Важно за уточнение- АБСОЛЮТЕН фен на първия филм. НИКОГА не чел нито една от книгите.
Подходих със смесени очаквания към филма. Изглеждаше коренно различен от първия, бяха запазили същия режисьор и … вече нямаше лабиринт.
Историята: Томас и останалите му приятели от Лабиринтът, попадат в специално укрепление, което ще ги защитава от външния свят. Там те откриват много тайни и хора и една ужасяваща истина, която ги предизвиква да бягат и да излязат в обгорените земи. Там те започват да търсят подкрепа и място, където да се спасят и останат далеч от лапите на ЗЛО. По пътя се сблъскват с много врагове и неочаквани препятствивя, както и няколко приятели. На финала Томас се изправя срещу немислимо предателство, което оформя целта на следващото му приключение и ни подготвя за „The Killer code“.
Какво сработи:
Филмът има изключителна, дори мога да кажа УБИЙСТВЕНА сценография. Сцените на открито, в обгорените земи, са истинска наслада за очите. Опустошените градове, разрушени улици, наситени детайли, изключително съчетание на цветове. В нощната сцена на гръмотевичната буря, това поле бе истински ужас, безкрайно, мрачно, зловещо и някак… приказно.
Дилън О’Брайън е истински триумф в ролята на Томас. Видимо пораснал от времето на първия филм, но с все така младежко излъчване, новия Томас е далеч по-уверен, решителен и готов да вземе решения, но и поеме отговорността след тях.
Сцените със заразените и наелектризиращата музика в тях ще ви напрегнат до краен предел и уплашат, на 100%. Много малко са моментите, в които ги виждаме по-отблизо, но сцените с преследване, бягане и екшън из коридорите или на тъмно, са изключителен адреналин. Като се започне от подземията, в леговището им и се стигне до сградата в края на буреносното поле, заразените са основна движеща сила и причина за много от екшъна и драматургията във филма.
Монтажът е незабравим. Не мога да си спомня предишни толкова силни и запомнящи се творби на монтажиста на филма, но в екшън епизодите той съумява да пресъздаде такава задъханост на действието, такава скорост на случващото се на екрана, че с едно умело монтиране на кадър в кадър на достатъчен интервал от време, че да запечатаме предходния, носят истинска наслада и надграждат адреналина, докато той не избухне в истински климакс.
Операторът на филма е истинска находка. Неговата тип handy cam в екшън епизодите ни пренася в сцената. А неговите мащабни гледки от високо, на непреодолима дълбочина, или от далеч, за да уловим всеки детайл на разрушенията или от близко, за да проникнем в детайлите на някоя рана…. Само един истински кино творец, може да подари това с камерата си.
Колкото и да ми се иска, няма да говоря за основния персонаж в „учреждението“, който крие неподозирана тайна, за сънят в пустинята, за изоставените подземия и коридори, за една радиостанция и още много други, които са ключови елементи във филма и са истински обрат и катализатор на действието. Цялата първа част на филма и неговият финал са достатъчно силни и оправдават очакванията към тях.
Какво НЕ сработи:
В обгорените земи е абсолютно различен от своя предшественик. Нещата тук стават изключително мащабни, намесени са толкова много хора и герои, появява се заразата в детайли, за която само се загатна в първия филм, има нов антигерой ( има и стар) има нови попълнения към момчетата, но усещането от миналия филм е изчезнало. Все едно гледаме друг филм. Голяма част от мистерията са си заминали, голяма част от „непознатото“ вече е познато и очаквано. Обратите на моменти са предвидими, а трейлъра издава прекалено много. В стремежа си да изпипа екшън епизодите, режисьора е пропуснал основната сюжетна нишка. И да огромна част от зрителите са прави- в даден момент стоиш и се питаш каква е целта на филма? Те какво правят? На къде и защо отиват? В миналия филм бе ясно- всички търсеха отговори и се опитваха да избягат от лабиринта. Тук след като приключва сцената в учреждението, въпроси няма, отговори също, ума безпредметно придвижване от място в място, примесено с добри и въздействащи екшън епизоди. Дори една сцена в пустинята е превърната в истинско зрелище…. само за да има зрелище и без НИКАКВА друга, основателна причина.
Останалите герои (изключвам Томас) правят гледаеми роли. Може би бих отличил Джонсън (но знаейки на какво е способен актьора в Игра на тронове, изпълнението му тук е рехаво), но от там на сетне, останалите просто …. ходят по екрана, изглеждат изморени и говорят.
Финалът е гледаем. Но е много далеч от серията обрати и разкрития при финала на първия филм. Да има една тайна и едно предателство има едно голямо разкритие. Има и една силна сцена, която сама се подрежда така, че да я запечатате в съзнанието си и да си кажете „Господи, колко е зла“, но до там свършва всичко. Подготовката за следващия филм е рехава, въпроси почти няма. Не е и ясно какво ще се случва там, след като историята буквално е оставена на автопилот….
Но като се замисля и поставя неизбежното сравнение с Игрите на глада, какво откривам? Игрите на глада бе изключителен филм. Възпламеняване го надгради, но използва същата схема, като леко я промени и дообогати. И се получи. ТУК- гледаме напълно различен филм, със същите герои. Може би бих сравнил В Обгорените земи със Сойка- Присмехулка част 1, където НЯМАШЕ игри и историята се случваше по съвсем различен начин. Но знам ли…. дали трябва да харесваме повече филми, като Възпламеняване, които използват познатата схема или такива, като В обгорените земи, които отиват на напълно различно място и продължават историята по съвсем нов начин?
Тук стои въпроса до колко начина е друг, защото сцените със заразените хора (които в българския превод са се изгубили и са наричани ПОБЪРКАНЯЦИ , разпространителите от Александра сериозно да се замислят за правотата на тази натрапчива и абсолютно не на място дума), са точно копие на същества, които сме виждали в изключително много филми и сцените с тях сме виждали милиони пъти по милиони начини.
Извод: Лабиринтът: В обгорени земи е добър, филм. Далеч не толкова добър, колкото предшественика си, но изключително различен и смел. Филмът има силен главен герои и много потенциал, както и едни от най-красивите сцени на открито, които сте гледали от много време насам. Но филмът е наситен и с едни от най-повтарящите се сцени, които сме гледали милиони пъти (само в поредицата „Заразно зло“ вече 5 пъти).
Дайте му шанс. Филмът няма да ви разочарова. Може да не оправдае очакванията ви, но със сигурност, няма да ви остави без НИТО ЕДИН МОМЕНТ, който да си харесате.
