Едно от най-дългоочакваните събития за началото на 2026г. бе премиерата на сериала „Мамник“ по БНТ 1. Култовия аудиороман на Васил Попов, превърнат в бестселър от издателство „Ерове“ се преобрази в телевизионен сериал от 12 епизода под ръководството на продуцента Магърдич Халваждиян и режисьора Виктор Божинов („Под прикритие“).
Прочети тук мнението на CINEBOOM за едноименния роман (възможно наличие на леки спойлери за историята)
За да не разваля усещането от онова, което предстои да се случи в сериала, ще се опитам да се фокусирам само върху видяното и неговата достоверност, спрямо книгата.
Първият епизод на „Мамник“ е успех. Изненадващ за мен самия. БНТ 1 разбира се започна премиерата с абсолютно комунистически лозунг за продуктово позициониране и предупреждение за забрана за лица под 14г. Малко след това тягостната атмосфера и непрекъснатото усещане за надвиснала опасност, които тежат над цялата книга, се изливат още в първите кадри. Спомените на Божана, на ръба на мината и изчезналия и баща са нещо, което поставя основите на мистериите, които ще гледаме напред.
Изборът на актьорите е изненадващо приятен. И да, най-тежката битка ще бъде тази на Екатерина Лазаревска, която ще трябва да убеди зрителя, че тя е Божана. В този първи епизод актрисата има своите положителни моменти и успява да извлече максимума от онова, което сценария и дава. Има какво да се желае от актьорското и изпълнение и то не малко. Големия провал в образа и (както и при много от другите герои) е нейната дикция. Българските актьори в киното и телевизията е време да напуснат школата от преди век, че някой в страната ни говори толкова ясно, толкова отчетливо и е възможно толкова чисто и красноречиво да се разбира всяка негова дума. Това е неестествено. Особено, когато вплетеш в него трънски диалект, се създава усещането за постановка от театър Невена Коканова град Дупница, а не за едно от най-очакваните телевизионни събития в родния ефир за 2026г.
Мариан Стефанов в ролята на Митко е добро визуално попадения и в много голяма степен се припокрива с образа от книгата. В сцените с него в първия епизод младия мъж се справя прилично и точно както при Божана има много какво да учи и в посока актьорско изпълнение и в посока дикция и говор.
Майката на Божана (Ели Скорчева) е прекрасен персонаж на екран, който най-много страда от дикцията си. В романа, героинята е втория най-цветен и забавен образ след вражалицата, със своя диалект и думи, които много читатели/зрители, трудно биха могли да разберат. Тук, диалекта е на лице, но той е примесен с безобразна, ясна и отчетлива дикция, която го превръща в бутафорен. Не съществува баба в България, която да плещи на местния диалект по толкова книжовен начин. Това просто е погрешно.
Първият епизод започва точно толкова хаотично, колкото самия роман. Минава доста време, преди всичко случващо се в книгата да се подреди и читателя да започне да прави логични връзки между героите и събитията. Тук нещата са същите а загатването за Мамника е представено достатъчно добре. „Говоренето“ на адската птица с думи, които героите вече са чули/преживели не бе добре пресъздадено. Запазването на гласът на актьора изрекъл съответните думи е пречка в скоростното разпознаване на „проблема“. Тракането с клюнът е представено добре, но е далеч от въздействието на онзи звук, който описва книгата. При все това тези първи няколко „срещи“ с Мамника изливат основите на безумията, които предстоят да се случат в следващите епизоди.
Старческия дом и цветните персонажи там са сякаш оживели от страниците на романа, но смятам, че твърде бързо ни бе показано, че сестрата Анита отива нанякъде с един мъж. В романа тази мистерия се разбулва далеч по-късно за да натегне до безкрайност мистерията около смъртта и.
Краткото появяване на Делян внася глътка свеж въздух сред всички тези старци. Той и Божана са може би най-младите персонажи до момента. За съжаление на зрителите все още не са се запознали с Лазар, който ще поеме главната мъжка роля в събитията за напред.
Сценографията на този първи епизод е изключително добра и съвпада буквално с тягостната атмосфера, която описва романа. Този мрак на нощта и тази сивота на дните са сякаш директно излезли изпод перото на Васил Попов. Мистиката на нощта и онова, което не можем да видим създават усещането за тегнещо зло, с което тези обикновени хора, на това обикновено място ще се сблъскат.
Епизодът е далеч по-успешен от това, което всъщност можеше да бъде. В една огромна степен той е достоверна адаптация на думите на Васил Попов и носи духът на романа. Да, той има своите проблеми, които може би, а може би не, ще се коригират в следващите епизоди. Но основната задача е постигната. Гладът за предстоящото е на лице, а дали продукцията ще се справи с култовата сцена между Лазар и Мамника на онази поляна…. предстои да видим.
