Преди седмица в стрийминг гигантът дебютира нов сериал, който се опита да се възползва от успехът на „Dark“. Той отново е немска продукция и е изцяло на немски език. Този път историята е базирана на едноименния, дебютен роман на Роми Хаусман. На родния пазар може да бъде намерен от издателство Летера.

Оценка по точки на сериала- в дъното на публикацията.

Една млада жена е откарана в болницата след пътно произшествие. С нея е дъщеря ѝ, която разказва ужасяваща история. Очевидно жената е била отвлечена и е била принудена да живее години наред с двете си деца в хижа в гората. Похитителят ѝ, който се смята за неин съпруг, държи семейството си откъснато от външния свят и е наложил строги правила, според които дори ползването на тоалетна е определено до минута. Съвсем скоро след постъпването ѝ в болницата се поражда съмнение: дали това не е изчезналата преди 14 години Лена Бек?

Пострадалата отговаря на профила на отвлеченото момиче, но семейството ѝ се кълне, че това не е тяхната Лена. Бягството на младата жена е само началото на нейния кошмар, защото мъчителят ѝ ще се върне, за да си вземе онова, което смята, че му принадлежи…

Историята се разгръща изключително неочаквано и необичайно. Обратите вървят един подир друг и докато стигнем до финалния, вече сме се позадъхали бая и тягостната, мрачна и наситена обстановка, вече е пропила в клетките ни. Сивотата, отмитите цветове от картината, мрачните тонове и отсъстващото слънце карат „Любимо дете“ да потиска по нужния начин, че да напрегне зрителя дори със своето техническо изпълнение, далеч преди да ни грабне с историята си.

Няма как да предвидите обратите. Кой е похитителя, коя е жената, кои са децата, какъв е проблема с момиченцето, защото жената тича сама из гората, а я откриват с детето при нея, защо то е толкова странно и зловещо … все ключови въпроси, чиито отговори ще търсите. А когато ги получите, те ще изненадват и вълнуват.

Още в началото объркването е пълно. Защо бащата казва, че тази жена не е дъщеря му? Защо наричат момиченцето, с името на жената? Защо детето е такава долна гад и вече сте го намразили още в средата на премиерния епизод? Всички отговори на всички въпроси заслужават вашето внимание и желанието ви да ги откриете, преди историята да ги даде.

Актьорските изпълнения са добри. Безспорно Лена, Хана и бащата на Лена са върховите изпълнения, които успяват да увлекат зрителя и да създадат усещането за странност, като същевременно пробудят у него много въпроси.

Когато историята започва да се разплита, когато отговорите започнат да идват и вече гледате към финала и развръзката, нещата са се подредили достатъчно, че да не остават много възможности за финален обрат. И това се случва! Финален обрат всъщност няма, а историята те е повела в посока, която просто върви към естествен завършек, който е колкото логичен, толкова очакван и може би леко разочароващ. След края и пълното разплитане на мистерията остава усещането за „исках повече“. Някак в мен се бореха едновременно „така трябваше да свърши“ и „нещо не ми достигна“.

„Любимо дете“ е минисериал, достатъчно кратък и стегнат, че да не натоварва и да държи вниманието от началото до края. Любителите на мистерии и търсене на отговори, ще получат душевен оргазъм по начин, който не са получавали от времето на „Жената на прозореца“ с Ейми Адамс. Да двата филма/ романа , колкото и да различни, всъщност имат нещо много общо. Те са брилянтно структурирани мистерии, които започват с ключова сцена, около която в последствие построяват своята фабула за да оплетат и усучат всичко така, че зрителя/читателя да няма нещо, в което да не се съмнява.

„Любимо дете“ е достъпен за всички потребители на Netflix, а романа ще бъде част от CINEBOOK 3.

  1. Общо одобрение: 3/5

  2. Техническо изпълнение: 4/5

  3. Актьорска игра: 4/5

  4. Времетраене на епизодите/ дължина на сезона: 5/5

  5. Финал: 2/5

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here