Най-скандално спечелилия Оскар за най-добър филм в историята на церемонията от вчера (17.03.2017г.) вече е в кино салоните в цялата страна, благодарение на разпространителите от А+ Филмс. Те се оказаха големите късметлии, които държаха правата за „Лунна светлина“– един изключително нискобюджетен филм (заглавието е снимано с бюджет от едва $1,5 млн. ), който след спечелването на „Златен глобус“ за най-добър филм Драма и ОСКАР за най-добър филм, се превърна в едно от най-търсените и преследвани заглавия за годината. Въпреки пиперливата му сюжетна линия и потенциално трудния характер, реших да проверя дали филмът си е струвал наградите.
История за съзряването на бедно чернокожо момче с хомосексуална ориентация – от детството през тийнейджърството до младостта му. То се бори за мястото си в света, чувствайки се отритнато от обществото в Маями.
Филмът е труден. Много труден. И да, филмът проследява една изключителна хомосексуална история. Това не история за момче с такива „наклонности“. Това е историята за ТАКОВА, чернокожо момче. Но за разлика от другият голям филм от последните години, на такава тематика „Планината Броукбек“, тук липсва ВСИЧКО. Филмът е живот. Съдба. Ежедневие. Сиво. Гадно. Брутално. Точно толкова трудно и съкрушително, каквото в нашето съзнание е съществуването на чернокожите в гетата. Много е трудно да пишеш за чернокожи и да се стремиш да си внимателен. Каквото и да кажеш, която дума и да използваш… можеш да попаднеш в капана на „този расист“.
Филмът проследява съдбата на главния герой през три етапа от живота му. Малко момче, младеж в своите тийн години и зрелия мъж, на прага на живота. Всичко което съпътства съдбата на момчето ни се показва, за да разберем причините. ЗАЩО той става такъв. В неговия живот от малък има една голяма липсва. Това е бащата. Мъжкия пример. Мъжкото начало. Това, на което ДА ПОДРАЖАВА, това, което ТРЯБВА да бъде и това, което трябва да следва. Той е отгледан от майка си. Без присъствието на баща! Което само по себе си е допълнителен проблем. Майката е наркоманка. Майката е всичко друго, но не и МАЙКА на момчето.
Контрапункт тук е, че на фона на липсата на баща и наличието на ТАЗИ майка, момчето е потиснато и затворено в себе си в училище. Слабичък.. точно от онзи тип, който лесно става плячка на нахаканите, онези готините от „силните“ семейства, който допълнително унищожават неговия вътрешен свят. Подложен на подигравки, побой, тормоз, упреци и подмятания той расте изолиран. Без приятели. Без среда. Докато не се появява той. Неговия ПРЪВ приятел. Момчето, което изплува от тълпата сиви образи и започва да търси НЕГОВОТО внимание. Тяхното приятелство започва да буди подозрения у зрителя още с необичайното си начало. Паралелно на това се появява и така търсеният и бленуван „баща“. Маршала Али, който получи ОСКАР за ролята си, е всичко, за което малкия герой някога е мечтал и от което е имал нужда. Той е чернокож, той е силен, той е внимателен, той е СПОСОБЕН да бъде баща. Той се грижи за него, той го насърчава и обича, той го води в дома си и го запознава с половинката си. Те двамата стават светлината в живота на малкия герой. Заедно с новопоявилия се приятел, вече има смисъл. В тунелът и мрака, в които живееше, вече има светлина. Поредния сблъсък с биологичната му майка и последвалата сцена на брега на морета с двете момчета ОБРЪЩАТ каруцата и нещата тръгват в „онази“ посока.
Години по- късно нашият герой е млад мъж, с изключително телосложение. Превърнал се е в гангстер и продавач на наркотици (едно подобие на единствения баща в живота си- героят на Маршала Али). Нашият герой е въплатил всичко мъжко в себе си, превърнал се е в суров, в борец, в силен и отговорен. До момента в който приятеля от миналото не се обажда. Това обаждане променя всичко. Това обаждане събужда сърцето му и кара отдавна забравени чувства да изплуват на повърхността. Това обаждане събужда копнеж, желание и спомен за време, което е било различно. Хубаво. Истинско. Забранено. Но време, в което той е бил себе си. Нашият герой предприема връщане към родния си град. Срещата между двамата ще отеква в съзнанието ви дълго след финала на филма.
Режисьорът Бари Дженкинс е поел тази изключително провокативна история и я е напомпал с цялото внимание, сърце, емоции и истински душевен катарзис, които е способен да насади у зрителя. Вие ще живеете с главния герой. Ще растете с него. Вие ще страдате и ще му съчувствате. Вие ще извърнете поглед при сцената на брега на морето. Ще извърнете поглед от финалната сцена на филма. Но ще го разберете. Ще приемете неговите подбуди и ще разберете ЗАЩО. Този живот, тази съдба, тази среда, са способни да родят САМО това. Да създадат такъв човек и да възпитат такова съзнание. С всичките му положителни и отрицателни качества, с всичката мъжественост, грубост и суровост. Но и с всичката нежност, топлота, сърце и желание да бъде обичан. По начина, по който ТОЙ иска.
Трите момчета, които изиграват главната роля, през трите етапа от живота на героя са изключителни. Точни и правилни. Физически, душевно… те са едно каменно лице, без емоции и без разбиране. Един вътрешен микрокосмос, който обстоятелствата ще ви карат и помагат да разберете, А НЕ актьорската игра.
Биологичната майка е истински тайфун. Наоми Харис (Карибски Пирати) е толкова силна и стъписваща, че ще ви се поиска да я зашлевите поне в няколко от сцените. В големия сблъсък със сина и за пари… тя е енергийния вампир, който ще прикове и изцеди очите ви, тя е онази стихия, която ще ви накара да искате да прескочите екрана и да я изхвърлите през вратата, след което да заключите след нея и да глътнете ключа.
„Лунна светлина“ е добър филм. Много добър филм. Едва ли е най-добрия филм за изминалата година, но категорично е най-значимия и различен филм от всички номинирани. Това е по-добрия филм от двата („La La Land“). Филмът има много недостатъци но самият факт, че успя да накара академията да преглътне предразсъдъците си и след гафът с „Планината броукбек“ (тогава статуетката за най-добър филм спечели отдавна забравеният „Сблъсъци“), вече имаме първият филм на такава тематика, спечелил Оскар за най-добър филм.
На много хора заглавието ще се стори трудно, мъчително и натоварващо. Да, филмът е такъв. Но той носи много и учи на много. Той ще ви кара да разбирате, приемате, уважавате и подкрепяте. Той ще ви накара да погледнете отвъд порядките и хилавия хлапак. Той ще ви накара да разберете, че в коравия мъж от финалната трета на филма, е ВЪЗМОЖНО да се крие едно нежно сърце, копнеещо за любов. Помнете думите му : „Ти бе единствения, с когото някога съм бил“!
Огледайте се около вас. Вижте коравите мъже. Погледнете ги с други очи. В тях има сърца. В тях има едни огромни души, които искат. Търсят. Желаят. Копнеят.
Ако има едно нещо, на което „Лунна светлина“ може да ни научи, то това е разбиране и приемственост.
Значим филм. Добър филм. НЕ НАЙ-ДОБРИЯТ ФИЛМ. Но задължителен филм. За всеки кино ценител.
Вече в кино салоните в цялата страна. Разпространява А+ Филмс.
