Излиза роман за Мария Кюри – невероятната жена, бунтарката, родена да промени света
Днес думата радиoактивност е позната на всеки – за едни тя е само смъртна опасност, за други – и надежда за живот. Може би малцина знаят, че познанието за това явление е съвсем ново в рамките на човешката история – само на 125 години. А може би още по-малко хора знаят на кого дължим голяма част от това познание.
За живота на жената, дала наименованието радиоактивност и посветила целия си живот на нейното изследване – на нейната положителна и на нейната страшна страна, разказва новата книга от поредицата „Бунтарки“ на издателство „Емас“. За бунтарката, отказала да вземе лично Нобеловата награда в знак на протест срещу незачитането на жената в науката. За полякинята Мария Склодовска, по мъж Кюри, платила с живота си за смелостта да мечтае.
Мария Кюри е първата жена, носителка на Нобелова награда, единствената жена, удостоенa два пъти с Нобелова награда, единственият учен, удостояван с Нобелова награда за постижения в две различни науки. Първата жена преподавателка в Сорбоната. Провъзгласена е за най-значителната жена в историята на Франция.
За книгата:
Маня, възпитавана в строгата католическа вяра на полските шляхтичи в XIX век, е само на десет години, когато се отказва от Бога, защото е позволил сестричката ѝ, а после и майка ѝ да умрат. Отгледано и възпитано заедно със своите три сестри и един брат от баща си, момиченцето се интересува от математически задачи и от законите на природата и мечтае… Мечтае един ден да стане учен, да експериментира и да открива, да докаже на света, че момичетата са равни на момчетата, че те също могат да учат и да станат лекарки, конструкторки, физички, а не само добри домакини. Но в родната Полша това е невъзможно – в университетите на поробената от Русия страна не допускат жени, а за следване в чужбина не може да се мисли, защото старият самотен баща на четири деца е останал без средства.
Ала за мечтите на Маня разочарованието не е преграда – завършвайки гимназия, 16-годишното момиче сключва „договор“ с по-голямата си сестра Бронислава да работи и да я издържа, докато следва в Париж, а после Броня да ѝ върне „услугата“. И бъдещата велика физичка става гувернантка и домашна учителка в богато семейство, където среща любовта, но и поредното разочарование в живота си…
Блестящият Казимир, голямата, опустошителната любов в живота на Мария, ѝ е поставил условие за брак: да се откаже от следване и да му стане просто примерна съпруга.
Бунтовната душа на Мария не допуска условия и тя заминава за Париж да учи физика. Следват години на неистови лишения и труд, поддържа я само мечтата за големи открития. А и Франция не е много по-благосклонна към жените, решили да учат. Но забелязана от своите преподаватели, младата дипломантка получава възможност да работи в лаборатория и се отдава изцяло на своите експерименти.
Споменът за любовното разочарование не я оставя и години наред тя не допуска никого до себе си, докато един ден, на един балкон не вижда слаб млад мъж… Физика Пиер Кюри, тих и вглъбен, неправещ външно впечатление, но мъж опора и партньор, мъж и любов за цял живот…
„Мадам Кюри и силата да мечтаеш“ от Зузана Леонард
Два коня теглеха натоварена с чували каруца от улица „Ломонд“ към „Училището по индустриална физика и химия“; през прозорците на своята лаборатория Мари зърна превозното средство с ъгълчето на окото си. Не обърна особено внимание на каруцата, защото големият бял картон, окачен на Коледа върху голата тухлена стена зад лабораторната маса, приковаваше интереса ѝ.
Сега лабораторната маса беше обща и за двамата. Миналата година, през пролетта, откриха първите следи от нови радиоактивни елементи и Пиер престана да се занимава със симетрията и кристалите. В момента единственото му желание беше да изолират новите елементи и да ги опишат възможно най-подробно и с научна прецизност. Мари го бе заразила със своята ловна треска.
През този пролетен ден той тъкмо бе приключил с уроците, когато тежко натоварената каруца влезе в двора. Двамата застанаха заедно пред картона с периодичната система на химичните елементи и се опитаха да намерят мястото на откритите от тях елементи в системата.
Мари обичаше да работи с мъжа си. Беше прекрасно да проникват заедно в тайните на радиоактивността – също както да карат колело, да се хранят заедно, да играят с Ирен или да заспиват прегърнати. Понякога размишляваше за брака си и имаше чувството, че откакто работят заедно, преживяванията им са много по-интензивни.
Периодичната система, пред която стояха и размишляваха, бе позната на Мари още от времето в Шчуки, в дома на Зоравски, когато прочете „Основи на химията от Менделеев“. Именно той, великият руски учен и учител на братовчед ѝ Йозеф, бе създал Периодичната система. Пол Ланжвен и двама от учениците му бяха окачили на стената най-новата версия, нарисувана лично от тях; отделните групи и периоди бяха обозначени с различни цветове.
Навремето Менделеев бе успял да подреди елементите в различни групи според атомното им тегло. Той пръв се бе осмелил да предскаже въз основа на своята подредба къде точно в системата му липсват елементи, които предстои да бъдат открити.
– Тук! – Мари посочи безцветно квадратче от периодичната система, където бе нанесено атомно тегло с въпросителен знак. – Това е мястото на полония.
– Тъкмо щях да кажа същото – кимна Пиер. – Ако си права, вече имаме ориентировъчна стойност за атомното тегло на твоя елемент.
– Нашия елемент – поправи го Мари. – Споделям го с теб. – Плъзна пръст надолу към едно празно място в поредицата от елементи на алкалоземната група и почука върху квадратчето, където бе нанесен барият. – Тук някъде е мястото на радия.
– Тогава радият има много високо атомно тегло – отбеляза Пиер. Гледаше посоченото от Мари квадратче със загрижеността на лекар, поставил неблагоприятна диагноза, или на човек, който слуша собствения си нерадостен хороскоп. – Може да минат месеци, преди да го определим.
Пиер се излъга: щяха да минат години.
Кръстиха новия елемент радий – изведоха името от латинското понятие radius – лъч, защото изглеждаше стотици, дори хиляди пъти по-радиоактивен от урана. Радият се срещаше в уранинита само в съединение с барий, но Мари и Пиер успяха да екстрахират известно количество от съединението и да го отнесат при познат химик, който го подложи на спектроскопия.
При този вид изследване елементът се загрява силно, за да се превърне в светещ газ, а излъчената светлина да се пречупи през призма. По този начин се получава ярко светеща дъга, различна за всеки елемент. Нито един известен досега елемент не се отличаваше с оригиналната шарка, създадена от радия.
За облекчение на Пиер и мрачно задоволство на Мари, резултатът от спектроскопията окончателно убеди Академията в правотата им. Мнозинството от членовете ѝ вече вярваха в съществуването на радий и полоний. Даже Анри Бекерел им повярва и „великодушно“ пусна в ход влиянието си, за да осигури финансови средства за работата на Мари.
Следващата им задача беше да открият окончателното доказателство за съществуването на двата нови елемента. Това означаваше да определят атомното им тегло, а за целта бе необходимо първо да ги изолират в чиста форма.
– Чака ни сериозна работа. – Пиер зарови пръсти в косата си, разтърка тила си и стисна зъби, сякаш имаше болки.
– Да се хващаме на работа, моя силна мечко. – Мари се надигна на пръсти и го целуна по устата. – Ще хленчим, когато приключим. Може пък да не изисква толкова усилия, колкото предполагаш.
Някой почука и двамата спряха да се целуват.
– Да? – Мари се обърна.
Пол Ланжвен открехна вратата и провря глава в лабораторията.
– Каруца е докарала товар уранинит от Източната гара. За вас е, нали?
– Благодаря ти, Пол – кимна Пиер. Двамата вече бяха близки приятели.
В двора на училището ги чакаше Анри Бекерел. След като Мари и Пиер докладваха пред Академията за откриването на радия, той напускаше поне по два пъти седмично комфортната си лаборатория в Политехниката и отиваше в професионалното училище, за да поработи с инструментите на Пиер и бариевите съединения на Мари и да демонстрира участие в научната им работа. За Мари ставаше все по-трудно да мълчи.
– Моля да ме извините – подхвана Бекерел след церемониален поздрав и размяна на учтиви думи. – Очакват ме в Академията, но държах да ви съобщя лично: успях да потвърдя резултатите ви, скъпи Кюри. Независимо дали уранът е твърдо вещество, течност или газ, радиоактивността му не се променя ни най-малко.
– Не, разбира се – отвърна леко объркан Пиер. – Само че този факт е резултат от изследванията на жена ми.
Бекерел кимна кратко на Мари и веднага се обърна отново към съпруга ѝ.
– Този факт, естествено, затвърждава теорията ми, че лъчението на Бекерел, или така наречената радиоактивност, представлява по същество форма на фосфоресценцията и се поражда в елемента чрез външни въздействия. В никакъв случай не може да се разбира като собствена активност на атомите в един елемент. – Размаха цилиндъра за довиждане и си тръгна.
Мари се пръскаше от гняв. Подлият удар бе насочен изцяло срещу нея и убеждението ѝ, че радиоактивността се поражда в атома на излъчващия елемент. Високомерният учен обаче не си правеше труда да разговаря с нея, а се обръщаше към Пиер! Наглец! Явно смяташе, че е под достойнството му да влиза в спор с жена, за да защити мнението си, противоположно на нейното.
– Ужасно съжалявам, задето му дадохме уранинит и барий – изсъска тя. – А още повече съжалявам, че приех парите! -Имаше предвид двете стипендии от Академията на науките, издействани от влиятелния Бекерел през есента и в началото на новата година. – Той буквално си купи достъпа до лабораторията ни, права ли съм?
Писмото, с което Академията ѝ съобщаваше, че работата ѝ по докторската дисертация ще бъде подкрепена със стипендии, бе адресирано не лично до нея, а до Пиер. Господата определено не си и помисляха да подпомогнат жена учен, още по-малко да ѝ съобщят решението си лично.
Мари, закалена след дългогодишната съпротива срещу Иванов, приемаше чудовищните несправедливости със смесица от презрение и равнодушие. Е, понякога се чувстваше смъртно обидена и избухваше, но винаги внимаваше Пиер да не се разгневи, задето академиците пренебрегват любимата му жена.
– Аз пък съм щастлив, че прие парите, любов моя. – Стигнаха до каруцата. Двамата колари тъкмо разтоварваха чувалите. – Иначе нямаше с какво да платим транспорта на две хиляди килограма уранинит. – Пиер посочи с глава купчината чували и кимна доволно.
Уранинитът не им струваше нищо, защото използваха отпадъчни продукти; минералът пристигаше от Йоахимстал в Чехия, където миньорите небрежно го изхвърляха в гората. Въпросът беше в транспорта на чувалите от граничните немско-френски области до Париж – оказа се безбожно скъп. Миналата година семейство Кюри плати първия товар уранинит от спестяванията си. Финансирането на научната им работа се оказа постоянен проблем.
– Бекерел си позволява да провежда същите измервания като нас! – продължи да се възмущава Мари. – Невъзможно е опитите му да са доказали, че радиоактивността се причинява отвън, какъвто е случаят с неговата скучна фосфоресценция!
– Забрави го, моля те. – Пиер тикна под носа ѝ пълните си шепи. – По-добре помириши това чудо.
Тя се наведе над кафявата, прашна, примесена с борови иглички пръст и вдиша миризмата ѝ.
– Как е възможно най-прост минерал, дето мирише толкова обикновено, да съдържа скъпоценни субстанции? Не е ли забележително?
– Не разбирам какво ви става, мадам Кюри. – Пиер също помириса пръстта в шепите си. – Полоният се усеща съвсем отчетливо. – Направи физиономия, сякаш е поел аромата на скъп парфюм. – Ами миризмата на радия? Веднага го разпознах. Този елемент мирише на бъдеще.
– Как мислиш, Пиер, колко радий държиш в момента в ръцете си?
– О, вероятно е с големината на камъка, дето стърчи най-отгоре – отвърна засмяно той.
Мари извади от пръстта камъче с големината на черешова костилка и го огледа.
– Виж колко силно излъчва. Може и да е повече.
Тя завъртя малкия камък между палеца и показалеца.
– Според мен един килограм уранинит съдържа най-много един грам радий.
Ако знаеха колко жестоко се лъжат, сигурно щяха още днес да прекратят научната си дейност. За щастие, дори не подозираха какво ги очаква и Пиер само отбеляза:
– Добрият учен е призван да се държи единствено като добър песимист.
– Това важи и за добрите учени от женски пол, смятам аз. А какво ще кажете вие, мосю Кюри?
*****
В деня след голямата доставка от Чехия Мари сложи върху топилната пещ медно гърне с уранинит, наля вода и добави въглища в печката. Имаха още една печка, където вече вреше пръст, смесена с вода; трябваше само да я разбърка с желязна пръчка. Вдигна третото гърне, където уранинитът бе заврял и му предстоеше да се охлади, и го изнесе в двора.
Там бяха наредени десетина тенджери, кофи и гърнета с изстиваща отвара. Мари извади едри парчета, които не се бяха разтворили в горещата вода, и ги прехвърли в празна тенджера. Завлече я обратно в бараката, напълни я с вода и я сложи на печката да заври.
На няколко крачки от нея, пред бараката, Пиер тъкмо пресипваше пръст от чувал в медено гърне. Надигна се, обвит в облак прах, и се усмихна на Мари. Внесе гърнето в бараката, сложи го до нейното на печката, сипа вода и се обърна към жена си, която добавяше към разтвора солна киселина и алкална сол. Целуна нежно прашното ѝ слепоочие.
През по-голямата част от деня Мари работеше в лабораторията сама, защото Пиер преподаваше и изпълняваше другите си задължения в училището. Ала веднага щом приключеше с часовете и със задачите си за деня, отиваше в бараката и се хващаше за работа. Всеки знаеше какво да прави – още през есента бяха разпределили помежду си отделните операции, макар че тогава разполагаха с малки количества радиоактивна пръст.
Мари внесе в бараката поредната тенджера с още неразтворени буци минерал, вдигна я на печката, наля вода и добави точно отмерено количество алкална сол и солна киселина. Взе ръкохватките и вдигна едно от още топлите гърнета, където преди час бе разбъркала упоритите буци с вряща вода, изнесе съда на двора и го остави да се охлади.
През това време Пиер изля калната вода от гърне с уранинит, минал през две измивания, отнесе го в бараката, сложи го на печката, наля вода и добави киселина и алкална сол. Междувременно Мари донесе следващото гърне и Пиер го напълни с вода. Тя му благодари със сияеща усмивка, а той я помилва нежно по косата.
