Три години по-късно, фен петиция, много молби, схеми и премисляния- „Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдер“ е вече факт! 18.03.2021г. бе денят в който HBO България показаха дългоочаквания нов филм на феновете. Изключително недоверие, тотално изключване на възможността да се получи нещо по-добро и предварителна нагласа за пълно разочарование и вялост… така преобладаващата част от фенове и онези, разочаровани от версията на Джос Уедън, поеха към новия, 4 часов бехемонт.
Е скъпи читатели, това е най-добрия филм за екип от супергерои в съвременната ни история. Нито един от филмите за „Отмъстителите“ и особено „Отмъстителите: Краят„, не се дори доближава до това, което „Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдер“ дава на своите герои. История. Плътност. Минало. Съдба. Душа.
Ще припомня нещо изключително важно. Далеч преди всички гадости, сполетели продукцията, Зак Снайдер предлага на Warner Bros. своята версия за „Лигата на справедливостта“ и „Лигата на справедливостта 2“. Погледнато от днешна дата, тези 4 часа са точно 2 пълни, игрални филми. Каквото всъщност Зак е възнамерявал да заснеме в самото начало. Защо той напусна оригиналната продукция и не се върна към нея? Насред снимките, дъщеря му Autumn (Есен) се самоуби. За това на финала на „Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдер“ ще видите едно послание: За Autumn.

Филмът ни дава всичко това, което липсваше на оригиналната продукция, както и на „Отряд самоубийци„. Ние не познаваме част от героите. Аквамен, Светкавицата и Киборга бяха нови герои и зрителите, които не бяха чели комикси, не познаваха историите им. Да, Батман, Супермен и Жената чудо са добре познати герои със самостоятелни филми, но останалата част от Лигата- не!
„Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдер“ поправя всички проблеми на оригиналния филм и го надгражда. Тук прекарваме достатъчно време с всички герои. Запознаваме се с историите. Преживяваме трагичните моменти от живота им. Научаваме се да им съчувстваме, да ги разбираме. Започваме дори да ги обичаме. Преди да достигнем до завръзката във филма, ние вече познаваме тези герои имаме мнение и позиция за всеки от тях. В оригиналната версия, те просто се появяват и екшъна почва. Ние не знаехме нищо за тях…

„Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдер“ надгражда злодея. Степънулф е истински злодей, който тук дори изглежда по-добре. Неговата мотивация е ясна. Причината да е на Земята и да търси The Mother Boxes е ясна. Неговият господар е ясен. Да, тук се запознаваме с Darkseid и мощта на този титаничен злодей от света на DC. Парадемоните са обяснени. В историята е вкарани anti-life уравнението и всички детайли, за създаване на изключителния план на злодея са на лице. Нещо, което бе тотална каша в оригиналния филм и буквално отсъстваше.
„Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдер“ е далеч по брутален и кървав от своя предшественик. Битките тук са много по-зрелищни и деликатни. Финалните бъркотии в оригиналния филм, тук изглеждат по коренно различен начин. Дори началната сцена и епичната битка между Степънулф и амазонките е надградена многократно. Екшънът е бърз, динамичен и болезнен, но и брилянтно оркестриран и пресъздаден.

Сцената със съживяването на Супермен е обоснована. Става ясно защо. Става ясно как. И да, имаме нашия черен Супермен. Така Зак Снайдер ясно разграничава, че той е различен. Че той не е напълно същия герой, който умря в „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“. Битката между него и Лигата изглежда една идея по-обоснована и смислена. Е, репликата на Жената чудо „Той не знае кой е. Спомни си кой си“ продължава да звучи така изтъркано и клиширано, както и в първия филм, но все пак.

Истината е, че основните проблеми на оригиналния филм, тук са компенсирани чрез емоционалната обвързаност с героите. Имаме симпатии към тях. Пука ни. Инвестираме време и емоции в случващото се и то не просто се лее пред очите ни. Дори Марсианския ловец и двете му появявания не са безпочвени. Те радват окото и провокират мисленето на зрителя. Освен това отварят безкрай възможности за в бъдеще.

Безспорно една от най-запомнящите се сцени във филма е тази с кошмара. За разлика от изрязаната версия в оригиналния филм, тук имаме немислими герои и немислим отбор. Има болезнени липси и има… Жокер. Не си спомням да съм чел, гледал или чувал за екипна работа между Батман и Жокера. Джаред Лето и неговия Жокер тук са всичко, което героят не беше в „Отряд самоубийци“. Сцената е груба, сурова, болезнена и безнадеждна. Вероятносите от преди и след нея са хиляди и DC могат да създадат неограничен брой филми, продължения, предистории и каквото им хрумне само на базата на тази сцена. И безспорно причината за злодея, който виждаме накрая на сцената е Anti-Life уравнението, което Darkseid търси през целия филм. Точно то служи, за да промива мозъците на всички живи същества и да ги превръща в безмозъчни и немислещи твари. Покорни, готови да служат, слушат и изпълняват.

Как Darkseid е достигнал до него, как е разбита лигата, как Deathstroke е станал част от нея, къде е Аквамен, какво прави там Мера… Хиляди въпроси, които съм повече от сигурен ще получат отговор.
След този успех, DC трябва да са ЛУДИ, ако не се върнат към своята вселена и да продължат брилянтно подготвената от Зак Снайдер история. Сега те върнаха своите фенове. Сега те имат върху какво да стъпят. Сега те знаят грешката си. Трябва време. Търпение. Развитие на героите. И преди всичко, трябва да дават възможност за развитие на своите творци, защото ако това е било предложението на Зак, с какъв акъл са накарали Джос Уедън да направи онова?!
„Лигата на справедливостта: Режисьорската версия на Зак Снайдер“ е достъпен за всички потребители на HBO GO!