Така както хората имат различни звезди, така и книгите, с които са открехнали вратата към прекрасния, но и безкрайно странен свят на големите, са най-разнообразни и следващи собствена логика. За милиони деца обаче тази първа среща се оказва „Малкият принц” от френския писател Антоан дьо Сент-Екзюпери, както и запознанството им със смело русокосо момче, неговата роза и лисица, която се оставя да бъде опитомена.
78 години след първото си издание една от най-изящните истории в литературната съкровищница оживява отново с класическите илюстрации, дело на самия автор, и в превод на Валентина Бояджиева.
В тази малка, но мъдра книжка ще откриете най-красивата и най-тъжна приказка на света, в която един непораснал летец, катастрофирал в Сахара, чува най-естествената молба на света: „Нарисувай ми овца!”
Приказка за приятелството и обичта, за силата на мечтите и въображението и за наистина важните неща, които трябва да бъдат пазени. По време на своето космическо пътешествие момчето със златисти коси и сини очи се сблъсква с егоцентризма, алчността и егоизма на големите, но и успява да открие, че „човек вижда добре единствено със сърцето си. Най-важното е невидимо за очите”.
А ако погледнете нагоре към небето, със сигурност ще забележите една мъничка планета с три вулкана и една специална роза. И ако на тази планета няма нито един баобаб, значи Малкият принц и неговата нарисувана овца са си у дома…
Съществуват десетки догадки коя е причината да вдъхнови Екзюпери да напише безсмъртната си творба. Според една от версиите това е досегът му с „Малката русалка” на Ханс Кристиян Андерсен, докато се възстановява от летателни травми в болници.
До момента „Малкият принц”се изучава в повечето учебни програми по света и е преведен на стотици езици, включително и на тоба – езика на индианците от Северна Аржентина. Единствената друга книга, която е по-превеждана на него, е Библията.
Из „Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери
ГЛАВА II
Живеех си така съвсем сам, без никого, с когото истински да разговарям, до една повреда преди шест години в пустинята Сахара. Нещо се беше счупило в моя двигател. И понеже нямах нито механик, нито пътници, се готвех да опитам съвсем сам да се справя с един труден ремонт. За мен това беше въпрос на живот и смърт. Имах вода за пиене едва за осем дни.
И така, първата вечер заспах на пясъка, на хиляди мили от всякакво обитаемо кътче. Бях много по-самотен и от корабокрушенец на сал сред океана. Та, затова можете да си представите изненадата ми на зазоряване, когато ме събуди странен тъничък гласец.
‒ Моля те… нарисувай ми овца!
‒ Какво?
‒ Нарисувай ми овца.
Скочих на крака, сякаш ме беше ударил гръм. Силно разтърках очи. Внимателно се огледах. И видях едно съвсем необикновено момченце, което ме гледаше със сериозните си очи. Ето най-добрия портрет, който по-късно успях да му направя. Разбира се, рисунката ми съвсем не е така прелестна, колкото модела. Но не съм виновен аз. Когато бях на шест, големите ме обезсърчиха да ставам художник и затова се научих да рисувам единствено боа отвътре и отвън.
Взрях се в това видение с широко отворени от почуда очи. Не забравяйте, че се намирах на хиляди мили от всякакво обитаемо кътче. А моето момченце не изглеждаше нито изгубено, нито умиращо от умора или пък от глад, от жажда или страх. По нищичко не приличаше на изгубило се сред пустинята дете, на хиляди мили от всякакво обитаемо кътче. Когато най-сетне успях да продумам, го попитах:
‒ Ама… ти какво правиш тук?
Тогава то съвсем вежливо ми повтори, сякаш изричаше нещо много сериозно:
‒ Моля те… нарисувай ми овца.
Когато загадката е прекалено голяма, не можеш да не се подчиниш. Колкото и абсурдно да ми изглеждаше това на хиляди мили от всякакво обитаемо кътче и при смъртната опасност, която ме грозеше, извадих от джоба си лист и писалка. Тогава обаче се сетих, че бях изучавал най-вече география, история, смятане и граматика, и ядосано казах на момченцето, че не мога да рисувам. То ми отвърна:
‒ Нищо. Нарисувай ми овца.
Понеже никога не бях рисувал овца, му възпроизведох едната от двете единствени рисунки, които бях способен да направя. Тази на боата отвън. И с изненада чух момченцето да казва:
‒ Не! Не! Не искам слон, погълнат от боа. Боата е много опасна, а слонът е направо огромен. При мен е доста тясно. Необходима ми е овца. Нарисувай ми овца.
Тогава аз нарисувах:
Той внимателно я погледна и рече:
‒ Не! Тази е вече много болна. Нарисувай ми друга.
И аз нарисувах:
Приятелят ми се усмихна с мило снизхождение:
‒ Не виждаш ли… това не е овца, а овен. Има рога.
Дооправих рисунката си, но той отхвърли и нея като предишните:
‒ Тази е доста стара. Искам овца, която да живее дълго.
И тогава, понеже нямах търпение да започна да разглобявам двигателя, му надрасках ето това.
И заявих:
‒ Това е сандък. Овцата, която искаше, е в него.
Изненадата ми нямаше край, когато видях как грейва лицето на моя млад съдник:
‒ Точно такава я исках! Мислиш ли, че на тази овца ще ѝ трябва много трева?
‒ Защо?
‒ Защото при мен всичко е малко…
‒ Със сигурност ще ѝ е достатъчно. Нарисувах ти една съвсем малка овца.
Той наведе глава към рисунката:
‒ Не е чак толкова малка… Виж! Тя заспа.
Така се запознах с Малкия принц.
