Преди почти 3 месеца, в разгара на лятото, издателство Black Flamingo успя да закове автора на романа, Дину Пешут, в София и направи негово „представяне“. Книгата бе издадена у нас през миналата година! Волно или неволно, докато си поговорих с автора, който е един прекрасен и интелигентен млад мъж, минах, дръпнах 1 копие на книгата и тя зачака ред в списъка ми. Дойде и времето. Прочетох я. И съжалих…
„Момчето на татко“ е първият категоричен ЛГБТКИ+ провал, който съм чел на български език. В CINEBOOM съм отразявал много книги на такава тематика от „Младият Mънго„, през „Колко голяма е голямата любов“ до „Назови ме с твоето име„! Всички те са били изключителни попадения на прекрасни автори, които деликатно и с финес са описвали любовта на тези мъже, тяхната интимност и техния вътрешен свят. „Момчето на татко“ е първата книга, която превръща гей живота в истинска перверзия. 
ВНИМАНИЕ!!! ТОЗИ МАТЕРИАЛ ЩЕ БЪДЕ НЕЦЕНЗУРИРАН И ЩЕ ВКЛЮЧВА ДУМИ, КОИТО ОБИЧАЙНО НЕ НАМИРАТ МЯСТО НА CINEBOOM! ТЕ СА ЧАСТ ОТ РОМАНА, ЗА ТОВА ЩЕ ГИ ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!
Романът на Дино Пешут е негова лична изповед. В него прозира простичката истина- това е книга, написана от човек, който е искал да бъде продаван, успешен и четен. За целта, трябва да работи в интереса на съвременните читатели и по-точно в посока интереса на съвременни читатели на ЛГБТКИ+ литература. Те искат шок, бомба, ужас и приковаване на вниманието. За това автора на „Момчето на татко“ стреля именно там, той говори за член (в множествено число и не с тази дума), за кладенче семенна течност (не с тази дума), за fuck boy, за чу***е и всякакви подобни. Подобни думи, подобен цинизъм, подобна откровеност и похвати за приковаване на вниманието се срещат често в книгата. Но те не служат за нищо, освен за това да връщат читателя към идеята, че това е един гей роман, написан от един гей мъж.
„Момчето на татко“ няма идея за какво се разказва. Той се опитва да бъде роман за живота на един мъж, който е провален и травмиран от неговия баща. Той се опитва да бъде роман за търсенето на един мъж, който е толкова неуверен и смазан от миналото си, че незнае, какво търси и дали го търси. Той се опитва да е роман за любов, роман за секс и роман за отношения. И в крайна сметка не е нищо от това. Дори не е нещото друго.
„Момчето на татко“ е книга, която в своята първа част е толкова разпиляна, толкова разхвърляна и толкова невъзможна за четене, че на моменти се хващах, че съм започнал да чета по диагонал. Хора, места, някакви връзки, някой е някакъв на някой, появява се и изчезва а ти нямаш време дори да запомниш името му или как се връзва с общата картинка. Някакви приятели някъде, някакви неща са се случили… усещането на читателя е, че автора е хвърлял мислите си върху хартията в произволен ред и посока и накрая, каквото е станало… това е. 
Ако се опитам да се дръпна МНОГО назад и да притъпя зъбите си, изпилени в последно време от глупави филми, глупави сериали и глупави книги, всъщност в „Момчето на татко“ има много потенциал. Дино Пешут се е опитал да създаде история за отношенията с баща му. За това, колко дълбок отпечатък оставят нашите бащи върху живота ни. С това, че ги няма. С това, че присъстват по задължение. С това, че реално не ни обичат. С това, че ни хвърлят някакви пари и ни издържат, докато имаме нужда от подкрепа. С това, че реалното рамо, реалната подкрепа, реалното разбиране, реалната причина и смисъл да бъдат бащи просто я няма. Те незнаят как. За това има своето обяснение. Винаги. И то е, че техните бащи са били такива или дори по-лоши с тях, но това не променя факта, че в своето неможене те пренасят тази травма върху следващото поколение.
Дино описва много добре огромната пропаст между него и умиращия му баща. Тежката болест, финалните думи и готовността да си кажат всичко и да се опитат да се сближат във време, когато всичко ги притиска. Дори в тези тежки мигове неспособността на баща му да бъде мъж, да бъде баща и да разбира и обича синът си крещят от книгата. Има мигове, в която ми се е искало да скъсам някоя страница и да я изгоря заради поредната глупост, която е премълчат или казал малоумния му старец.
Насочвайки се към финала на абсурдната история на неговия живот и връзката с баща му, Дино успява да намери правилния пулс и да превърне историята в кохерентна такава, давайки и смисъл и качвайки емоционалното ниво и ангажираност, които да пленят читателя. На финалната права отношения и разговорите между бащата и синът са във фокуса на случващото се. Когато животът му започва да се подрежда, а при бащата се случва неочакваното, пропастта между двамата някак намалява и има първи проблясъци на евентуално сближаване и разбиране.
Финалната сцена между двамата на онова легло, финалните думи на бащата и онази прегръдка са всичко, за което младия мъж е мечтал. Разбирането, споделянето, доверието, уважението, подкрепата, всичко. Всичко, което Дино е търсел в живота си, всичко от което е имал нужда, всичко, което е липсвало, за да се чувства той стойностен и истински мъж, се корени в тази финална сцена и този кратък, финален разговор между двамата. 
Живота на един гей мъж, особено в балканска държава (автора и романа се развиват в Хърватия) е много труден. Това да си различен по нашите географски ширини е все още твърде зле или по-скоро НЕприето. То носи своите белези за насилия, за физическо и психическо малтретиране, отхвърляне и много травми. Дори мъже в напреднала възраст твърде трудно преодоляват стигмата и това, че са отхвърлени от обществото преди да намерят своя път и начин да живеят в мир със себе си. Авторът тук достига до своя мир във финала на романа и след като е поправил цялата глупост от историята преди това, книгата свършва.
„Момчето на татко“ е една история с потенциал, в която неопитността на автора и стремежът му за сензация и продаване , са я превърнали в пошла, повърхностна, трудна за четене притча, чиито край я вади от блатото на истинската посредственост.
Отношенията с баща и това как един хетеросексуален баща приема или не приема своя гей син е тема, неподвластна на времето. Тя винаги ще вълнува и при всеки човек ще бъде различна и интересна. Тук Дино я е гарнирал с доза безумие, секс, разпилени мисли, семенна течност, надървени неща, разни budy-та и всякакви вулгаризми. Далеч съм от мисълта за най-пуританския читател на света, но точно както наскоро един филм на име „На пътя“ ме срази, тук „Момчето на татко“ повтори СЪЩОТО усещане.
Романа е евтин, търси сензация, разпилян е, не знае какво цели, успява да се събере и свърши твърде бързо. Като един бърз и разюзден секс!
