Издателство „Еднорог“ издава „Магията на венецианското огледало“ от Наталия Солнцева
В тихо руско селце се заселва тайнствена чужденка. Баронеса Грим е богата, но домът й е негостоприемен – тя го дели само с едно момиче от селото, избрано за нейна компаньонка. Когато момичето изчезва при загадъчни обстоятелства, из селото плъзват слухове за баронесата, кой от кой по-зловещи.
Астра Елцова, глезена дъщеря на богат баща, в навечерието на сватбата си се сблъсква за първи път със завистта и измяната. Потресена от изневярата на годеника си, тя напуска Москва, решена да заживее нов живот. Случаят я среща с госпожа Грим – и с един млад мъж, съвсем различен от досегашните й обожатели.
Вроденото любопитство на Астра я изправя на пътя на обезумял убиец. Първите престъпления, които й е съдено да разкрие, я засягат пряко – убийството на нейна приятелка, свързано по загадъчен начин със смъртта на самата баронеса Грим.
Послания от отвъдното тревожат Астра. Убиецът, който я преследва, е съвсем реален, но тя съзнава, че със съдбата й си играят и други зловещи сили. В дълбините на старинното огледало, завещано й от покойната баронеса, се мяркат фантастични сенки – реалност и фантазия, минало и настояще си дават среща в съдбоносната нощ на Хелоуин, Нощта на мъртвите. За да спаси себе си и да разкрие убиеца, Астра ще трябва първо да разгадае тайната на венецианското огледало…
За автора
Добре дошли в света на Наталия Солнцева – тук криминалните интриги водят към мистични тайни, към проклятията, които прочути предмети на изкуството и архитектурни паметници носят със себе си от мъглите на древността… Всичко, което се случва в този свят, води началото си от далечни времена. Загадките на Наталия Солнцева свързват настоящето и миналото с нишките на любов и омраза, на приключения, страсти и кръв…
Ревю на книгата може да откриете ТУК!
За любопитните, ето и откъс:
През тази нощ преди много векове жреците на келтите се събирали в свещените горички и кладяли огньове по върховете на хълмовете. От този огън жителите в околността палели огнищата в домовете си. Девойките хвърляли кестени в огъня – ако два кестена останели да горят един до друг, значи любов и съгласие чакали годениците; ако пък не – пътищата им щели да се разделят.
Това бил празник на огъня, когато на всички възвишения в шотландските планини, пред всеки двор пламвали купчини събирани преди това дърва и съчки, устройвали се празненства, игри и гуляи, понякога доста разюздани и непристойни. Жените смесвали изсушен пелин, татул и тисови клонки, палели ги и окадявали с ароматния дим жилищата. Това била и нощта на „дивия лов“, когато черни конници на черни коне устройват бясно надпрепускване и увличат в преизподнята онези, които се осмелят да ги последват.
В нощта на Самхаин преградата между световете изтънява дотолкова, че през нея обитателите на единия могат да видят другия и дори да я преминават с лекота. Прието е по това време
да се устройват дяволски маскаради. Вещици се впускат в танц
около сив камък, а сам Принцът на мрака им свири на флейта.
Децата обикалят къщите и чукат на вратите с викове: „Почерпи
ни с нещо, за да не съжаляваш!“.
Този празник е отличен повод хората да се преструват на дяволи, удавници и върколаци, да се почувстват като изчадия на ада. Това е опит да бъде осъзната, разбрана връзката между света на хората и света на тези създания. Това е измама, мит, легенда и реалност.
На свой ред демоните, таласъмите, привиденията, вампирите и върколаците се промъкват в света на живите и никак не е лесно да ги различиш от маскираните участници в празника. От човешка гледна точка тези същества изглеждат като въплъщение на злото. А какво виждат те? Как им изглеждат хората? И каква е тя, „другата“ страна на битието?
Нощта на Самхаин отваря врати, които принадлежат едновременно на двата свята и на нито един от тях. През тези врати може да премине всеки, който пожелае. Но веднъж влязъл, дали ще успееш да се върнеш? Ами ако тези два свята си приличат като близнаци? Ако това, което започва в единия, продължава в другия?
През тази нощ, гонейки нечистите сили, хората носят в ръце фенери от тикви с изрязани в тях очи и ухилени усти. Тиквените
глави символизират „главата на Бран“ – чудотворен талисман, който предпазва от злото. Защото в нощта на Самхаин на духовете им е позволено да се забавляват както си искат. Затова
хората трябва да извършват странни и неочаквани постъпки, за
да стъписват нечистите сили.
През тази нощ в Москва някои клубове канят на празненства, на които може да се види как се веселят възкръснали мъртъвци, убийци и техните жертви, зомбита, варианти на младата господарка от „Вий“ и всякакви други обитатели на гробници, подземни пещери и мрачни средновековни замъци. Сервират се специалитети на заведението, представени като „чаша с отрова“, „коктейл от прясна кръв“, „еликсир на вечния сън“, изпробвани вече от небезизвестните Ромео и Жулиета, а също така и други, не по-малко екзотични деликатеси. За наслада на почитаемите гости се устройва стриптийз, представляващ отглас от древните обреди, прераствали в сексуални оргии. Мистичното съвкупление – ето го моста, свързващ живота със смъртта.
През тази нощ можеш да бъдеш всеки, който пожелаеш – само не и самия себе си.
