Ако си пропуснал мнението ни за предишните епизоди до момента, прочети го тук!

Мнението на CINEBOOM за романа, прочети тук!

„Мамник“ циментира усещането за пропилян потенциал. В своя четвърти епизод на нищоправене вече добре познатите актьори с добре познатите проблеми се разхождат и напредват с 1,2 метра от историята, в рамките на 1 час екранно време.

Абсурдността на разтягането си съперничи с абсурдността на говоренето. При майката на Божана достигаме до момент, в който в омазания до неузнаваемост диалект, тя използва една след друга диалектна дума, следвана от книжовна, следвана от диалектна и следвана от книжовна. Мамникът  явно е заспал някъде и е решил да не се показва до финала на сериала или за всеобща изненада, няколко епизода преди края…

Брутално малкото случване на неща в епизода, не носят абсолютно нищо за движението на общата история. Причината да съществува „Мамник“ причината за събитията във Вракола изобщо, все още не са получили своето екранно време. От промото за следващия епизод става ясно, че ще се върнем на гробището, за да видим нещо, което НИ СПЕСТИХА в епизод 2. От чието разтягане освен, че няма смисъл, има губене на ценно, екранно време.

Появата на шефът на Горнева и Митака е приятна заигравка с добър персонаж, който в краткото му преминаване пред камерата дава нужната сила и стойност на тази част от историята.

Божана продължава да бъде ядосана лигла, която се зъби на всички и отговаря, като зле възпитано дете. Винаги начумерена, винаги изключително сериозна и стояща на главно „Ф“ на всички. Включително на майка си и Почекаин.

Лазар продължава да мълчи и да не казва почти нищо. Този епизод сваля тениската си за да покаже добре оформено и обезкосмено тяло и за да каже между 1 и 1.5 изречения през това време.

Митака задълбава в посока на абсолютен тъпанар, бавноразвиващ се персонаж без мнение, без мисъл, без цел и без ъкъл.

Връжалицата Дана, която е сред най-култовите образи в романа, във финала на епизода тук ни напомня, колко малоумен е целия кастинг и как усещането за тези герои е останало на страниците на книгата. Режисьорът и продуцентите са създали своя версия на историята, която няма нищо общо с онази на Васил Попов.

Вече съм се настроил, за исторически провал в посока кучетата-съботници, магиите на Дана, нейната къща, появата на Мамника и неговото екранно време, битката между него и Лазар на онази поляна, връщането назад във времето и всички онези уникални моменти от книгата. Очаквам да бъдат превърнати в това, което е сериалът „Мамник“ до момента. Едно амбициозно нещо, убито от неможенето на родните кинотворци.

Прочетох едно интервю с Виктор Божилов (режисьорът), в което той говори, как епизод 10 се е снимал в еди кое си село, защото се разказвал 100г. назад във времето. Няма толкова абсурден СПОЙЛ на собствената ти история, която през цялото време твърдиш, че правиш и за онези, нечели романа. И няма по абсурден начин да отегчиш зрителя от този- да пазиш пътешествията назад във времето до последните 3 епизода на сериала.

В пост на собствената стена на Виктор Божинов прочетох коментарът му и насоките му, как да гледаме сериалът непредубедено. Да не се вторачваме в различната коса на Божана, да не ни прави впечатление, че кучето е мъжко, да не се оплакваме от театралниченето в говора… Това са думи на един слаб творец. Не можеш да учиш зрителя как да възприема това, което си направил. Просто защото то НЕ Е за всеки. Това е твоята гледна точка и тя може да бъде прочетена по хиляди начини. А от онези, които са минали първо през романа, не можеш да очакваш нещо различно от разрушителната сила на тяхната критика, защото това е ТВОЯТА гледна точка. Не тяхната. Светът на „Мамник“ в нашите глави е изключително различен и динамичен. Всичко, което неговия сериал „Мамник“ не е.

Поради липсата на сцена с кръв, полет на Мамник или разкъсано куче, този път епизода завършва с думите на връжалицата за Плътеника и черната магия. Които на незапознатите с романа, няма да донесат нищо. А на запознатите с романа… също. Те просто ще знаят значението им.

„Мамник“ епизод 4 е тазседмичния пирон в ковчега на сериала, който имаше възможност да преобърне представите за правене на телевизионно кино в България. След гръмките думите на Виктор Божилов, че птицата е правена на 4 континента от незнам колкото хора и екипа, вече в средата на сезона, ние не сме видели и прашинка от нея. Съвременния зрител е гладен и пренаситен. Отдавна телевизионното кино не живее в 80-те години на миналия век, където да гледаш през очите на убиеца/животното, да видиш крак, перчем или нещо от сорта стига да поддържаш интересът. Тук дори това не сме получили, а само разхождаме едни дразнещи герои от точка А до точка Б за да си кажат репликите и да се отправят към точка В.

Очакванията и интересът ми към сериала упорито вървят към 0. Единствената ми надежда остава, че все пак ще видим някакъв Мамник, защо крак и клюн видяхме още в трейлъра. Но кога и за колко дълго, един господ знае.

Епизод 4 в 30 секунди. Повече не са ви нужни!