненада. Не само за епизода, а за целия сезон. Финалната сцена на епизод 7 със завързаните Почекайн и Делян не съществува в книгата. Няма миг, в който Камен да е залавян и държан в плен в целия роман. Но Делян от своя страна е държан от много конкретен герой, с който сериалът все още не ни е запознал, но има ключово значение за историята. В каква посока ще продължим следващата седмица, предстои да видим, но вкарването на Камен в тази сюжетна нишка е добро и свежо хрумване на сценаристите.

„Мамник“ дава добри моменти в своя 7-и епизод от гледна точка на наратива и развитието на събитията. Дори смея да кажа, че може би дава едни от най-добрите такива за целия сезон до момента. От друга страна обаче в техническо отношение и особено в актьорските изпълнения, епизодът се доближава до тоталното дъно и положителното усещане от шеметното развитие на историята, е някак потопено от кофти реализацията. Отсъствието на нов кадър с Мамника допълнително тежи и дърпа серията назад.

Остават едва 5 епизода и толкова, толкова много неразказана история, която е прокълната да не успеем да видим в тях.

„Мамник“ продължава този четвъртък от 21:00 часа по БНТ 1.

„Мамник“ епизод 7 в 30 секунди: