Ако си пропуснал мнението ни за предишните епизоди, прочети го тук.
Ако си пропуснал мнението ни за едноименния роман, прочети го тук.
След феноменалния, ретроспективен епизод 10, „Мамник“ се връща в добре познатия коловоз на разхождане по екрана, цъклене на погледи и повтаряне на клиширани реплики, примесени с нищоправене. На фона на целия бълкоч, който всъщност е епизода има 3 ключови фрагмента, които всъщност са добри.
Това е епизодът на интимност, между Божана и Лазар. Твърде трудно главната ни героиня успява да се „понапъне“ на смиреност и да даде воля на своята женственост. Сцените на нежност и ласки между двамата са пропити от напънати монолози на Божана и пулене на загрижените и очи в празното пространство. Обаче са някак свеж полъх на фона на общото усещане.
Сцената с изправянето на Венета беше добра. Някак в романа, тази сцена извика уникален спомен в съзнанието ми, което беше попровалено тук. Може би защото знаех историята, може би защото бях подготвен, но някак не го почувствах. За сметка на това обаче самото и изправяне беше различно от това в романа и ми даде възможност да преживея момента по нов начин. Докато четях книгата, изправянето на Венета извика в съзнанието ми спомена на…. внимание… оригиналния „Убийствен пъзел“. Спомняте ли си двамата заключени с вериги за тръбите в мръсната баня и трупът с отнесен мозък помежду им? Да онзи труп, който беше пред очите ни по време на целия филм, докато търсехме убиеца. Същия труп, който на финала се пробуди, махна гримът от главата си и се оказа… че именно той е убиеца. С Венета от романа беше същото. Тая бабичка през целия филм бе пред очите ни и само я дебнех да я хвана в крачка. Но изправянето и тук беше зловещо. Имаше някакво далечно ехо на Злата Галадриел, в онази и фаза, вербувана от Пръстена. Сцената в стаята с Царицата и шахматната дъска, мигът на пътеката пред старческия дом, бяха едновременно стряскащи и въздействащи.
Преди да обърна внимание на най-важната част от епизода, само ще вметна, че Камен Почекайн бе истински разкош в този епизод. Тоя лольо с този диалект и тези култови реплики е на път да накара и мен да се влюбя в него. „Какво се опитваш да ми кажеш, че Лазар е нек*ъв…. вампир?!“ Дали не умрях да се смея на тази реплика, а?! По време на целия епизод влизащия в час с всичко Камен успява да оцвети всяка сцена с присъствието си, да даде усмивка още докато го гледам, а отвори ли си устата, да се хиля от сърце.
Да, финалът на епизода бе най-добрата част от него. Да този финал бе директно пренесен елемент от книгата върху екрана. И да, той бе много различен от онова, което си представях. Венета и Мамника рамо до рамо и срещата на Лазар с неговата майка. И Мамника тръгна… Първата ми реакция беше, че гледам актьор в костюм, който се движи. Първите му няколко стъпки бяха супер непрокопсани. Първия удар върху Лазар и хвърлянето му върху скалата отеква в един кух, глух и фалишив звук. Хващането с крака е добро, но то лишава Лазар от възможността да се движи и прави каквото и да било до края на епизода. Някъде в далечината зад Божана, гледаща всичко това, има човек, който не е ясно какво прави там и защо стои така безучастно. Самата Божана просто вика и наблюдава събитията уплашена и стъписана.
Кучетата съботници се появиха в различен от книгата момент и визуално бяха адски в страни от това, което си представях. Сцената с Дана и жезъла и кучетата съботници в романа ми напомни на Гандалф и мъртвите от „Завръщането на краля“. Появата им тук бе тотално НЕОБЯСНЕНА. За някой, който не познава романа, въпросът какво и защо беше това, е неминуем. Визуално изглеждаха ок. Очите на Айрън също. Но до толкова. Битката очевидно ще се развие в следващия епизод.
След като мина цялата сцена се опитах да оценя този толкова дългоочакван момент (вече 11 епизода, остава още само 1). Бях се настроил за далеч по-кофти сблъсък и ефекти. Определено мога да кажа, че видяното е по-добро от нагласата ми за него. В никакъв случай ДОБРО. Просто… не грозно и не отблъскващо. Вземайки под внимание и фактът, че сцената бе твърде кратка, остава усещането… че все пак не беше разочароваща и даде това, което цял сезон се очакваше. Късно. За малко. Не особено добро. Но го даде. Такова, каквото можеше и такова, за каквото бяха възможностите.
„Мамник“ епизод 11 бе голям бъркоч от старото, примесен с малко ново и голямото пиле.
Тийзърът за финала на сезона показа един епизод, в който ще видим преследване, битка, може би екшън с голямото пиле, но нищо от онзи финал, който ни даде романа.
Наталия? Кой реално застреля Лазар? Бургас?
Някак усещането преди финала е, че много от романа остава за втория сезон. Може би с по-голям бюджет и повече възможности за реализация, но твърде далеч.
„Мамник“ ще завърши своя първи сезон на висока скорост и с, както изглежда от тийзъра, най-доброто, на което е способен.
Финалът дебютира следващия четвъртък от 21:00 по БНТ 1.
„Мамник“ епизод 11 в 30 секунди:
