Ако си пропуснал мнението ни за предходните епизоди, прочети го тук!

Ако си пропуснал мнението ни за романа „Мамник“, прочети го тук!

Третият епизод на „Мамник“ окончателно затвърждава усещането, че сериалът ще се провали. И то зверски. Не в посока зрителски интерес, там е ясно, че всички, които сме го започнали и сме инвестирали толкова време и желание в това, да му се получи, ще го догледаме. Провалът е чисто и просто в удовлетвореността на зрителя. Особено на онази част от хората, които сме изчели книгата и сега тръпнем в очакване на събитията тук.

Докато след първия епизод човек винаги си казва- дай му шанс! Това е едва началото! След втория епизод си казва- нищо де, все още има шанс да се оправи! След третия епизод, това не е така! Магърдич Халваджиян може да е най-успешния продуцент на телевизионно съдържание в наши дни, Виктор Божилов може да е сред най-известните и успели режисьори на телевизионно съдържание у нас, но „Мамник“ е сериал, на който ще му трябва истинско чудо за да влезе в релси, да улови пулсът на романа и да излезе от прокобата на „български сериал“, сред „българска действителност“, изигран от „български актьори“ на „български език“ с „български бюджет“!

Липсата на бюджет, който да хвърлят в разгръщането на събитията струи във всеки кадър. Въпреки сценографията, която продължава да дублира тази от книгата, сериалът вече е пропилял почти всичко друго, с което да грабне зрителя. Сцените в гората в третия епизод показват немощта на оператора на сериала. Няма как камерата ти да бъде с толкова тесен обхват, че обикаляйки горите ти да улавяш два ствола и малко земя между тях. Няма как снимайки с дрон от високо, камерата ти да хваща 2 на 2 от гората. Красотата на трънския край и горите на България е неоспорима и в тези сцени именно операторът е човека, който трябва да я разгърне пред очите на зрителите. В този епизод той се проваля с гръм и трясък затвърждавайки усещането, колко малка по обхват е неговата камера.

Убийството на кучето от първия епизод се случи извън кадър. Видяхме неговото начало, което благодарение на калпавия (може би целенасочено) монтаж ни лиши от събитията и неговото следствие, което беше два-три скоростно съшити с бели конци кадри и това е. Видяхме убийството на орнитолога, което беше полет с дрон към него и следствието. Похватът с монтажа и разпокъсаните кадри бе употребен идентично, за да лиши зрителя от възможността да види каквото и да било и разбира се да бъде спестен бюджет от евентуалния сблъсък с Мамника ПРЕД кадър.

1/4 от сериала мина, а дори не сме мернали адската птица. Историята не се е събрала и не е придобила смисъл. Но преди всичко нескопосаната работа на актьорския ансамбъл е може би от първостепенно значение за неговия провал. Няма един актьор, който да излъчва доверие и да не стои/звучи, като на театралната сцена, докато си казва репликите. Дори ветеранът Владо Пенев, който е най-близо до пълнокръвен персонаж, не успява да прилъже опитното ми око и да му повярвам. В този епизод се появява вражалицата, която ще има ключова роля напред в историята и още тук споменава кучето-съботник. Освен, че е в пъти по-млада от образа в главата ми, който изградих четейки романа, актрисата зад нея отново проваля своята достоверност с убийствено книжовен български език и ясна дикция.

Появата на мечката, която дори не помня да я е имало в романа изобщо и особено култовата сцена с GPS-ите са бутафорни, някак по български и направени с подръчни материали. Ефектът на „полетелите“ кучета е тотално пропилян и ужасът от този миг отсъства.

Ядосаната Божана, която непрекъснато е със скръстени вежди, сериозна и сумти насреща, е на път да дерайлира сама себе си, превръщайки се в досадна и мъчителна за гледане. Двете очи с различен цвят, които притесняват всички и превръщат героинята и в най-различното и уникално нещо в романа, тук отдавна са прекрасни, кафяви, еднакви точки…

Камен Почекайн е толкова извън релси, толкова прекален, толкова улисан в бабаитщината си, че отдавна е спрял да прави впечатление и започнал силно да дразни.

В този трети епизод се замислих, че в тази Връкола в сериала, май слънце никога не огрява. Всичко се случва вечер и нощем, а дори малкото дневни сцени, са толкова мрачни и сиви, че все едно тези хора не живеят в Пернишко, а някъде в арктическия пояс около Аляска.

В една от външните сцени на открито улових залепена картинка отзад над планината, с някакъв връх, приличащ на Вулкан. Сцената стоеше точно толкова нелепо, колкото нескопосания монтаж от епизод 1, в който майката на Божана, на излизане от къщата си облече якето два пъти в един и същи кадър.

Идеята, че всеки епизод трябва да завършва с голямо БУМ е прекрасна. Така остава глад за следващата седмица и така е редно. Съвременния зрител е научен да бъде обгрижван и любопитството му да бъде поддържано. На финала на епизод 3, падналия от покрива Лазар, набучен върху кол, е може би най-зле скалъпения кадър в целия сериал до момента. Кое е рисувано, кое не няма особено значение, но общото усещане за абсурден, евтин и недоработен кадър крещи от екрана. Вместо усещането за „ЛЕЛЕ, КАКВО СТАНА?!“, епизодът завършва с „най-сетне! „.

Епизод 3 на „Мамник“ показва ясния проблем, че екипът зад сериала няма никакъв шанс да реализира литературния първоизточник. Нито герои, нито бюджет, нито творческа мисъл, нито режисьорски решения са способни да се докоснат до красотата на думите на Васил Попов и митологията, която той изгражда. Оставащите 9 епизода нямат физическата възможност да съберат целия куп събития в себе си и едно е сигурно- ще има голямо рязане на събития, сцени и моменти. Дали и как това ще се отрази на общото усещане, предстои да видим. Към този момент сериалът и романа са две различни неща, които носят две различни усещания освен общата сценография и герои, които се разхождат насам натам. Но дори те са едни на хартия и съвсем други на екран.

След епизод 3, трепетът за очакване на следващия епизод приключи. Когато дойде, тогава. А може и ден-два по-късно да се гледа. Все пак ще видим повече от същото…