Премиерата на поредицата на HBO бе още през пролетта. Но някак отлежаваше и чакаше ред след всичко, което ни заля оттогава. В традиционно по-постния от към премиери летен период, някак естествено му дойде ред. Все пак Елизабет и нейния „WandaVision“ са едно от най-прекрасните неща, които някога съм гледал и последното силно нещо на Marvel изобщо, преди да се откажа окончателно от тях и тъпотиите им.
Сериала е базиран на действителна история от 80-те години на миналия век. След като го изгледах разбрах, че преди година HULU са излъчили поредицата „Candy“ с Джесика Биел и Джъстин Тимбърлейк, базирана на същата история. Него не съм го гледал. Но този… нямаше как да не му се предам.
„Любов и смърт“ започва много трудно и буквално мъчително. За феновете на Елизабет Олсън и особено онези, които са харесали „WandaVision“ и неговите първи епизоди- този сериал тук ще е връщане, към доброто старо минало. Елизабет е в ролята на Кенди, домакиня от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Епоха, която ужасно много и отива. Олсън сякаш плува в свои води и това да бъде примерна домакиня, кокетна дама, прилежна и всеотдайна съпруга, и е като втора кожа. Дори акцентът и е толкова, толкова типичен за епохата, че актрисата за пореден път успя да ме накара да се влюбя в нея.
Сериалът за отрицателно време съумява да те потопи в онова време, в онази култура, в начина, по който обществото е функционирало тогава, в неговата простота, подреденост и истинско очарование. Завръзката и аферата между Кенди и Алън минават прилично и лежерно, докато не достигаме до епизод 4. Епизод 4 , в който ставаме свидетели на сцената със сблъсъка между Кенди и Бети- съпругата на Алън. От там на сетне поредицата пощурява и до нейния финал следват серия от разкрития, лутане, търсене на истината, съмнения и съдебни битки.
Изключително важно е да се подходи към „Любов и смърт“ с тотално непознаване на историята и особено нейния завършек. Ако знаех истинските събития, сериала нямаше да ми подейства и на йота. Съмнявах се в Алън, съмнявах се дори в дъщерята на Бети, съмнявах се в самоубийство, съмнявах се във всичко.
Изпълнението на Елизабет Олсън за пореден път прелива от прилична домакиня до абсолютна псхиопатка, неуравновесена, понадрусана и просто… Елизабет Олсън. Няма миг, в който актрисата да не носи сериала на плещите си. Тя е неговото сърце, душа и очи. Джеси Племънс е толкова застрелян в ролята на Алън, колкото героят май го изисква. Ролята му ужасно много ми напомни на не по-малко застреляния му персонаж в „Силата на кучето“. Актрисата, в ролята на Бети, също е толкова блестяща, колкото и те двамата.
В своя финален, седми епизод „Любов и смърт“ най-сетне ни показва истината. Виждаме, какво се е случило в момента на убийството. И сцената е толкова брутална, толкова жестока, неочаквана и по абсолютно никакъв начин невписваща се в останалата част от сериала, че просто втрещява. Първата ми реакция бе да закрия устата си. После крещях. После се блещих. После се възхищавах на изпълнението на Елизабет Олсън в сцената и на силата на режисьорът, позволил си да включи този ужас в „Любов и смърт“.
Не съм сигурен какво чувствам, по отношение на присъдата. Не съм сигурен, че съм съгласен с нея. Чувството ми за справедливост ме кара да мисля, че по- скоро тази присъда трябваше да бъде друга. Убийството е на лице. Човекът е мъртъв. Мотивите от значение ли са? Действието простимо ли е? Оневинява ли извършителя? Променя ли фактите?
„Любов и смърт“ е прекрасен придатък към портфолиото от добри решения на Елизабет Олсън в последните години и наистина силна стъпква в страни от Marvel. Актрисата има потенциала за дълбоки, силни и фестивални роли, които да качат кариерата и с още няколко стъпала нагоре. За да се случи това, тя трябва спешно да се отърве от Уанда Максимоф и да спре да бъде Алената Вещица.
„Любов и смърт“ е минисериал, достъпен за всички потребители на HBO MAX. Той е от едва 7 епизода.